Феноменът Марико Аоки, при който ви се прихожда по голяма нужда, когато влезете в книжарница
През февруари 1985-а 29-годишна жена от Сугинами, Токио, изпраща малко писмо до списание. В него тя разказва преживяване, което ѝ се случва относително постоянно. Писмото кара и други хора да оповестят за безусловно същия феномен, който в края на краищата е кръстен на нейното име.
„ Не съм сигурна за какво – написа Марико Аоки. – само че от три години насам всякога, когато вляза в книжарница, ме спохожда желанието да отида до тоалетната по огромна потребност. “
Да, евентуално има и други далеч по-належащи въпроси за разискване – като да вземем за пример пандемията от COVID-19. Въпреки това феноменът е интересен до огромна степен поради големия брой разнородни теории, с които хората се пробват да го обяснят.
Оказва се, че въпросният феномен е много широкоразпространен. Множество хора пишат до списанието, че и те страдат от това „ положение “. Описват го като непреодолима, неочаквана и непоносима потребност да отидат по огромна потребност. И това, по една или друга причина, се случва само в книжарниците, само че не и в библиотеките.
Някои настояват, че са имали и други признаци (например болки в стомаха), както и „ самобитно тежко чувство в ректалния откъс “. Други пишат, че феноменът ги кара да се усещат толкоз безсилни, че пращат свои другари да им купуват книги.
Какво би могло да провокира всичко това?
Съществуват разнообразни догатки, само че нито едно от тях не е изрично. Според някои всичко евентуално се дължи на химикалите в мастилото на книгите. Както и сами можете да се досетите, това положение не е в целите на учените и към момента никой не се е опитал да го излекува – надлежно и проучванията по въпроса са малко. В един от епизодите си обаче японското телевизионно предаване „ Истинската страна на Ун‘нан “ употребява мастило, с цел да подтиква „ изхождането “ на своите посетители. Безуспешно. Освен това евентуално щяхме да знаем доста повече за обстановката, в случай че и личният състав на книжарниците изпитваше непрестанна потребност да върви до тоалетната по огромна потребност.
Според други всичко е въпрос на асоциация. Вероятно става дума за противоположния вид на обстановката с кучето на Павлов – когато звънецът звъни, животното стартира да слюноотделя, защото го асоциира с храна. Според тази догадка книгите предизвикат нуждата от посещаване на тоалетната по огромна потребност, защото хората асоциират четенето на книги с изхождане (т.е. евентуално имат навика да четат книги в самата тоалетна). Отново – това не регистрира обстоятелството за какво този феномен не се следи в библиотеките, нито когато хората се намират край лавиците си с книги в личните си домове.
Според друго известно пояснение феноменът се дължи на позата, която заемаме, когато се наведем, с цел да вземем книга – и неизбежния резултат, който тя оказва върху ректума (вижте изображението).
Разбира се, доста е допустимо и изобщо да не съществува такова нещо като синдром на Марико Аоки. Вероятно става дума за самобитно честотно користолюбие. Не е изключено дамата просто да е провокирала вниманието към своето лично прекарване – може би тя си е основала самобитен конвенционален инстикт (подобно на опита на Павлов) и когато историята ѝ е придобила известност, хората просто са почнали да виждат, че им се върви до тоалетната, когато са в книжарницата, потвърждавайки на пръв взор, че феноменът е същински. Кой знае?
Източник: IFLScience
