През декември тази година ще се навършат 30 години от

През декември тази година ще се навършат 30 години от подписването на съветско-американския Договор за ликвидирането на ракетите със междинен и дребен обхват. Той сложи началото на процеса на коренно редуциране на нуклеарните арсенали, удължен с подписването през 1991 и 2010 на договорите за редуциране на стратегическите оръжия и оперативно-тактическото нуклеарно оръжие.

За мащабите на почналия през 1987 развой свидетелства фактът, че когато Русия и Съединени американски щати през 2015 се отчитаха пред Конференцията за осъществяването на контракта за неразпространение, 80% от насъбраните през годините на Студената война нуклеарни оръжия бяха унищожени. Друг значим факт е, че макар сериозното утежняване на двустранните връзки в последните години страните извършват изискванията на контракта за стратегическите оръжия.

Но Договорът за съкращаването на ракетите със междинен и дребен обхват (РСМО) през днешния ден е в заплаха. Той се трансформира в най-уязвимото звено в системата за ограничение и редуциране на оръжията за всеобщо заличаване. От двете страни се чуват апели за анулирането на това съглашение.

Какво се случва, какъв е казусът и какво да се направи?

Двете страни повдигат въпроса за съблюдаване на контракта и се упрекват в нарушаването и неизпълнението на неговите основни членове. Като се следи в профил и без да се разполага с цялостния размер информация, тези обвинявания мъчно могат да бъдат преценени. Но едно е ясно: в този проблем има както политически, по този начин и механически аспект. И единствено политическите ръководители могат да подхващат дейности за неговото разрешаване.

По тази причина се обръщам към президентите на Русия и Съединени американски щати.

Отношенията сред двете страни са в остра рецесия. Трябва да търсим излаз от нея. За задачата има изпитано средство – разговорът, учреден на взаимното почитание.

Да преодолееш възела от проблеми от двете страни ще бъде мъчно. Но преди 30 години да водиш разговор също не беше елементарно. Този разговор имаше своите критици и хулители, опитващи се да го провалят.

В последна сметка решаваща стана политическата воля на водачите на двете страни. Същото е належащо и през днешния ден. Именно това чакат от президентите на Русия и Съединени американски щати жителите на нашите страни и хората по целия свят.

Призовавам Русия и Съединени американски щати да приготвят и проведат широкоформатна руско-американска среща на високо равнище по целия комплекс от въпроси. Ненормално е, когато президентите на водещите нуклеарни страни се срещат единствено в коридорите на интернационалните конгреси. Надявам се, че процесът на подготовка на съответната среща на върха към този момент е почнал.

Мисля, че центърът на внимание на такава среща би трябвало да бъде казусът за редуциране на нуклеарните оръжия и укрепването на стратегическата непоклатимост. Ако системата за ограничение на нуклеарните оръжия рухне (а точно до това може да докара крахът на контракта за РСМО), директните и косвените последствия ще бъдат пагубни.

Колкото по-близо до границите се разполага това нуклеарно оръжие, толкоз по-опасно е то. Остава по-малко време за взимането на решения и се усилва рискът от пагубна неточност. А какво ще се случи с Договора за неразпространение на нуклеарното оръжие, в случай че конкуренцията в нуклеарните оръжия се възобнови? Страхувам се, че той ще бъде погубен.

Но в случай че спасим Договора за РСМО, това ще стане мощен сигнал към целия свят, че най-големите нуклеарни страни схващат своята отговорност и съществено се отнасят към своите отговорности. Всички ще въздъхнат с облекчение, а връзките сред Русия и Съединени американски щати най-сетне ще помръднат от мъртвата точка.

Убеден съм, че подготовката на взаимното президентско изказване за решимостта на двете страни да съблюдават Договора за РСМО е реалистична цел. Едновременно могат да бъдат решени и техническите въпроси. За тези цели в границите на Договора за РСМО може да възобнови работа взаимната контролна комисия. Убеден съм, че получавайки подобен тласък от двамата президенти, генералите и дипломатите ще съумеят за реализиран съглашение.

Живеем в разтревожен свят. Особена паника буди фактът, че връзките сред най-големите нуклеарни страни, каквито са Русия и Съединени американски щати, станаха сериозен източник на напрежение и пленник на вътрешната политика. Време е да се върнем към здравия разсъдък. Убеден съм, че дори закоравелите съперници на нормализирането на руско-американските връзки няма да се осмелят да възразят на двамата президенти. Тези критици няма да имат съществени причини, тъй като самият факт, че договорът на РСМО работи в течение на 30 години, потвърждава, че той служи на ползите на сигурността на двете страни и на целия свят.

Във всяко начинание е значимо да се направи първата стъпка. През 1987 година първата крачка в сложния, само че извънредно значим развой на отърваване на света от нуклеарното оръжие, стана Договорът за РСМО. Днес се сблъскваме с двойно предизвикателство. Трябва да предотвратим разпадането на системата от нуклеарни контракти и да спрем отрицателните трендове в руско-американските връзки. Настъпило е времето да се направи първата стъпка. /БГНЕС

-------

Михаил Горбачов, началник на Съюз на съветските социалистически републики в интервала 1985-1991 година Статията му е написана за „ Вашингтон поуст “.