Засилен миграционен натиск от Афганистан и Сирия, центровете на МВР вече са почти запълнени
През миналата седмица край Резово се обърна камион с мигранти. Пострадаха и военни, и бежанци. Инцидентът обаче насочи вниманието към границата и се оказа, че има засилен миграционен напън от Афганистан и Сирия, предава Нова тв.
От началото на тази година 366 мигранти са пробвали да прекосят българската граница. Данните на Министерство на вътрешните работи сочат, че множеството от тях са от Афганистан и Сирия. За миналата година проба за незаконно влизане на територията на България са създали 55 000 души. Това значи, че приблизително 150 души дневно се пробват да влязат нерегламентирано в страната ни. Над 90% от потенциала на краткотрайните центрове за бежанци у нас към този момент е напълнен.
Мохамад бяга от Афганистан когато е едвам на 14. По пътя към свободата поема самичък, единствените му водачи са трафикантите. „ Една година бях в Иран и живях там. След това се открих в Турция, където останах в продължение на една година. И от към 9 и половина месеца съм в България”, изяснява той.
„ Това, което е в Афганистан - сега го няма на никое място. Там не е умерено. Аз по етнос съм шиит и талибаните са срещу нас, преследват ни. Талибаните не пускат децата в учебно заведение, не желаят дамите да работят, да учат. Смятат ги за нисши същества”, споделя Мохамад.
„ Границите прекосявах с трафиканти. Плаща им се и те ни придвижваха по пътищата. Цената е друга за всяка страна. Навсякъде желаят друга сума. Когато търсиш нещо, има метод. Има телефони на избрани хора, връзката с трафикантите става бързо. В Афганистан доста хора познават трафикантите”, показва още той.
Над 3000 $ коства бягството до Европа за Аднан. Желанието да е надалеч от талибаните се оказва по-силно от страха от незнайното. Затова 17-годишният афганистанец бяга от у дома, с цел да търси по-добър живот.
„ Аз потеглих с един мой другар. Родителите ми не знаеха, аз просто излязох и не се върнах повече. Както знаете, в Афганистан имаме много проблеми. В нашето село беше отвратително поради талибаните. Те идваха и ни заплашваха, желаеха да им даваме пари, не ни оставяха на мира”, споделя Аднан.
Освен скъпо, пътуването по маршрута на каналджиите се оказва и рисково.
„ И с кола, и пешком се постановяваше да се движим. Вкарваха ни по 40 души в един бус, когато пътувахме от Иран. На границите турците и иранците ни биеха. Кой беше със счупена глава, кой със строшен крайник, ръка. Много беше мъчно и тежко. За да ни закарат до Турция дадохме 1000 $, а оттова до България ни взеха 2000 евро. В България ни оставиха в една гора, ние изобщо не знаехме къде се намираме. И след това пристигнаха полицаите”, добавя той.
Аднан изясни за какво главно бягат мъже.
„ Бягството от Афганистан е доста дълго и мъчно. Цяло семейство е доста мъчно да се движи по пътищата на трафикантите. Също по този начин каналджиите не желаят да транспортират фамилии, изключително с деца. И също по този начин им желаят и доста пари, а хората нямат такива средства”, показва афганистанецът.
Към днешна дата единствено в центъра във „ Военна рампа” са настанени над 300 души, главно от Афганистан. Повечето от тях са мъже, а междинната възраст е сред 25-30 години.
„ Винаги пролетно време се следи повишен напън, за жалост обаче той по отношение на 2021 година е три или четири пъти по огромен. На ден има сред 300 до 400 жители на разнообразни страни, главно от Афганистан, само че също и от Сирия, които влизат в страната без документи”, разяснява шефът на Агенцията за бежанците Мариана Тошева.
Почти половината от потенциала на бежанските центрове у нас към този момент е ангажиран.
„ При потенциал от 5000 места, ние имаме претовареност от 2265. Очакваме да се запълнят, тъй като имаме индикации от сътрудниците от Министерство на вътрешните работи, че техните центрове в Бусманци и Любимец към този момент доближават съвсем 94-95% запълняемост. Повечето са хора от Афганистан - сами мъже. Много по-рядко имаме семейства”, посочи Тошева.
„ Предполага се, че тези хора са обитавали на територията на Турция известно време, преди да създадат опит да продължат през територията на България. Отново споделям - тяхната цел не е нашата страна”, добавя шефът на Агенцията за бежанците.
Потвърждава го и Аднан, за който крайната точка е Белгия. Други обаче избират да останат тук - като Мохамад. „ Образованието е нещо доста скъпо, хем желая да изучавам, хем желая да работя. Надявам се да съумея да направя всичко това тук”, споделя той.
От началото на тази година 366 мигранти са пробвали да прекосят българската граница. Данните на Министерство на вътрешните работи сочат, че множеството от тях са от Афганистан и Сирия. За миналата година проба за незаконно влизане на територията на България са създали 55 000 души. Това значи, че приблизително 150 души дневно се пробват да влязат нерегламентирано в страната ни. Над 90% от потенциала на краткотрайните центрове за бежанци у нас към този момент е напълнен.
Мохамад бяга от Афганистан когато е едвам на 14. По пътя към свободата поема самичък, единствените му водачи са трафикантите. „ Една година бях в Иран и живях там. След това се открих в Турция, където останах в продължение на една година. И от към 9 и половина месеца съм в България”, изяснява той.
„ Това, което е в Афганистан - сега го няма на никое място. Там не е умерено. Аз по етнос съм шиит и талибаните са срещу нас, преследват ни. Талибаните не пускат децата в учебно заведение, не желаят дамите да работят, да учат. Смятат ги за нисши същества”, споделя Мохамад.
„ Границите прекосявах с трафиканти. Плаща им се и те ни придвижваха по пътищата. Цената е друга за всяка страна. Навсякъде желаят друга сума. Когато търсиш нещо, има метод. Има телефони на избрани хора, връзката с трафикантите става бързо. В Афганистан доста хора познават трафикантите”, показва още той.
Над 3000 $ коства бягството до Европа за Аднан. Желанието да е надалеч от талибаните се оказва по-силно от страха от незнайното. Затова 17-годишният афганистанец бяга от у дома, с цел да търси по-добър живот.
„ Аз потеглих с един мой другар. Родителите ми не знаеха, аз просто излязох и не се върнах повече. Както знаете, в Афганистан имаме много проблеми. В нашето село беше отвратително поради талибаните. Те идваха и ни заплашваха, желаеха да им даваме пари, не ни оставяха на мира”, споделя Аднан.
Освен скъпо, пътуването по маршрута на каналджиите се оказва и рисково.
„ И с кола, и пешком се постановяваше да се движим. Вкарваха ни по 40 души в един бус, когато пътувахме от Иран. На границите турците и иранците ни биеха. Кой беше със счупена глава, кой със строшен крайник, ръка. Много беше мъчно и тежко. За да ни закарат до Турция дадохме 1000 $, а оттова до България ни взеха 2000 евро. В България ни оставиха в една гора, ние изобщо не знаехме къде се намираме. И след това пристигнаха полицаите”, добавя той.
Аднан изясни за какво главно бягат мъже.
„ Бягството от Афганистан е доста дълго и мъчно. Цяло семейство е доста мъчно да се движи по пътищата на трафикантите. Също по този начин каналджиите не желаят да транспортират фамилии, изключително с деца. И също по този начин им желаят и доста пари, а хората нямат такива средства”, показва афганистанецът.
Към днешна дата единствено в центъра във „ Военна рампа” са настанени над 300 души, главно от Афганистан. Повечето от тях са мъже, а междинната възраст е сред 25-30 години.
„ Винаги пролетно време се следи повишен напън, за жалост обаче той по отношение на 2021 година е три или четири пъти по огромен. На ден има сред 300 до 400 жители на разнообразни страни, главно от Афганистан, само че също и от Сирия, които влизат в страната без документи”, разяснява шефът на Агенцията за бежанците Мариана Тошева.
Почти половината от потенциала на бежанските центрове у нас към този момент е ангажиран.
„ При потенциал от 5000 места, ние имаме претовареност от 2265. Очакваме да се запълнят, тъй като имаме индикации от сътрудниците от Министерство на вътрешните работи, че техните центрове в Бусманци и Любимец към този момент доближават съвсем 94-95% запълняемост. Повечето са хора от Афганистан - сами мъже. Много по-рядко имаме семейства”, посочи Тошева.
„ Предполага се, че тези хора са обитавали на територията на Турция известно време, преди да създадат опит да продължат през територията на България. Отново споделям - тяхната цел не е нашата страна”, добавя шефът на Агенцията за бежанците.
Потвърждава го и Аднан, за който крайната точка е Белгия. Други обаче избират да останат тук - като Мохамад. „ Образованието е нещо доста скъпо, хем желая да изучавам, хем желая да работя. Надявам се да съумея да направя всичко това тук”, споделя той.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ