Протести белязаха 2022 г. по целия свят, какви бяха причините
През миналата 2022 година станахме очевидци на огромен брой митинги в разнообразни страни по света и по разнообразни аргументи, написа за Анадолската организация социологът Ясин Актай.
Причини за митингите
Доста мъчно би било да се откри нещо, което да сплотява всички тези протестни прояви, само че доста от тях бяха предизвикани от икономическата политика на съответните държавни управления. Друга обща характерност на доста от миналогодишните протестни придвижвания е, че бяха краткотрайни. Те не доведоха до дълготрайни вътрешни конфликти, до каквито се стигна да вземем за пример след митингите от Арабската пролет, акцентира Актай.
Друго резюме, което прави социологът, е, че в най-развитите европейски страни, като да вземем за пример Англия, Белгия, Франция, Германия и Испания, митингите са били предизвикани най-много от несъгласието на жителите на тези страни с икономическите политики, които държавните управления водят в изискванията на икономическа рецесия, породена от коронавирусната пандемия и изострена от войната в Украйна.
Протестите в Китай пък бяха провокирани от строгите ограничения, които управляващите взеха против разпространяването на ковид.
На други места по света имаше митинги, които в началото започнаха по стопански аргументи, само че след това прераснаха в придвижвания за повече независимост и народна власт. Във всяка обособена страна обаче си имаше характерни за нея аргументи за митинги, извежда като извод Актай.
Къде имаше най-вече митинги?
През 2022 година най-вече митинги имаше в европейските страни, Иран, Бангладеш и Тунис. На доста места в Европа имаше митинги, с които трудещите се показаха недоволството си от повишаването на живота, до което доведоха енергийната рецесия, която от своя страна може да бъде обсъждана като разследване на войната в Украйна. Ако демонстрациите в Европа протекоха спокойно, то в други страни по света имаше протестни прояви, които радикално раздрусаха публичния и политическия живот в тях, отбелязва Актай.
Като образец за такива митинги социологът показва демонстрациите в Иран, които започнаха след гибелта на младата иранка от кюрдски генезис Махса Амини, която бе арестувана от нравствената полиция и за която се допуска, че е станала жертва на полицейско принуждение, довело в последна сметка до кончината ѝ. За къс интервал от време протестното придвижване обхвана всички градове в Иран. С митингите си иранците показаха недоволството си от намесата на нравствената полиция в живота на хората, а също по този начин и от целия насъбран през годините яд от режима на моллите, акцентира социологът.
В Бангладеш митингите бяха предизвикани от икономическата рецесия, само че бързо прераснаха в демонстрации против властническото ръководство на премиерката Шейх Хасина. Недоволството от икономическите проблеми бе примесено с претенции за демократични промени. Правителството пък окачестви митингите като провокация и като терористични прояви, с които се цели възпрепятстване на сполучливото икономическо развиване на Бангладеш.
Актай обръща внимание също по този начин на митингите в Казахстан от началото на предходната година, а също по този начин и на обстоятелството, че е имало демонстрации в Тунис и Судан, които може да бъдат обсъждани като ехтене от събитията през Арабската пролет.
До какво доведоха митингите?
Реакциите на обособените държавни управления на демонстрациите също бяха разнообразни и подбудени от спецификите на всяка обособена страна, акцентира Актай. В европейските страни държавните управления като цяло реагираха с приемливост на митингите. В страни като Иран, Бангладеш и Китай обаче реакцията на управляващите беше сурова. В тези страни силите на реда дадоха отговор на митингите с принуждение и доста хора починаха или бяха задържани.
По темата
Причини за митингите
Доста мъчно би било да се откри нещо, което да сплотява всички тези протестни прояви, само че доста от тях бяха предизвикани от икономическата политика на съответните държавни управления. Друга обща характерност на доста от миналогодишните протестни придвижвания е, че бяха краткотрайни. Те не доведоха до дълготрайни вътрешни конфликти, до каквито се стигна да вземем за пример след митингите от Арабската пролет, акцентира Актай.
Друго резюме, което прави социологът, е, че в най-развитите европейски страни, като да вземем за пример Англия, Белгия, Франция, Германия и Испания, митингите са били предизвикани най-много от несъгласието на жителите на тези страни с икономическите политики, които държавните управления водят в изискванията на икономическа рецесия, породена от коронавирусната пандемия и изострена от войната в Украйна.
Протестите в Китай пък бяха провокирани от строгите ограничения, които управляващите взеха против разпространяването на ковид.
На други места по света имаше митинги, които в началото започнаха по стопански аргументи, само че след това прераснаха в придвижвания за повече независимост и народна власт. Във всяка обособена страна обаче си имаше характерни за нея аргументи за митинги, извежда като извод Актай.
Къде имаше най-вече митинги?
През 2022 година най-вече митинги имаше в европейските страни, Иран, Бангладеш и Тунис. На доста места в Европа имаше митинги, с които трудещите се показаха недоволството си от повишаването на живота, до което доведоха енергийната рецесия, която от своя страна може да бъде обсъждана като разследване на войната в Украйна. Ако демонстрациите в Европа протекоха спокойно, то в други страни по света имаше протестни прояви, които радикално раздрусаха публичния и политическия живот в тях, отбелязва Актай.
Като образец за такива митинги социологът показва демонстрациите в Иран, които започнаха след гибелта на младата иранка от кюрдски генезис Махса Амини, която бе арестувана от нравствената полиция и за която се допуска, че е станала жертва на полицейско принуждение, довело в последна сметка до кончината ѝ. За къс интервал от време протестното придвижване обхвана всички градове в Иран. С митингите си иранците показаха недоволството си от намесата на нравствената полиция в живота на хората, а също по този начин и от целия насъбран през годините яд от режима на моллите, акцентира социологът.
В Бангладеш митингите бяха предизвикани от икономическата рецесия, само че бързо прераснаха в демонстрации против властническото ръководство на премиерката Шейх Хасина. Недоволството от икономическите проблеми бе примесено с претенции за демократични промени. Правителството пък окачестви митингите като провокация и като терористични прояви, с които се цели възпрепятстване на сполучливото икономическо развиване на Бангладеш.
Актай обръща внимание също по този начин на митингите в Казахстан от началото на предходната година, а също по този начин и на обстоятелството, че е имало демонстрации в Тунис и Судан, които може да бъдат обсъждани като ехтене от събитията през Арабската пролет.
До какво доведоха митингите?
Реакциите на обособените държавни управления на демонстрациите също бяха разнообразни и подбудени от спецификите на всяка обособена страна, акцентира Актай. В европейските страни държавните управления като цяло реагираха с приемливост на митингите. В страни като Иран, Бангладеш и Китай обаче реакцията на управляващите беше сурова. В тези страни силите на реда дадоха отговор на митингите с принуждение и доста хора починаха или бяха задържани.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ