През декември „Руският мултимедиен театър на балета“ ще представи за

През декември „ Руският мултимедиен спектакъл на балета “ ще показа за пръв път в България „ Лебедово езеро “ с 3D декори. Спектакълът ще забележим в София на 13 декември, а два дни по-късно – и във Варна.

Зад подготовката на балерините за българската сцена стои Мария Бъйлова – балерина с извънреден гений и виртуозна техника, акуратност и пластика на придвижванията. Обявена за Народен актьор на Русия през 1994 година

Тя приключва балет в Московската академична хореографска школа през 1974 година Още същата година става солист на „ Болшой спектакъл “, където прекарва 21 години от кариерата си. Днес е учител и доцент на катедра „ Театрално изкуство “ в Московския държавен университет.

„ Казват, че някогашна балерина няма. И знаете ли кое е забавното – всичко, което си натрупал в креативния си път, всичко, което не си съумял да направиш на сцената, искаш да го въплътиш в тези млади, начинаещи, способни хора “, споделя тя.

Признава, че е строга. „ Но артистите от време на време се уморяват, желаят да си починат, да поспят, желае им се нищо да не вършат. И е нужно да им отвориш очите, с цел да се появи огън в тях, да схванат, че би трябвало да работят и би трябвало да се получи вярно! Тоест да зародиш в тях този самоувереност, самоувереността, че всичко ще се получи както би трябвало “.

--> Хората са разнообразни, споделя Бъйлова. „ Някои са извънредно способни, само че би трябвало да успееш да изкараш това от тях – способността да съпреживяват, способността да усещат, способността да обичат. Ние въпреки всичко на приказваме на сцената! И задачата на преподавателя е да ги научи да усещат себе си на сцената, да умеят да носят костюм, да умеят вярно да слушат музиката, да умеят да се почувстват част от дадената ера, в която е спектакълът. И да се научат да обичат! Изкуството не може да оставя феновете равнодушни “.

Най-трудно ѝ е да открие характерността.

В залата има и сълзи – най-често – тъй като нещо не се получава. „ Никой учител не може да спре сълзите на учениците си. Сърцето не устоя. Но всички мои учители, да вземем за пример, ми споделяха едно и също нещо: „ Отиди да поплачеш, върни се и го направи “. Театърът е комплициран организъм. В театъра има злоба, за жалост. Завист и завист. Всяка балерина се сблъсква с това. Но това построява темперамент “, споделя Бъйлова.

Разликата сред балерина и учител разказва по този начин: „ Разликата е в това, че преподавателят е художник. Той е задължен да открие, да нарисува, да вдъхне живот в своите реализатори. Това е взаимна работа – и на учителя, и на изпълнителя. Хората би трябвало да имат вяра един в различен. Учителят и изпълнителят са създатели. Педагогът образува изпълнителя, а той самичък по себе си вдъхва живот на това, което учителят желае да види. Но всичко това не би трябвало да е за сметка на характерността на актьора. Единственото мъчно за учителя е да се откаже от личните си упоритости – на актьор в балета. Педагогът не може да споделя: „ Аз съм по-добър от теб! Ти в никакъв случай няма да го направиш като мен! Но дано да забележим какво ще направиш “. Преподавателят би трябвало да споделя на своя реализатор, че той е по-добър. Той може. Той е задължен “.

Бъйлова признава, че огромната сцена ѝ липсва. „ Най-трудният миг за балерината е, когато се разделя с специалността си на реализатор. Но какво да се прави – това е времето “, споделя тя.

Балетът я научил на дисциплинираност, на ежедневна рутина, на вярно хранене, само че вярно за себе си.

„ Преди години споделих, че съм омъжена за балета. Това е моят живот “, споделя тя.