Хъб мечти пред празни тръби
През миналите години някои от газовите планове на Балканите се провалиха, други се забавиха, обрисуваха се нови...
България сега е ситуирана сред три газопровода, само че съществува действителна заплаха поради недалновидни управнически решения и макар преференциалното географско състояние на страната ни да се появят проблеми със снабдяването й със синьо гориво.
Най-важният за нас сега е Трансбалканският водопровод, който единствен е подсигурен с контракти и работи с цялостния си потенциал, само че единствено с съветски газ. По него си доставяме 90% от нужната ни суровина. Споразумението за потреблението му обаче изтича в края на 2019 година. Другият е "Турски поток ", който към момента се построява през Черно море и стигна до Турция, която е крайната спирка на първия стадий, само че и той доставя единствено съветски газ. Продължението му към Европа обаче не е несъмнено към този момент - дали през Гърция, дали през България ще минава. Но и тук има доста съображения и идни разяснения сред Европейската комисия и Русия.
Третата тръба - Трансадриатическият газопровод (ТАП), е план, умислен да транспортира природен газ от Кавказкия район и от Близкия изток до Южна Европа. Той стартира от Гърция, ще минава през територията на Албания и през Адриатическо море до Италия и ще продължава до Западна Европа. Над 80% от общата му дължина от 765 км са построени, оповестяват от плановата компания. Предвижда се посредством този план да се увеличи сигурността и диверсификацията на доставките на газ за европейския пазар. Първоначално източник за запълване на тръбите в размер от 10 милиарда куб. м ще са находищата на газ в региона на Каспийско море, най-много от находището "Шах Дениз 2 " в Азербайджан. Проектът за Трансадриатическия газопровод се поддържа от Европейски Съюз като част от планувания Южен газов кулоар на Европа. Очаква се през 2020 година ТАП да бъде въведен в употреба. Той е един от разновидностите, посредством който страната ни ще получи към 40% от природния газ, който използваме. Източникът е Азербайджан - посредством газовата връзка IGB сред България и Гърция. В момента продължава подготовката за свързване на мрежи на двете страни в точките Комотини и Стара Загора.
През ноември предходната година държавното управление одобри публично своята нова Енергийна тактика. Промяна в енергийната система на страната е нужна и тя би трябвало да бъде интегрирана напълно с концепцията за газовия хъб "Балкан ". Това разгласи заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков на полемиката по време на разискванията за актуализирането на Енергийната тактика. С измененията в нея след 1 януари 2020 година се чака забележителна смяна в главната посока и в маршрутите на доставка на природен газ през територията на България от Север - Юг на Юг - Север, както и евентуално понижаване на транзитираните през страната количества. Предстои създаване на основни инфраструктурни планове в района. Според информацията от Министерския съвет такива са "Турски поток ", плановете от "Южния газов кулоар " - Трансанадолският и Трансадриатическият газопроводи, междусистемната връзка Гърция-България, както и планът за нов терминал за полутечен газ в гръцкия град Александруполис.
В югоизточната част на Европа има потребност от повече източници за доставка на природен газ. Изборът на различни снабдители, както и построяването на свързани газопреносни системи биха могли да спестят огромна част от неудобствата на страните от Източна и Югоизточна Европа. Втечненият газ от Съединени американски щати, от Катар, от Алжир, от Нигерия е добре пристигнал, само че към този момент цената му е по-висока от тази на общоприетото синьо гориво от Русия, Норвегия, Алжир, Либия и други страни. Очертава се и борба за хипотетичните огромни запаси от природен газ в акваторията на Черно море. Според някои оценки те възлизат на над 200 милиарда куб. м - количество, задоволително да покрие потреблението в района за към 20 години. Според последните данни Румъния е най-напреднала в изследванията за рандеман в този район. Погледите са вперени в главния вложител в Черно море - консорциумът сред американската компания ExxonMobil и румънската OMV Petrom. Техните дълбоководни изследвания в румънската акватория са установили капацитет на залежите до 84 милиарда куб. метра. А това значи опция за ограничение на монопола на Русия. Бъдещето ще покаже до каква степен тези прогнози са реалистични, тъй като за това ще са нужни големи финансови средства, експерти, нормативни промени в бранша на енергетиката, съгласувания сред Европейската комисия и Русия по осъществяване на подписани към този момент контракти и работа по доста други елементи.
България сега е ситуирана сред три газопровода, само че съществува действителна заплаха поради недалновидни управнически решения и макар преференциалното географско състояние на страната ни да се появят проблеми със снабдяването й със синьо гориво.
Най-важният за нас сега е Трансбалканският водопровод, който единствен е подсигурен с контракти и работи с цялостния си потенциал, само че единствено с съветски газ. По него си доставяме 90% от нужната ни суровина. Споразумението за потреблението му обаче изтича в края на 2019 година. Другият е "Турски поток ", който към момента се построява през Черно море и стигна до Турция, която е крайната спирка на първия стадий, само че и той доставя единствено съветски газ. Продължението му към Европа обаче не е несъмнено към този момент - дали през Гърция, дали през България ще минава. Но и тук има доста съображения и идни разяснения сред Европейската комисия и Русия.
Третата тръба - Трансадриатическият газопровод (ТАП), е план, умислен да транспортира природен газ от Кавказкия район и от Близкия изток до Южна Европа. Той стартира от Гърция, ще минава през територията на Албания и през Адриатическо море до Италия и ще продължава до Западна Европа. Над 80% от общата му дължина от 765 км са построени, оповестяват от плановата компания. Предвижда се посредством този план да се увеличи сигурността и диверсификацията на доставките на газ за европейския пазар. Първоначално източник за запълване на тръбите в размер от 10 милиарда куб. м ще са находищата на газ в региона на Каспийско море, най-много от находището "Шах Дениз 2 " в Азербайджан. Проектът за Трансадриатическия газопровод се поддържа от Европейски Съюз като част от планувания Южен газов кулоар на Европа. Очаква се през 2020 година ТАП да бъде въведен в употреба. Той е един от разновидностите, посредством който страната ни ще получи към 40% от природния газ, който използваме. Източникът е Азербайджан - посредством газовата връзка IGB сред България и Гърция. В момента продължава подготовката за свързване на мрежи на двете страни в точките Комотини и Стара Загора.
През ноември предходната година държавното управление одобри публично своята нова Енергийна тактика. Промяна в енергийната система на страната е нужна и тя би трябвало да бъде интегрирана напълно с концепцията за газовия хъб "Балкан ". Това разгласи заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков на полемиката по време на разискванията за актуализирането на Енергийната тактика. С измененията в нея след 1 януари 2020 година се чака забележителна смяна в главната посока и в маршрутите на доставка на природен газ през територията на България от Север - Юг на Юг - Север, както и евентуално понижаване на транзитираните през страната количества. Предстои създаване на основни инфраструктурни планове в района. Според информацията от Министерския съвет такива са "Турски поток ", плановете от "Южния газов кулоар " - Трансанадолският и Трансадриатическият газопроводи, междусистемната връзка Гърция-България, както и планът за нов терминал за полутечен газ в гръцкия град Александруполис.
В югоизточната част на Европа има потребност от повече източници за доставка на природен газ. Изборът на различни снабдители, както и построяването на свързани газопреносни системи биха могли да спестят огромна част от неудобствата на страните от Източна и Югоизточна Европа. Втечненият газ от Съединени американски щати, от Катар, от Алжир, от Нигерия е добре пристигнал, само че към този момент цената му е по-висока от тази на общоприетото синьо гориво от Русия, Норвегия, Алжир, Либия и други страни. Очертава се и борба за хипотетичните огромни запаси от природен газ в акваторията на Черно море. Според някои оценки те възлизат на над 200 милиарда куб. м - количество, задоволително да покрие потреблението в района за към 20 години. Според последните данни Румъния е най-напреднала в изследванията за рандеман в този район. Погледите са вперени в главния вложител в Черно море - консорциумът сред американската компания ExxonMobil и румънската OMV Petrom. Техните дълбоководни изследвания в румънската акватория са установили капацитет на залежите до 84 милиарда куб. метра. А това значи опция за ограничение на монопола на Русия. Бъдещето ще покаже до каква степен тези прогнози са реалистични, тъй като за това ще са нужни големи финансови средства, експерти, нормативни промени в бранша на енергетиката, съгласувания сред Европейската комисия и Русия по осъществяване на подписани към този момент контракти и работа по доста други елементи.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ