Кое е по-ценно за България - национализация на “ЛУКОЙЛ Нефтохим“ или милиардите от Брюксел
През късия си живот от три месеца Народното събрание работеше върху първия, а не върху втория вид
Вместо да гласоподава 22 промени в законодателството и да извърши всички условия, с цел да получи България милиарди по Плана за възобновяване и развиване, Народното събрание одобри единствено три закона, с които сътвори условия за декапитализацията на едно сполучливо дружество – „ ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас “ и прехвърлянето му към държавно ръководство. Българите са добре осведомени с тази скица: страната ще бъде неефикасен властник и в подобаващ миг ще предложи за продажба обезценените, само че въпреки всичко скъпи активи, на „ верните хора ”. Остава въпросът – кой ще е идващият притежател на най-голямата петролна рафинерия на Балканите?
48-ото Народно събрание на България стартира работа през октомври 2022 година и бе необуздано 3 месеца по-късно – през януари 2023 година Президентът Румен Радев призоваваше депутатите да образуват държавно управление, да одобряват новия държавен бюджет и да гласоподават пакета, препоръчан от служебното държавно управление, включващ приемането на 22 промени в законодателството, които да разрешат на България да получи 6.3 милиарда евро от Европейския съюз – сума, която бе авансово утвърдена от Европейската комисия като част от проекта за възобновяване на страната. Но приемането ѝ е обвързано с големи промени.
Парламентът не гласоподава нито един от препоръчаните 22 законопроекта. Вместо това народните представители бяха ориентирани към три новоизмислени закона, поддържани от необичайно партийно болшинство – ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Да България “, които в никакъв случай не съумяват да реализират съгласие по други въпроси. Трите закона бяха признати под предлог, че ще управляват глобите на Европейски Съюз и се отнасят единствено за най-голямата нефтопреработвателна компания на Балканите - „ ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас ”.
Всеки, който следи петролния бизнес в България, добре знае софтуерното равнище на рафинерията, оценена на милиарди долари. В сегашната обстановка тя е най-голямата и съвременна в страната и в естествена обстановка би била доста скъпа за покупка от „ комфортния ” покупател. Ако обаче рафинерията почне да работи на загуба, притежателят ще бъде заставен да продава със съществени отстъпки от цената. Трите закона, към този момент утвърдени от президента Радев, вършат тъкмо това – коренно понижат цената на активите.
Първият закон легализира изтеглянето на 70% от разликата сред цената на петрола Урал и Брент, умножена по целия размер на горивото, доставено на пазара. Вторият закон планува отнемането на концесията на „ ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас ” за нефтеното пристанище в Росенец, през което се внася по-голямата част от нефта в България. Третият закон планува въвеждането на държавен мениджмънт в компанията, оневинен със стратегическата значимост на този бизнес. Авторите обосновават фокуса си върху рафинерията и съдействието сред конкурентните страни със угриженост за потребителите.
България се употребява с дерогация от европейските наказания за импорт на съветски нефт и петролни артикули. Цените на горивата в странта са най-ниските в Европейски Съюз, а „ ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас ” към този момент заплаща 33% налог върху свръхпечалбите, каквото е европейското условие. Държавата ще вземе още 70% от разликата в цената на петрола Брент и Урал и ще ги върне на потребителите под формата на държавна помощ. Освен, в случай че Европейската комисия не забележе, че това е на процедура такса и не си вземе 75% от тези суми, според европейските правила.
.jpg )
През 2015 година Борисов откри мегакомплекс за преправка на тежки остътици за $1,5 милиарда. Днес ГЕРБ гласоподава противоречиви закони
Политиците изясняват, че в бъдеще рафинериите ще бъдат таксувани за достъп до пристанищната инфраструктура и по този начин страната ще е на още по-голяма облага. Ще бъдат въведени още предплатен данък и Данък добавена стойност. Ако обаче заводът не може да работи в такива условия, неговото оперативно ръководство ще мине в ръцете на страната – „ в полза на потребителя ”.
Някои български публицисти към този момент подозират, че законодателните промени са в полза на друга компания – „ Insa Oil “. Наскоро тя стана член-основател на американски капиталов фонд и стартира да възнамерява дейностите си в европейските страни. Редица изявления в български медии свързва притежателя на „ Insa Oil “ Георги Самуилов със „ сенчести ” бизнес практики и политическо застъпничество. Ако точно неговата компания се окаже евентуалния покупател на „ ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас “, това няма да е изненада за множеството българи.
В дъражва като България, която получава рецензии за корупция от десетилетия, сходна скица е добре позната и употребена неведнъж в последните 15 години. Държавната машина се концентрира върху характерен сполучлив бизнес, умъртвява го и трансформира притежателя. По този метод догатката, че нерентабилността на предприятието е крайната цел на трите бързоприети закони, се оказва доста разумна.
И защото рафинерията в Бургас е благосъстоятелност на съветска компания, натискът е сякаш оневинен поради санкционната политика на Европейския съюз.
Вицепремиерът и министър на превоза Христо Алексиев обаче не вижда логичност в дейностите на депутатите.
„ Въпреки анализите, предоставени на Парламента, той одобри закони и взе решения, които основават опасности за повишение на цената и „ замразяването ” на активността на „ ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас “. Депутатите не трябваше да одобряват тези закони, които са по-рестриктивни от условията на Европейската комисия. Компромисите на Европейска комисия бяха основани категорично, с цел да дават на България – най-бедната страна в Европейски Съюз, опция да се възползва от забавянето, по тази причина логиката на народните представители куца. Не виждам за какво трябваше да подхождаме толкоз прецизно в съответния случай ”, разяснява Алексиев пред кореспонденти.
Той е уверен, че „ поемането на целия развой на доставка, процесиране и експорт на нефт от страната е комплицирана задача и е явно, че тя няма нито ресурса, нито знанията ” да го реализира.
Сега българското държавно управление е в неуместна позиция пред Европейската комисия. Вместо да рапортува за сполучливото приемане на нужните закони, които да създадат допустимо изпращането на парите по Плана за възобновяване и резистентност, страната изпраща други сигнали в Брюксел. Европейска комисия ще би трябвало да ревизира дали новите закони съблюдават законодателството в Европейския съюз и интернационалните търговски правила, както и дали гласуваната държавна помощ е оправдана, и дали налагането на скрити мита и цени не е опит за напън върху бизнеса.
Ако Брюксел утвърди измененията, „ ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас “ ще би трябвало да заплаща нормалните 10% такса доходи, както и 33% за „ взаимност ”, признати според европейските правила. Но и в допълнение – 70% от разликата сред цените на суровия нефт.
Това, комбинирано с невъзможността да работи с пристанището, другите налози, такси, акцизи и променените условия на съществуващото данъчно облагане, най-вероятно ще направи „ ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас “ недоходоносен и ще понижи цената на активите му. Това може директно да засегне работните места на десетки хиляди хора, както и стотици други компании, свързани с рафинерията.
Ако ЛУКОЙЛ реши да се изтегли от българския пазар, новият притежател, който и да е той, ще би трябвало незабавно да подсигури дълготрайни доставки на нефт. Тогава България ще би трябвало да се състезава за безценен нефт, приближаващ не от Русия, с страни като Турция. В подобен случай страната може да не помни освен за изтеглянето на свръхпечалбата, само че и за голямата сума налози, акцизи и осигуровки, постъпващи в държавния бюджет. Това може да има тежки последствия за популацията на най-бедната страна в Европейски Съюз.
От друга страна „ ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас “ е голям производител на горива, употребявани освен в България, само че и в другите страни на Балканите. Затварянето на рафинерията, изключително в подтекста на европейската дизелова рецесия, може да остави целия район без горива. Така на процедура трите закона, признати през късия живот на 48-ото Народно събрание, съставляват тиктакаща бомба освен за всяко бъдещо българско държавно управление, само че и за целия район.
Източник: eureporter.co
Вместо да гласоподава 22 промени в законодателството и да извърши всички условия, с цел да получи България милиарди по Плана за възобновяване и развиване, Народното събрание одобри единствено три закона, с които сътвори условия за декапитализацията на едно сполучливо дружество – „ ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас “ и прехвърлянето му към държавно ръководство. Българите са добре осведомени с тази скица: страната ще бъде неефикасен властник и в подобаващ миг ще предложи за продажба обезценените, само че въпреки всичко скъпи активи, на „ верните хора ”. Остава въпросът – кой ще е идващият притежател на най-голямата петролна рафинерия на Балканите?
48-ото Народно събрание на България стартира работа през октомври 2022 година и бе необуздано 3 месеца по-късно – през януари 2023 година Президентът Румен Радев призоваваше депутатите да образуват държавно управление, да одобряват новия държавен бюджет и да гласоподават пакета, препоръчан от служебното държавно управление, включващ приемането на 22 промени в законодателството, които да разрешат на България да получи 6.3 милиарда евро от Европейския съюз – сума, която бе авансово утвърдена от Европейската комисия като част от проекта за възобновяване на страната. Но приемането ѝ е обвързано с големи промени.
Парламентът не гласоподава нито един от препоръчаните 22 законопроекта. Вместо това народните представители бяха ориентирани към три новоизмислени закона, поддържани от необичайно партийно болшинство – ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Да България “, които в никакъв случай не съумяват да реализират съгласие по други въпроси. Трите закона бяха признати под предлог, че ще управляват глобите на Европейски Съюз и се отнасят единствено за най-голямата нефтопреработвателна компания на Балканите - „ ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас ”.
Всеки, който следи петролния бизнес в България, добре знае софтуерното равнище на рафинерията, оценена на милиарди долари. В сегашната обстановка тя е най-голямата и съвременна в страната и в естествена обстановка би била доста скъпа за покупка от „ комфортния ” покупател. Ако обаче рафинерията почне да работи на загуба, притежателят ще бъде заставен да продава със съществени отстъпки от цената. Трите закона, към този момент утвърдени от президента Радев, вършат тъкмо това – коренно понижат цената на активите.
Първият закон легализира изтеглянето на 70% от разликата сред цената на петрола Урал и Брент, умножена по целия размер на горивото, доставено на пазара. Вторият закон планува отнемането на концесията на „ ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас ” за нефтеното пристанище в Росенец, през което се внася по-голямата част от нефта в България. Третият закон планува въвеждането на държавен мениджмънт в компанията, оневинен със стратегическата значимост на този бизнес. Авторите обосновават фокуса си върху рафинерията и съдействието сред конкурентните страни със угриженост за потребителите.
България се употребява с дерогация от европейските наказания за импорт на съветски нефт и петролни артикули. Цените на горивата в странта са най-ниските в Европейски Съюз, а „ ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас ” към този момент заплаща 33% налог върху свръхпечалбите, каквото е европейското условие. Държавата ще вземе още 70% от разликата в цената на петрола Брент и Урал и ще ги върне на потребителите под формата на държавна помощ. Освен, в случай че Европейската комисия не забележе, че това е на процедура такса и не си вземе 75% от тези суми, според европейските правила.
През 2015 година Борисов откри мегакомплекс за преправка на тежки остътици за $1,5 милиарда. Днес ГЕРБ гласоподава противоречиви закони Политиците изясняват, че в бъдеще рафинериите ще бъдат таксувани за достъп до пристанищната инфраструктура и по този начин страната ще е на още по-голяма облага. Ще бъдат въведени още предплатен данък и Данък добавена стойност. Ако обаче заводът не може да работи в такива условия, неговото оперативно ръководство ще мине в ръцете на страната – „ в полза на потребителя ”.
Някои български публицисти към този момент подозират, че законодателните промени са в полза на друга компания – „ Insa Oil “. Наскоро тя стана член-основател на американски капиталов фонд и стартира да възнамерява дейностите си в европейските страни. Редица изявления в български медии свързва притежателя на „ Insa Oil “ Георги Самуилов със „ сенчести ” бизнес практики и политическо застъпничество. Ако точно неговата компания се окаже евентуалния покупател на „ ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас “, това няма да е изненада за множеството българи.
В дъражва като България, която получава рецензии за корупция от десетилетия, сходна скица е добре позната и употребена неведнъж в последните 15 години. Държавната машина се концентрира върху характерен сполучлив бизнес, умъртвява го и трансформира притежателя. По този метод догатката, че нерентабилността на предприятието е крайната цел на трите бързоприети закони, се оказва доста разумна.
И защото рафинерията в Бургас е благосъстоятелност на съветска компания, натискът е сякаш оневинен поради санкционната политика на Европейския съюз.
Вицепремиерът и министър на превоза Христо Алексиев обаче не вижда логичност в дейностите на депутатите.
„ Въпреки анализите, предоставени на Парламента, той одобри закони и взе решения, които основават опасности за повишение на цената и „ замразяването ” на активността на „ ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас “. Депутатите не трябваше да одобряват тези закони, които са по-рестриктивни от условията на Европейската комисия. Компромисите на Европейска комисия бяха основани категорично, с цел да дават на България – най-бедната страна в Европейски Съюз, опция да се възползва от забавянето, по тази причина логиката на народните представители куца. Не виждам за какво трябваше да подхождаме толкоз прецизно в съответния случай ”, разяснява Алексиев пред кореспонденти.
Той е уверен, че „ поемането на целия развой на доставка, процесиране и експорт на нефт от страната е комплицирана задача и е явно, че тя няма нито ресурса, нито знанията ” да го реализира.
Сега българското държавно управление е в неуместна позиция пред Европейската комисия. Вместо да рапортува за сполучливото приемане на нужните закони, които да създадат допустимо изпращането на парите по Плана за възобновяване и резистентност, страната изпраща други сигнали в Брюксел. Европейска комисия ще би трябвало да ревизира дали новите закони съблюдават законодателството в Европейския съюз и интернационалните търговски правила, както и дали гласуваната държавна помощ е оправдана, и дали налагането на скрити мита и цени не е опит за напън върху бизнеса.
Ако Брюксел утвърди измененията, „ ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас “ ще би трябвало да заплаща нормалните 10% такса доходи, както и 33% за „ взаимност ”, признати според европейските правила. Но и в допълнение – 70% от разликата сред цените на суровия нефт.
Това, комбинирано с невъзможността да работи с пристанището, другите налози, такси, акцизи и променените условия на съществуващото данъчно облагане, най-вероятно ще направи „ ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас “ недоходоносен и ще понижи цената на активите му. Това може директно да засегне работните места на десетки хиляди хора, както и стотици други компании, свързани с рафинерията.
Ако ЛУКОЙЛ реши да се изтегли от българския пазар, новият притежател, който и да е той, ще би трябвало незабавно да подсигури дълготрайни доставки на нефт. Тогава България ще би трябвало да се състезава за безценен нефт, приближаващ не от Русия, с страни като Турция. В подобен случай страната може да не помни освен за изтеглянето на свръхпечалбата, само че и за голямата сума налози, акцизи и осигуровки, постъпващи в държавния бюджет. Това може да има тежки последствия за популацията на най-бедната страна в Европейски Съюз.
От друга страна „ ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас “ е голям производител на горива, употребявани освен в България, само че и в другите страни на Балканите. Затварянето на рафинерията, изключително в подтекста на европейската дизелова рецесия, може да остави целия район без горива. Така на процедура трите закона, признати през късия живот на 48-ото Народно събрание, съставляват тиктакаща бомба освен за всяко бъдещо българско държавно управление, само че и за целия район.
Източник: eureporter.co
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ