През далечната 1989г. човек можеше да си купи малко, но

През далечната 1989г. човек можеше да си купи малко, само че качествени артикули. Магазините бяха празни, луканка и кока-кола се намираше мъчно, от време на време и с връзки. Бананите ги чакахме цяла година, с цел да си хапнем на Нова Година, където Дядо Мраз ни носеше от време на време и дарове от Корекома, написа chujdozemec.com

На съвсем всички артикули, които се продаваха пишеше, че са създадени в България, а от време на време и “Сделано в СССР”. По фотосите оттогава се вижда, че хората бяха слаби, доста слаби. Колбасите имаха необикновен усет, а доматите бяха сочни, червени и 100% български. Да не приказваме за лютеницата. Прясното мляко беше в найлонови пликове, които съвсем постоянно бяха много мръсни върху външната си част, а киселото беше в стъклени бурканчета с необикновен усет и качество. Като споделям бурканчета се сещам, че се постановяваше да връщаме бутилките от бира и газирано, а в кварталният магазин постоянно ми споделяха “само празно за цялостно, момче”.

Днес е тъкмо противоположното, българина страда постоянно от наднормено тегло, магазините са цялостни, само че не знаеш какво има вътре в продуктите. Често производителите поставят нови съставки със противоречиви резултати върху тялото ни, като палмово масло, ГМО, хидратирани мазнини, мононатриев глутамат, аспартан и други. Някога през далечната 1989 година, попадахме на вносни артикули, на които пишеше Made in Germany, Made in France, Made in Italy, а през днешния ден съвсем на всичко написа Made in China. Което ме навежда на мисълта, че каквото и да става не купувайте китайски чесън.