Илюзията за временно отстраняване на главния прокурор
През есента предстоят редица забавни неща в правораздаването. Първата група събития са свързани с избори – на основен прокурор, основен правосъден контрольор и редови инспектори в Инспектората към Висшия правосъден съвет (ИВСС). На този стадий не може да се чака доста от тях – и процедурите, и изключително хората, които следва да ги ползват, са потвърдили, че нямат предпочитание за позитивен асортимент. Последиците от тези избори ще са отрицателни, само че обозрими в границите на започващ и приключващ мандат.
Втората група събития са свързани с промени на устройствения Закон за правосъдната власт (ЗСВ), а евентуално, въпреки и малко, и на Конституцията. Темата е до болежка позната – прокуратурата и статутът на основния прокурор. Тук последствията са надалеч по-трайни и рискови. Към сегашния миг, от Министерство на правораздаването (МП) са изпратили питане до Комисията за народна власт посредством право към Съвета на Европа или така наречен Венецианска комисия. Министър Кирилов съобщи, че ще насочи запитване и до Конституционния съд по тематиката. В общественото пространство липсва информация по отношение на резултата от изпратените въпроси, а от Министерство на правосъдието не дават отговор и на изпратените запитвания в тази връзка. С оглед на това какви отговори ще получи Министерство на правосъдието следва или отчасти решение, или отчасти в допълнение утежняване на уредбата по отношение на процедурата за дейно следствие и опцията за следващо премахване на основния прокурор. Припомняме, че тази нужда поражда от 10-годишната липса на осъществяване на неоправдателното решение от Европейския съд за правата на индивида по делото „ Колеви против България “.
Основният проблем за решение е основаване на опция за осъществяване на пълноценно следствие, при подозрение за осъществено закононарушение от основния прокурор, като се има поради преобладаващото му състояние над всички редови прокурори. Под дейно следствие следва да се схваща такова, което да протече с нужната експедитивност, успеваемост и самостоятелност при задоволителен публичен контрол.
Целта е основаване на институционална и функционална самостоятелност на прокурорите, които биха се осмелили да го стартират и извършат. И до момента в който функционалната самостоятелност е постижима единствено с акта на краткотрайното премахване на основния прокурор, то институционалната остава мъчно изпълнима. Последното се дължи на устройството на Висш съдебен съвет и изисква преструктуриране на прокурорската гилдия, с цел да бъде лимитирано въздействието на основния прокурор върху членовете ѝ.
Към сегашния миг, съществуват три нормативно открити процедури, по силата на които може да се потърси опция за премахване на основния прокурор. Те страдат от редица недостатъци като в последна сметка са мъчно използвани и неефективни, а оттова и негодни за приложимост. По-скоро стоят като нормативна декорация, поставена за посрещане и отбиване на тежки рекомендации от всевъзможните консултативни органи и механизми на Съвета на Европа и Европейския съюз.
Втората група събития са свързани с промени на устройствения Закон за правосъдната власт (ЗСВ), а евентуално, въпреки и малко, и на Конституцията. Темата е до болежка позната – прокуратурата и статутът на основния прокурор. Тук последствията са надалеч по-трайни и рискови. Към сегашния миг, от Министерство на правораздаването (МП) са изпратили питане до Комисията за народна власт посредством право към Съвета на Европа или така наречен Венецианска комисия. Министър Кирилов съобщи, че ще насочи запитване и до Конституционния съд по тематиката. В общественото пространство липсва информация по отношение на резултата от изпратените въпроси, а от Министерство на правосъдието не дават отговор и на изпратените запитвания в тази връзка. С оглед на това какви отговори ще получи Министерство на правосъдието следва или отчасти решение, или отчасти в допълнение утежняване на уредбата по отношение на процедурата за дейно следствие и опцията за следващо премахване на основния прокурор. Припомняме, че тази нужда поражда от 10-годишната липса на осъществяване на неоправдателното решение от Европейския съд за правата на индивида по делото „ Колеви против България “.
Основният проблем за решение е основаване на опция за осъществяване на пълноценно следствие, при подозрение за осъществено закононарушение от основния прокурор, като се има поради преобладаващото му състояние над всички редови прокурори. Под дейно следствие следва да се схваща такова, което да протече с нужната експедитивност, успеваемост и самостоятелност при задоволителен публичен контрол.
Целта е основаване на институционална и функционална самостоятелност на прокурорите, които биха се осмелили да го стартират и извършат. И до момента в който функционалната самостоятелност е постижима единствено с акта на краткотрайното премахване на основния прокурор, то институционалната остава мъчно изпълнима. Последното се дължи на устройството на Висш съдебен съвет и изисква преструктуриране на прокурорската гилдия, с цел да бъде лимитирано въздействието на основния прокурор върху членовете ѝ.
Към сегашния миг, съществуват три нормативно открити процедури, по силата на които може да се потърси опция за премахване на основния прокурор. Те страдат от редица недостатъци като в последна сметка са мъчно използвани и неефективни, а оттова и негодни за приложимост. По-скоро стоят като нормативна декорация, поставена за посрещане и отбиване на тежки рекомендации от всевъзможните консултативни органи и механизми на Съвета на Европа и Европейския съюз.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ