Промяната в британската икономика по време на Кралица Елизабет II
През февруари 1952 година кралица Елизабет II ненадейно става кралица на 25-годишна възраст след гибелта на татко си, крал Джордж VI. Тогава светът по никакъв начин не наподобява спретнат. Англия също. Европа е в развой на възобновяване след злополуката от Втората международна война, а английската империя, която единствено три десетилетия по-рано претърпява най-голямото си разгръщане, е в немилостив крах, написа Bloomberg, обрисувайки смяната на кралството от промишлен колос във финансов хъб.
В началото на 50-те години на предишния век доста градове към момента са в руини. Има безпорядък и дефицит на жилища. Някои храни не престават да се продават на дажби. Следвоенните държавни управления в Лондон обаче в началото дефинират други цели: до момента в който Германия и Франция употребяват милиардите помощи от американския проект " Маршал ", с цел да модернизират допустимо най-бързо индустрията, железниците и пътищата си, Лондон продължава да харчи милиарди лири и след края на войната, с цел да поддържа претенциите на страната за международна мощ - в това число голяма войска.
Суецката рецесия от 1956 година, при която Англия и Франция несполучливо се пробват да завземат контрола над Суецкия канал, демонстрира, че Англия губи позицията си на международна мощ. От този миг нататък Англия е единствено една средно огромна мощ. Унижението форсира деколонизацията и по този начин рецесията способства доста за разпадането на Британската империя. В последвалия интервал Лондон съумя да се концентрира върху възобновяване на стопанската система и страната. И по този начин, през идващото десетилетие страната претърпява един от най-големите темпове на напредък за всички времена.
Впечатлението за упадъка на Британската империя евентуално е оставило диря за цялостен живот у кралица Елизабет II
Родена през 1926 година, кларицата претърпява напълно друга екзистенциална рецесия като дете - такава, която би могла да подпечата края на монархията. Нейният чичо, крал Едуард VIII, се отхвърля от престола през 1936 година, с цел да се ожени за американската си държанка. По този метод той освен вкара страната в сериозна конституционна рецесия, само че и разклаща стабилността на кралското семейство. Тези прекарвания евентуално са я подтикнали да се стреми към непоклатимост през целия си живот.
След сложните 50-те години на предишния век, през по-голямата част от 60-те години страната минава в положително икономическо положение. Безработицата спада. Към края на десетилетието обаче растежът на следвоенния взрив се забавя. 70-те години на предишния век са спешно десетилетие за страната: от ден на ден британци губят работата си, инфлацията се форсира бързо, има многочислени стачки. В цялата страна царят вълнения. Нито консервативното, нито лейбъристкото държавно управление намират излаз от рецесията.
Икономиката на Обединеното кралство през 2022 година е едвам разпознаваема от тази, която одобри кралица Елизабет II преди 70 години
Маслото, беконът и месото бяха с купони през 1952 година, когато Втората международна война хвърли дълга сянка върху стопанска система, която бе единствено една пета от настоящия размер. Парите се брояха в шилинги, мъжете носеха вратовръзки даже в почивните дни, а посетителите на кръчмите можеха да се насладят на халби бира единствено за 6 пенса.
Днес костюмите и парите в брой са доста по-рядка панорама в английските пъбове, а виното и джинът са станали доста по-популярни напитки. Къщите, които в миналото можеха да бъдат закупени с парите от прихода на брачна половинка, в този момент изискват двойно по-голяма сума Но някои проблеми от онази ера остават познати. Инфлацията беше 11,2%, когато Елизабет стана кралица - в границите на равнището, което икономистите чакат да отчетат по-късно тази година.
Обединеното кралство като цяло е по-богато и по-здраво. Поколението, родено през 1952 година, е имало приходи, по-високи от междинните на своите съграждани през целия си живот, демонстрират данни на Института за фискални проучвания.
На 70-годишна възраст и мъжете, и дамите могат да чакат да живеят седем години по-дълго, в сравнение с преди седем десетилетия. Междувременно стопанската система претърпя редица взривове и спадове. Петролните разтърсвания, валутните рецесии, финансовите сривове дружно с излизането на Англия от Европейския съюз и пандемията прекъсваха интервали на бърз напредък. Преобладаващата наклонност е на агресия.
Жилищата
Никъде трансформацията на Англия не е по-очевидна, в сравнение с пазара на жилища. Средната цена на жилищата се е покачила от по-малко от 2000 английски лири - което се равнява на към 60 хиляди английски лири през днешния ден - до рекордните 270 хиляди английски лири, демонстрират данни на Nationwide Building Society.
Това значи, че жилищата са изпреварили доста инфлацията и растежа на приходите и през някои години са генерирали повече благосъстояние за притежателите на жилища, в сравнение с те са печелили от работа. Тези нараствания постановиха напън върху финансите на хората, които купуват парцели. Много фамилии в този момент се нуждаят от два прихода, с цел да си купят жилище, до момента в който през 1952 година главният приход за покупка на жилище е заплатата на мъжа.
Все повече британци стават притежатели на парцели през втората половина на предишния век. Промяната се форсира при Маргарет Тачър, която промотира визията си за " народна власт на собствеността ", като насърчи наемателите на общински жилища да купуват домовете си през 80-те години. Тенденцията обаче се е обърнала през последните 20 години заради внезапното нарастване на цените на жилищата.
Обединеното кралство към този момент не е комерсиалната мощ, която беше. През 1960 година то съставлява съвсем 9% от международния експорт на артикули. Сега неговият дял е малко повече от 2%.
Спадът се дължи на изместването на производството към стопански системи с по-ниски разноски като Китай. След Brexit последва още един интервал на уязвимост, а износът се възвърне от пандемията по-слабо, в сравнение с в други европейски страни.
А какво следва за Англия след ерата на кралица Елизабет II занапред следва да разберем.
В началото на 50-те години на предишния век доста градове към момента са в руини. Има безпорядък и дефицит на жилища. Някои храни не престават да се продават на дажби. Следвоенните държавни управления в Лондон обаче в началото дефинират други цели: до момента в който Германия и Франция употребяват милиардите помощи от американския проект " Маршал ", с цел да модернизират допустимо най-бързо индустрията, железниците и пътищата си, Лондон продължава да харчи милиарди лири и след края на войната, с цел да поддържа претенциите на страната за международна мощ - в това число голяма войска.
Суецката рецесия от 1956 година, при която Англия и Франция несполучливо се пробват да завземат контрола над Суецкия канал, демонстрира, че Англия губи позицията си на международна мощ. От този миг нататък Англия е единствено една средно огромна мощ. Унижението форсира деколонизацията и по този начин рецесията способства доста за разпадането на Британската империя. В последвалия интервал Лондон съумя да се концентрира върху възобновяване на стопанската система и страната. И по този начин, през идващото десетилетие страната претърпява един от най-големите темпове на напредък за всички времена.
Впечатлението за упадъка на Британската империя евентуално е оставило диря за цялостен живот у кралица Елизабет II
Родена през 1926 година, кларицата претърпява напълно друга екзистенциална рецесия като дете - такава, която би могла да подпечата края на монархията. Нейният чичо, крал Едуард VIII, се отхвърля от престола през 1936 година, с цел да се ожени за американската си държанка. По този метод той освен вкара страната в сериозна конституционна рецесия, само че и разклаща стабилността на кралското семейство. Тези прекарвания евентуално са я подтикнали да се стреми към непоклатимост през целия си живот.
След сложните 50-те години на предишния век, през по-голямата част от 60-те години страната минава в положително икономическо положение. Безработицата спада. Към края на десетилетието обаче растежът на следвоенния взрив се забавя. 70-те години на предишния век са спешно десетилетие за страната: от ден на ден британци губят работата си, инфлацията се форсира бързо, има многочислени стачки. В цялата страна царят вълнения. Нито консервативното, нито лейбъристкото държавно управление намират излаз от рецесията.
Икономиката на Обединеното кралство през 2022 година е едвам разпознаваема от тази, която одобри кралица Елизабет II преди 70 години
Маслото, беконът и месото бяха с купони през 1952 година, когато Втората международна война хвърли дълга сянка върху стопанска система, която бе единствено една пета от настоящия размер. Парите се брояха в шилинги, мъжете носеха вратовръзки даже в почивните дни, а посетителите на кръчмите можеха да се насладят на халби бира единствено за 6 пенса.
Днес костюмите и парите в брой са доста по-рядка панорама в английските пъбове, а виното и джинът са станали доста по-популярни напитки. Къщите, които в миналото можеха да бъдат закупени с парите от прихода на брачна половинка, в този момент изискват двойно по-голяма сума Но някои проблеми от онази ера остават познати. Инфлацията беше 11,2%, когато Елизабет стана кралица - в границите на равнището, което икономистите чакат да отчетат по-късно тази година.
Обединеното кралство като цяло е по-богато и по-здраво. Поколението, родено през 1952 година, е имало приходи, по-високи от междинните на своите съграждани през целия си живот, демонстрират данни на Института за фискални проучвания.
На 70-годишна възраст и мъжете, и дамите могат да чакат да живеят седем години по-дълго, в сравнение с преди седем десетилетия. Междувременно стопанската система претърпя редица взривове и спадове. Петролните разтърсвания, валутните рецесии, финансовите сривове дружно с излизането на Англия от Европейския съюз и пандемията прекъсваха интервали на бърз напредък. Преобладаващата наклонност е на агресия.
Жилищата
Никъде трансформацията на Англия не е по-очевидна, в сравнение с пазара на жилища. Средната цена на жилищата се е покачила от по-малко от 2000 английски лири - което се равнява на към 60 хиляди английски лири през днешния ден - до рекордните 270 хиляди английски лири, демонстрират данни на Nationwide Building Society.
Това значи, че жилищата са изпреварили доста инфлацията и растежа на приходите и през някои години са генерирали повече благосъстояние за притежателите на жилища, в сравнение с те са печелили от работа. Тези нараствания постановиха напън върху финансите на хората, които купуват парцели. Много фамилии в този момент се нуждаят от два прихода, с цел да си купят жилище, до момента в който през 1952 година главният приход за покупка на жилище е заплатата на мъжа.
Все повече британци стават притежатели на парцели през втората половина на предишния век. Промяната се форсира при Маргарет Тачър, която промотира визията си за " народна власт на собствеността ", като насърчи наемателите на общински жилища да купуват домовете си през 80-те години. Тенденцията обаче се е обърнала през последните 20 години заради внезапното нарастване на цените на жилищата.
Обединеното кралство към този момент не е комерсиалната мощ, която беше. През 1960 година то съставлява съвсем 9% от международния експорт на артикули. Сега неговият дял е малко повече от 2%.
Спадът се дължи на изместването на производството към стопански системи с по-ниски разноски като Китай. След Brexit последва още един интервал на уязвимост, а износът се възвърне от пандемията по-слабо, в сравнение с в други европейски страни.
А какво следва за Англия след ерата на кралица Елизабет II занапред следва да разберем.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ