През лятото на 2013 г. един млад анализатор от американската

През лятото на 2013 година един млад анализатор от американската Агенция за национална сигурност разгласява хиляди документи на Централно разузнавателно управление на САЩ. Изтичането на информация към публицисти от огромни издания като The Guardian и Washington post започва вълна от проверяващи публикации, които трансформираха методът, по който света гледа на американските шпиони.

Седем години по-късно Едуард Сноудън живее под отбраната на държавното управление на Владимир Путин в Русия. Това е ненадейно, даже и за индивида, който разгласява някои от най-добре защитаваните секрети на Съединени американски щати.

Агентът, който разкри скандалните способи за следене на жители на страни по целия свят от американските служби, съобщи в онлайн видео изявление, че здравната рецесия ще докара до дългосрочни последствия за свободата на жителите, които ще останат и доста след преодоляването на пандемията.

В изявлението, снимано за Копенхагенския фестивал на документалните филми, Сноудън показва паника, че страните ще посегнат към редица способи за ограничение на свободите и събиране на персонални данни:

" Това би могло в бъдеще да включва да вземем за пример данни за пулс и сърдечен темп, извличани от фитнес тракерите и умните часовници. И пет години откакто пандемията е преборена, те може към момента да се събират, а свързването им с други данни - да вземем за пример за това, което гледаме в интернет - може да демонстрира по кое време сърдечният темп се усилва и изпитваме избрани страсти. Приемането на сегашните ограничения могат да доведат до обстановка, в която след няколко години държавните разследващи организации ще могат да наблюдават прочувственото положение на жителите си. "

" И светът ни всекидневно се движи тъкмо в тази посока, тъй като разрешаваме на суматохата да управлява всичките ни решения. Ние даже не мислим за действителните последствия от ограничението на нашите права. "

" Извънредните обстановки се простират дълго време и управляващите се усещат комфортно с новите си благоприятни условия. Започват да ги харесват. Коронавирусът минава, интернационалният тероризъм към този момент не е толкоз значим и тогава управляващите стартират да намират нови аргументи да запазят пълномощията, които са дали за себе си. Започват диалози, като: за какво би трябвало да изоставим това, дано да го узаконим по-добре в нов регулаторен акт. И виждаме, че вършат тъкмо това - във всички страни. Това въобще не е някаква американска линия. В международен мащаб се постанова просвета на " сигурност непременно ". Видите ли: в случай че има даже и минимален риск, би трябвало да го понижим до допустимо най-ниското равнище и това би трябвало да се направи непременно ", приключва Сноудън.