През годините в българската политика сме свикнали да наблюдаваме синдрома

През годините в българската политика сме привикнали да следим синдрома на “победителя ”, който най-често се демонстрира след избори. В него всички се афишират за спечелили, като съумяват да изберат от купата с черешите постоянно тези плодове, които най-лесно могат да бъдат смляни от техния електорат. Тези с най-високия резултат, макар по-ниските безспорни стойности и с помощта на по-ниската изборна интензивност, се афишират за най-големи спечелили. Вторите, по традиция са мъчениците, които “въпреки откраднатите избори ”, са съумели да преборят системата и да се нареждат като подгласник на спечелилите. И по този начин чак до едвам миналите бариерата, които най-често възприемат конституционния принцип за посланичество на целия народ напълно безусловно, и се афишират за проводник на груповата гражданска мисъл посредством трибунните си изяви. Истината обаче е, че всички, с дребни изключения, съвсем постоянно търпят вреди по отношение на предишни резултати.

С връчването на третия мандат на Българска социалистическа партия ставаме очевидци на един забавен противоположен развой, при който в по-голямата си част всички играят ролята на жертва,потърпевш “искал, само че не съумял ” преди следващите избори. Партията на Борисов доста искаше да направи държавно управление, само че не събра поддръжка в първия мандат. Същото се отнася и за " Продължаваме промяната ". " Демократична България " желаеха мандата, само че абсурдът с NEXO повлия на решението на президента. Българска социалистическа партия ще потърсятконсенсус, само че никой няма да ги послуша. Румен Радев доста искаше да прекъсне цикъла от служебни държавни управления, само че още веднъж ще му се наложи да назначава кабинет. Обобщено, в по-голямата си част всички са губещи и жертви. И защото работим с противоположна догадка обаче, би трябвало да погледнем какво получават главните политически играчи от избора на Радев да даде мандата навръх Българска социалистическа партия.

ГЕРБ

Въпреки безапелационните поръчки, че ще поддържат държавно управление с мандат на " Демократична България ", позицията на поддържащ сътрудник в държавното управление на обединяване, чиято политическа изразителност е построена върху промяна и проверка на целия интервал от ръководство на ГЕРБ, сигурно не е най-желаната настройка. Силната игра на консенсусна партия, както за вътрешна по този начин и за интернационална приложимост, осъществя облаги, до момента в който не се стигне досега, в който в действителност би трябвало да бъдат направени тези консенсуси. Затова декларативната поддръжка за евроатлантическо държавно управление е доста по-голям плюс, в сравнение с в случай че се влезе в действителна форма на ръководство.

В допълнение новият Избирателен кодекс допуска връщането на остарели и обиграни техники, чиято капитализация би довела до по-добри изборни резултати при предварителни парламентарни избори.

" Продължаваме промяната "

Сложната политическа и икономическа конюнктура, в която се намираме освен във вътрешен проект, а и в световен, положително санкционира всяка ръководеща партия по един или различен метод. Това ясно се видя с резултатана Политическа партия от последните избори, който носи тежестта на половингодишното ръководство на партията. Влизането в идващ мандат на ръководство би стопило още от поддръжката, изключително в случай че държавното управление се крепи на неразбираемата поддръжка на плаващите болшинства по тематики.

Убийственото опълчване сред втората и първата политическа мощ слага опозицията в по-благоприятна позиция, когато вероятността е за пай и сложен мандат. Затова и възможната реализация на сходен мандат би донесъл електорален удар за партията, който надали би бил по усета на който и да е политически индивид. Нови избори сигурно са по-добър вид.

" Демократична България "

Без значение какво настояват водачите на обединяването, работа по основни тематики с ГЕРБ ще бъде електорален удар върху тях. Възходът на Демократична България от митингите през 2020 година до немалка степен се дължи на анти ГЕРБ реториката, което в случай че не върху ядрото, то измежду периферията ще бъде оценено като форма на изменничество. Турбулентната политическа конюнктура също е фактор, който ще способства за недостиг на доверие при излизане от сходен тип ръководство. Компромисът от предходното държавно управление, в което на обединяването се наложи да си партнира с Българска социалистическа партия, и негласната поддръжка за Румен Радев на президентските избори, стартират да тежат и ръководство с поддръжката на ГЕРБ в сходна среда не наподобява като печеливш хов.

Българска социалистическа партия

От Българска социалистическа партия никой не чака да успее да сформира държавно управление, само че привидната поддръжка и доверие от страна на Румен Радев е основно за оцеляването на партията. Търканията сред служебното държавно управление и партията на Нинова доближиха през последния месец своя пик, а самостоятелната игра на президента става все по-осезаема. Фактическата му позиция на мажоритарно най-подкрепяната политическа фигура в страната е основна за опазване на най-малко част от електората на Българска социалистическа партия. Този мандат за Нинова е това, с което те могат да върнат част от легитимността си измежду левия избор и на идните избори да спрат низходящия тренд, по който са поели през последните две години.

" Български напредък "

Партията на Стефан Янев е с най-ниска електорална тежест в Народното събрание и все пак се спрягаше за възможен притежател на политическата отговорност по сформиране на необятно подкрепян кабинет. Самият Янев неведнъж съобщи, че е подготвен да поеме тази отговорност, само че действителната работа, която можеше да свърши при актуалната настройка не надвишава вероятността за краткосрочно ръководство, в което останалите партиида си поемат мирис и да натрупат електорален дял. Отделно пред " Български напредък " към момента има опция за напредък, в случай че на идващите избори бъдат ясно подкрепени от Радев, което е по-перспективният сюжет за тях, вместо да влязат обстановка на комплицирано ръководство. Мандатът в ръцете на Българска социалистическа партия за тях е добра алтернатива да ревизират напредъка си на предварителни избори.

Движение за права и свободи и " Възраждане "

Твърдото електорално ядро на Движение за права и свободи в никакъв случай не е предполагало толкоз комплицирана политическа игра със залог върху поддръжката им. Имунитетът им в това отношение обезсмисля следващ разбор, обвързван с тях.

Партията на Костадинов на собствен ред се оказва двойно печелившата партия, която освен на назад във времето получава дял от събитията, само че и ясно може да го съобщи. Невъзможността на деклариралитесе за евроатлантически партии да образуват държавно управление е комфортна насочна точка намерено да бъде оповестено от тях, че са нужни нови избори, освен това двойни, дружно с референдума, за който интензивно събират подписи. Нов двоен избор за " Възраждане " значи по-голям късмет да се преминат минималните прагове за задължителност на референдума, а акцията, която ще водят, има значителен капацитет да докара и нови гласоподаватели.

Президентът

Умората да се образуват служебни държавни управления надали може да бъде призната като сериозен мотив. Особено в догадка, че вероятно държавно управление с мандат на Демократична България и поддръжка на ГЕРБ ще отдалечи президента от властовите запаси, с които той привикна през последните години. Принципно декларираната геополитическа ориентировка на сходен тип ръководство се отдалечава от политиката на държание, която Румен Радев и доближените му показват и упражняват, което също е минус. Мандат, даден на Българска социалистическа партия, блокира сходен тип вероятности, удължава концентрацията на власт и прави поклон към левия електорат, който след задълбочаването на геополитическия кливидж, остава единственият сигурен източник на поддръжка за президента.

Обратната догадка на спечелилия, който се оказва доста губещ, се осъществя сполучливо пред очите ни през днешния ден. Публичният облик на огромния губещ, само че опитал се да бъде виновен, обслужва позитивно бъдещата предизборна акция на политическите субекти. В края на този парламент всички, с дребни изключения, се афишират за изгубили, само че тъкмо както при успехите им след избори, под повърхността в действителност стои противоположното на декларираната теза. Тази парламентарна настройка, в този сложен исторически миг, не даваше вероятност на никоя от политическите сили да излезе от възможен мандат, който надали щеше да продължи повече от половин година, с нараснала поддръжка. Отнемането на лостовете на властта от ръцете на президента, в интерес на прозападно държавно управление, също не наподобява като най-добрияход, който Румен Радев може да си самоинициира. В последна сметка крахът на този парламент е победа за всички, без значение какво те афишират, като се изключи един доста значим състезател - обществото.