През далечната 1989г. човек можеше да си купи малко, но

През далечната 1989г. човек можеше да си купи малко, само че качествени артикули. Магазините бяха празни, луканка и кока-кола се намираше мъчно, от време на време и с връзки. Бананите ги чакахме цяла година, с цел да си хапнем на Нова Година, където Дядо Мраз ни носеше от време на време и дарове от Корекома, написа chujdozemec.com
На съвсем всички артикули, които се продаваха пишеше, че са създадени в България, а от време на време и “Сделано в Съюз на съветските социалистически републики ”. По фотосите оттогава се вижда, че хората бяха слаби, доста слаби. Колбасите имаха необикновен усет, а доматите бяха сочни, червени и 100% български. Да не приказваме за лютеницата.
Прясното мляко беше в найлонови пликове, които съвсем постоянно бяха много мръсни върху външната си част, а киселото беше в стъклени бурканчета с необикновен усет и качество.

Като споделям бурканчета се сещам, че се постановяваше да връщаме бутилките от бира и газирано, а в кварталният магазин постоянно ми споделяха “само празно за цялостно, момче ”.
Днес е тъкмо противоположното, българина страда постоянно от наднормено тегло, магазините са цялостни, само че не знаеш какво има вътре в продуктите. Често производителите поставят нови съставки със противоречиви резултати върху тялото ни, като палмово масло, ГМО, хидратирани мазнини, мононатриев глутамат, аспартан и други. Някога през далечната 1989 година, попадахме на вносни артикули, на които пишеше Made in Germany, Made in France, Made in Italy, а през днешния ден съвсем на всичко написа Made in China. Което ме навежда на мисълта, че каквото и да става не купувайте китайски чесън.

Също по този начин, по времето на социализма ЦУМ беше емблема на родната търговия и изобилието, не просто магазин, а цяла институция. На повърхност от 19 000 кв. м той беше най-големият на Балканите и събираше цели 120 магазина в един.
Затова и хора от цялата страна идваха в София, с цел да си купят съвременни облекла, да облекат детето за абитуриентския бал, да се снабдят с по този начин дефицитните тв приемник или пералня.
Няма да не помни какви огромни опашки ставаха, като пуснаха тв приемниците „ София-81 “, които за времето си бяха знамение на техниката, знак на авторитет за всеки примерен дом. Та тогава се правеха описи, даваха се номерца и чакаш, до момента в който ти пристигна редът.

Плануваните бройки все не доближиха. Беше цялостно с съветски тв приемници, само че нашите бяха доста по-хубави. За перални и хладилници също имаше огромен недостиг. Всичко ставаше със записвания и най-много с дебели връзки.
Във всеки дом обаче имаше ледник, тв приемник и пералня. Тогава вървеше приказката за трите ключа. За това, че всеки българин имал ключ за кола, вила и апартамент, което си беше безспорна неистина.
Нашето семейство нямаше нито вила, нито кола, по този начин и не успяхме да спестим пари с учителските си заплати за такива екстри. Имахме единствено един апартамент, който изплащахме повече от 20 години.
Инфо:  БЛИЦ