През декември 1926 г. младият Алберто Джакомети се мести в

През декември 1926 година младият Алберто Джакомети се мести в малко наето студио на улица " Иполит-Мендрон " №46 в 14-и регион на Париж, където в идващите десетилетия основава шедьоври на модерното изкуство. След гибелта му през 1966 година притежателят си връща контрола над приземното помещение с повърхност от едвам 23 кв.м - без течаща вода и зле осветено - само че вдовицата му Анет съумява да отнесе всичко. В четвъртък, 52 години по-късно, студиото за пръв път отваря порти за публиката.

" Хаотичното студио " в Монпарнас ще бъде отворено в достоверния му тип като част от нов проучвателен център.

" Имаше доста малко пространство - той съвсем не можеше да се движи ", споделя Катрин Гриние, шеф и основен куратор на парижката Фондация " Алберто и Анет Джакомети " пред изданието The art newspaper. Фондацията има най-голямата сбирка от произведения на художника в света. Гриние прибавя, че Джакомети е харесвал хаоса и го определял като " това, което е в черепа ми. "

Когато художникът умира през 1966 година, вдовицата му Анет избавя наличието на студиото. Повече от половин век по-късно фондацията, която наследява благосъстоянието, отваря непрекъсната реорганизация за обществеността.

Новият проучвателен център ще е отдаден на работата на актьора и ще е ситуиран на по-малко от два километра от истинското студио. Цялата подготовка за събитието е лишила две години.

Посещението в реставрираното от архитекта Паскал Грасо тясно помещение ще бъде единствено по предварителна поръчка и с закрепени шпации, с цел да се предотврати скупчване на хора. " Изборът на името " институт " за такова хубаво и емблематично място е напълно умишлено, коментират уредниците.

Аргументът е, че в Париж има доста музеи, задачата е да бъде потърсен нов модел, който да подхожда на дребния бюджет на фондацията, нейната съществена изследователска задача и дейна стратегия за разпределяне на заеми на изложби в международен мащаб, която възнамерява да продължи. " Музеите на един художник също могат да предложат по-емоционално прекарване на посетителите в интимна конюнктура ", счита Гриние.

Това съответствува със засилен интерес към Джакомети във водещи международни музеи и институти за изкуство. Миналото лято имаше рестроспективна галерия за него в лондонската " Тейт модърн ". От април до 2 септември в Базел може да бъде забелязана огромна галерия " Бекън-Джакомети ", чертаеща паралелите сред швейцареца и ирландеца. Нюйоркският " Гугенхайм " показва до 12 септември дългогодишните връзки на този фамозен музей за модерно изкуство с създателя.Ателието в Париж рядко ще се променя; очуканите мебели няма да се реставрират и ще бъдат показани и творби от всички интервали " приключени, незавършени и даже разрушени, само че истински ". Инсталацията ще включва 58 творби, 95 други предмети и даже две боядисани стени, които брачната половинка му демонтирала преди половин век.
" Ние избираме да възстановим, вместо да вършим копия ", прибавя Гриние. Посетителите ще видят новосъздадените гипсови статуи, които Джакомети счита за приключени произведения, а освен " стадий преди бронза ". Фондацията още веднъж сглоби няколко статуетки, които няма да се местят от студиото, тъй като са доста нежни.

Оформлението се основава на " хиляди фотоси на студиото " в архивите на фондацията, като се стартира от ранните години, само че най-вече от творби в последното десетилетие на живота на Джакомети.

Студиото е упоменато и от писателя, стихотворец и драматург Жан Жьоне, който го назова " най-важното и най-пълно " от творбите на художника, " неговата другата същина, същността и последните остатъци от художествения му принос ". Това есе от 1957 година въодушевява първата краткотрайна галерия на института за другарството сред двамата мъже. Директорът на институт има упоритостта той да стане част от актуалната сцена на изкуството.