През дългата си политическа кариера Джо Байдън е един от

...
През дългата си политическа кариера Джо Байдън е един от
Коментари Харесай

“Главният адепт на НАТО”. Как Джо Байдън лично работи над разширяването на Алианса

През дългата си политическа кариера Джо Байдън е един от най-непреклонните поддръжници на разширението на НАТО. Той работи по този въпрос като сенатор, а по-късно и като вицепрезидент. Сега обаче тези старания могат да доведат до боен спор, който заплашва Европа.

Когато Сенатът на Съединени американски щати поддържа включването на Унгария, Полша и Чехия в НАТО през 1998 година, законодателят от Делауеър Джо Байдън споделя, че този ход ще „ обезпечи мир за още 50 години “.

Година по-рано той излага доста причини за какво Вашингтон би трябвало да поддържа и развива работата на НАТО. По-специално той отбелязва, че Съединени американски щати са европейска мощ, която се интересува „ освен от земите на запад от река Одер, само че и за ориста на 200 милиона души, живеещи в страните сред Балтийско и Черно море “.

“Вашингтон”, който следва гласуването в Сената, показва Байдън като основен състезател в прокарването на самодейността. Байдън в действителност е един от пламенните поддръжници на разширението на НАТО както през 90-те, по този начин и през 2000-те. Като най-влиятелният демократ в комисията по външни работи, той показва, че присъединението към Алианса на някогашните съперници на НАТО от Студената война поправя „ историческата неправда, наложена на поляците, чехите и унгарците от Йосиф Сталин “. Той споделя още, че „ през цялото време НАТО има по-широка интернационална задача от защитата на Западна Европа “.

„ Тампа Бей Таймс “ също написа, че „ Байдън поема водещата роля в опълчването на концепцията, че с разпадането на Съветския съюз и края на Студената война през 1991 година няма действителна потребност от в допълнение подсилване на НАТО “. Обобщавайки причините в интерес на разширението, Байдън споделя, че „ значително заради упоритостта на НАТО комунизмът в Европа рухва “.

Самото прекосяване на страните от някогашния социалистически блок на страната на Запада е общопризнат във Вашингтон като успех. Това е едвам четвъртото разширение на НАТО от основаването му през 1949 година Преди това последният съдружник, който се причислява към организацията, едвам през 1982 година,е Испания.

Поредното подсилване на Алианса е победа за администрацията на президента Клинтън и неговите хора в Сената. Това значи появяването на нови пазари за американската отбранителна промишленост. Решението е взето с голямо болшинство. Подреждането на силите е 80 за и 19 срещу. Към 35-те демократи се причисляват и 45 републиканци, които тогава управляват Конгреса. В същото време 10 демократи и девет републиканци се опълчват на резолюцията.

Критиците настояват, че разширението на пакта подкопава отбранителната задача на НАТО и заплашва с спор с Русия, което ще заплаши договарянията сред Съединени американски щати и Русия за надзор на въоръженията.

„ Очакват ни изненади “, споделя сенаторът Даниел Патрик Мойнихан, демократ от Ню Йорк, предупреждавайки, че разширението ще провокира нова студена война: “Става дума за нуклеарна война”. Сенатор Джон Ашкрофт, републиканец от Мисури, който също се опълчва на разширението на НАТО, назовава решението " отклонение от контракт ".

Официално Унгария, Полша и Чехия стават част от НАТО на 12 март 1999 година, единствено 12 дни преди началото на бомбардировките над Югославия. Коментирайки разширението на Алианса, съветският външен министър Игор Иванов споделя, че европейските страни би трябвало „ да си сътрудничат в ползите на основаването на система, която да дава отговор на сигурността на всички страни, а не на обособени групи “.

Байдън и НАТО при започване на XXI век

В чуване в Сената през 2002 година, разсъждавайки за това по какъв начин светът се е трансформирал след офанзивите на 11 септември, сенатор Байдън назовава евентуалния напредък на НАТО основен външнополитически интерес за Вашингтон.

„ Радвам се, че президентът Буш продължава значимата работа, стартирана от предходната администрация за привличане на нови членове в НАТО “, споделя той.

През 2003 година, когато законодателите вземат решение дали България, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Естония ще се причислят към НАТО, сенатор Байдън отбелязва, че гласуването по този въпрос се организира в навечерието на 58-ата годишнина от успеха над нацистка Германия.

„ Сенатът ще гласоподава за приемане на седем страни, които са потърпевши от тиранията на нацизма и тиранията на комунизма “, сподели политикът. „ Трябва да благодарим на президента Буш за разширението на сегашния кръг присъединение към НАТО, както и на президента Клинтън, който ловко проправи пътя за новаторския финален кръг на разширение, който реалокира НАТО в някогашната комунистическа Централна Европа Днес е кулминационната точка на работата на доста велики мъже и дами. Просто съм благополучен, че мога да играя моята дребна роля. Призовавам всички да гласоподават за членство”, добави той.

Този кръг от разширение на Алианса приключва с утвърждение и става най-големият в неговата история. Сенатът, който остава в ръцете на републиканците, единомислещо утвърждава решението, като всичките 96 депутати гласоподават в поддръжка. Така НАТО се доближава до границите на Руската федерация.

Тогава Москва декларира, че разширението на НАТО директно визира политическите, военните и до известна степен икономическите ползи на Русия. Тогава съветският външен министър Сергей Лавров акцентира, че „ Русия към момента счита разширението на НАТО за неправилна стъпка към подсилване на европейската сигурност “. Същото мнение показва и прессекретарят на съветското външно министерство Александър Яковенко. „ При приемането на балтийските страни и построяването на гаранции за тяхната сигурност мнозина в НАТО явно изхождаха от предходните хрумвания, че война е допустима в Европа “, показва дипломатът. Според него " единствено такава логичност " изяснява връзката на балтийските страни със системата за противовъздушна защита на Алианса.

През 2008 година, когато Байдън е ръководител на комисията по външни работи на Сената, той с горделивост акцентира, че точно неговата активност е съдействала за разширението на Северноатлантическия алианс. Той акцентира, че е уверен в нуждата от разглеждане на молба за участие в НАТО от всяка страна, която изрази такова предпочитание.

По това време Байдън поддържа разширението на НАТО в Балканите с Албания, Хърватия и Македония.

„ От стратегическа позиция приемането на Хърватия, Албания и Македония в НАТО ще приближи Балканите до европейското бъдеще, което хората от тези страни заслужават. Нещо повече, съгласно мен това ще ускори и районната сигурност”, счита той.

В същото изказване Байдън приказва за нуждата от поощряване на напъните за присъединение на Грузия и Украйна към НАТО.

„ Вярвам и приказвам единствено за себе си, че би трябвало да насърчим Украйна и Грузия, като удовлетворим техните претенции за присъединяване в програмата за партньорство на НАТО. И двете страни реализираха забележителен прогрес посредством Оранжевата гражданска война и Революцията на розите, а тези страни също реализираха забележителен принос в интервенциите на НАТО “, сподели Байдън.

Той повтори желанието си да види Украйна в Алианса по време на персоналното си посещаване в Киев през 2009 година, към този момент на позицията на вицепрезидент.

„ Ако решите да станете част от евроатлантическата интеграция, а аз имам вяра, че това е по този начин, ние несъмнено ще ви подкрепим “, сподели демократът след диалозите си с украинския президент Виктор Юшченко.

" Ние не признаваме - и желая да подчертая това - никакви сфери на въздействие. Не признаваме правото на никого да диктува на вас или на която и да е друга страна какви съюзи би трябвало да сключите или с кого да развивате двустранни връзки ", означи сенаторът.

Подобен сигнал пристигна от него по време на речта му в грузинския парламент година след августовската война в Южна Осетия.

Ние, Съединените щати, ви поддържаме във вашето пътешестване към сигурна, свободна, демократична и обединена Грузия “, сподели Байдън.

През 2016 година, по време на президентската акция в Съединени американски щати, тематиката за НАТО стана значима тематика за разискване в подтекста на изборите. Тогавашният републикански претендент Доналд Тръмп беше песимистичен по отношение на осъществяването на отговорностите по съглашения с членовете на блока. Байдън, в противен случай, употребявайки позицията си на вицепрезидент, отиде в Латвия, където прикани да не слушат Тръмп и заявява хладнокръвен ангажимент на Съединени американски щати а съблюдават член 5, който преглежда офанзивата против един член на Алианса като офанзива против всички.

„ Искам да е ясно за всички хора на балтийските страни, безусловно ясно, че ние сме дали обещание нашата свещена чест, Съединените американски щати, нашата свещена чест към Договора за НАТО и член 5 “, сподели Байдън.

Резултати от " активността "

Дори десетилетия след края на Студената война Северноатлантическият алианс продължава последователното си разширение. През годините се ускорява освен военният блок, само че и политическите позиции на самия Байдън, който пое президентския пост.

Изявленията на политика обаче „ за към 50 години мир напред “, които сякаш щяха да последват разширението на НАТО, наподобява не са оправдани. 24 години след приемането на Унгария, Полша и Чехия в съюза, Европа още веднъж се озовава на прага на най-тежката военнополитическа рецесия след Втората международна война. И всичко това са следствията от дългата и енергична работа на Джо Байдън, който ще би трябвало да търси излаз от тази обстановка.

" Настоящата рецесия сред Русия и Украйна е отплата за последните 30 години. Не става дума единствено за Украйна и възможното ѝ участие в НАТО. Става дума за бъдещето на европейския ред, основан след разпадането на Съветския съюз ", написа Анджела Стент старши теоретичен помощник в института “Брукингс” и някогашен чиновник на националното разузнаване на Съединени американски щати за Русия и Евразия засписание “Форин Афеърс”

По подигравка на ориста новото потомство американски законодатели наподобява не споделя доста от линията на своите прародители. Така предходната седмица сенаторът-демократ Джош Хоули (Мисури) прикани администрацията на Байдън да се откаже от опитите да помогне на Украйна да се причисли към Алианса и в действителност да се откаже от разширението на НАТО.

Хоули изиска " изясненост " от държавния секретар Антъни Блинкен за това по какъв начин бъдещото участие на Украйна в НАТО ще служи на ползите на Съединени американски щати.

„ Всичко това отвлича вниманието на американските военни от подготовката и модернизирането на силите за ограничение на Китай в Индийско-Тихоокеанския район “, написа Хоули, като твърди, че „ сигурността и просперитетът на американците зависят от способността” да лимитират господството на Пекин.

Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР