Едва 4 волейболни отбора си оспорват първата титла на България
През далечната 1942 година, 20 лета след появяването на волейбола в България, в София се организира първото държавно състезание за мъже и дами. Участват два тима от столицата – АС-23 и Раковски, както и съставите на Пловдив и Варна. Раковски бие Варна с 3:0, а АС-23 надвива над Пловдив със същия резултат.
АС-23 води началото си от клубовете Атлетик и Слава, обединени през 1923 година Отборът се радва на богат за времето си състезателен комплекс в Борисовата градина, където по-късно се разпростира спортната база на ЦСКА. Състезателите на Раковски са били най-вече възпитаници от столичния квартал „ Лозенец “.
В очертанията на квартала от Перловската река до Хладилника е имало повече от 30 волейболни стадиони. На финала през 1942-ра, Раковски печели с драма в пет гейма – 3:2. В главната шесторка на тима са капитанът Л. Петров (Шолето), К. Томов (Диньо) – избран за най-хубавия волейболист в шампионата, Б. Караиванов (Словето), Б. Стоилков, Р. Шаханов и Ив. Живодеров. За противника над всички се открояват Димитър Еленков и Коста Шопов.
Като възпитаник Еленков стартира да тренира футбол. През 1936 година се реалокира в София и довършва междинното си обучение във ІІ мъжка гимназия. Там Димитър Еленков стартира да играе волейбол и баскетбол. От 1937 година до 1941 година следва химия в Софийския университет, след което до 1946 година учи индустриална химия в Държавната политехника, а скоро по-късно става помощник във Варна. Сред учредителите е на варненското студентско физкултурно сдружение Академик – 1947 година
При дамите отличник през 1942 година е съставът на АС-23 след победа на финала против тима на Раковски с 3:1.
Развитието на волейбола получава мощен подтик през 1943 година Това се отнася и за армията, и изключително за Школата за запасни офицери в столичния квартал Горна баня. Военните маневри на школниците през есента завършвали в покрайнините на Перник. След тях цяла седмица в града се провеждали двустранни срещи по волейбол и други типове спорт сред Перник и ШЗО.
За сезона 1943-1944 година е извършен единствено есенният дял от шампионата на София. През 1944 година има единствено подготовка на тимовете, само че срещи от шампионата не се организират.
След Втората международна война – 1945 година, след като има и публични класирания, волейболът дружно с още 4 спорта продължава да се управлява от Съюза за игрите с ръчна топка (СИРТ) единствено в една стая на ул. „ Иван Вазов ” № 20 в столицата, написа в аналите на родната централа. За разпространение на играта е решено преди всеки дуел от държавното състезание по футбол да се играят срещи по волейбол.
Първият ни първенец след войната е излъчен през октомври 1945 година. Левски побеждава на финала ТВ-45 Варна с 3:0. При дамите вземат участие единствено столични тимове, а отличник е съставът на Славия-45, който печели с 3:2 финала против Раковски-ФК.
Доста забавно история е и от и от 1947 година В края на шампионата за мъже през октомври в Пловдив на финала би трябвало да се срещнат Чавдар София и Чавдар Пазарджик. Столичани обаче напущат терена, преди да е почнал мачът, тъй като оспорват размера на топката. Съдията Веселин Темков (бъдещият прочут треньор по баскетбол) отхвърля претенциите им и присъжда служебна победа за тима от Пазарджик, който става отличник.
Особено значима година за родния волейбол е 1948-ма с идването в България на известния съветски експерт и посланик Александър Аникин. Той посвещава десетки наши треньори в последните новости на актуалния волейбол. Още през януари е основан ВКФС (Върховен комитет за физкултура и спорт), с ръководител военачалник Владимир Стойчев.
На дебютното международно в Прага през 1949 година националите ни печелят бронз – това са първите международни медали за родния спорт въобще. В състава ни са Костадин Шопов, Борис Гюдеров, Митко Димитров, Драгомир Стоянов, Тодор Симов, Георги Коматов, Панайот Пондалов, Гьоко Петров, Боян Мошелов, Коста Баджаков, Стойчо Кърджиев, Борис Владимиров, с треньор Валентин Анков. В групата надделяваме Италия с 3:1 (7, 13, 4, 9) и Франция с 3:0 (8, 7, 2). Във финалната фаза още веднъж удряме „ петлите “ с 3:0 (10, 14, 11), само че губим от Съюз на съветските социалистически републики с 0:3 (-8, -4, -1) и Чехия 0:3 (-8, -1, -8). На 18 септември побеждаваме Русия с 3:1 (9, 5, -5, 12).
През 1949 година България е призната за член на FIVB. Пред нас на мондиала са единствено Съюз на съветските социалистически републики и Чехословакия.
Първото ни домакинство на европейски шампионат е на кортовете на Колодрума в София през 1950 година – медалите ни се изплъзват и приключваме 4-ти при мъжете – след Съюз на съветските социалистически републики, Чехословакия и Унгария, а подреждането на почетната стълбичка при дамите е: Съюз на съветските социалистически републики, Полша и Чехословакия.
АС-23 води началото си от клубовете Атлетик и Слава, обединени през 1923 година Отборът се радва на богат за времето си състезателен комплекс в Борисовата градина, където по-късно се разпростира спортната база на ЦСКА. Състезателите на Раковски са били най-вече възпитаници от столичния квартал „ Лозенец “.
В очертанията на квартала от Перловската река до Хладилника е имало повече от 30 волейболни стадиони. На финала през 1942-ра, Раковски печели с драма в пет гейма – 3:2. В главната шесторка на тима са капитанът Л. Петров (Шолето), К. Томов (Диньо) – избран за най-хубавия волейболист в шампионата, Б. Караиванов (Словето), Б. Стоилков, Р. Шаханов и Ив. Живодеров. За противника над всички се открояват Димитър Еленков и Коста Шопов.
Като възпитаник Еленков стартира да тренира футбол. През 1936 година се реалокира в София и довършва междинното си обучение във ІІ мъжка гимназия. Там Димитър Еленков стартира да играе волейбол и баскетбол. От 1937 година до 1941 година следва химия в Софийския университет, след което до 1946 година учи индустриална химия в Държавната политехника, а скоро по-късно става помощник във Варна. Сред учредителите е на варненското студентско физкултурно сдружение Академик – 1947 година
При дамите отличник през 1942 година е съставът на АС-23 след победа на финала против тима на Раковски с 3:1.
Развитието на волейбола получава мощен подтик през 1943 година Това се отнася и за армията, и изключително за Школата за запасни офицери в столичния квартал Горна баня. Военните маневри на школниците през есента завършвали в покрайнините на Перник. След тях цяла седмица в града се провеждали двустранни срещи по волейбол и други типове спорт сред Перник и ШЗО.
За сезона 1943-1944 година е извършен единствено есенният дял от шампионата на София. През 1944 година има единствено подготовка на тимовете, само че срещи от шампионата не се организират.
След Втората международна война – 1945 година, след като има и публични класирания, волейболът дружно с още 4 спорта продължава да се управлява от Съюза за игрите с ръчна топка (СИРТ) единствено в една стая на ул. „ Иван Вазов ” № 20 в столицата, написа в аналите на родната централа. За разпространение на играта е решено преди всеки дуел от държавното състезание по футбол да се играят срещи по волейбол.
Първият ни първенец след войната е излъчен през октомври 1945 година. Левски побеждава на финала ТВ-45 Варна с 3:0. При дамите вземат участие единствено столични тимове, а отличник е съставът на Славия-45, който печели с 3:2 финала против Раковски-ФК.
Доста забавно история е и от и от 1947 година В края на шампионата за мъже през октомври в Пловдив на финала би трябвало да се срещнат Чавдар София и Чавдар Пазарджик. Столичани обаче напущат терена, преди да е почнал мачът, тъй като оспорват размера на топката. Съдията Веселин Темков (бъдещият прочут треньор по баскетбол) отхвърля претенциите им и присъжда служебна победа за тима от Пазарджик, който става отличник.
Особено значима година за родния волейбол е 1948-ма с идването в България на известния съветски експерт и посланик Александър Аникин. Той посвещава десетки наши треньори в последните новости на актуалния волейбол. Още през януари е основан ВКФС (Върховен комитет за физкултура и спорт), с ръководител военачалник Владимир Стойчев.
На дебютното международно в Прага през 1949 година националите ни печелят бронз – това са първите международни медали за родния спорт въобще. В състава ни са Костадин Шопов, Борис Гюдеров, Митко Димитров, Драгомир Стоянов, Тодор Симов, Георги Коматов, Панайот Пондалов, Гьоко Петров, Боян Мошелов, Коста Баджаков, Стойчо Кърджиев, Борис Владимиров, с треньор Валентин Анков. В групата надделяваме Италия с 3:1 (7, 13, 4, 9) и Франция с 3:0 (8, 7, 2). Във финалната фаза още веднъж удряме „ петлите “ с 3:0 (10, 14, 11), само че губим от Съюз на съветските социалистически републики с 0:3 (-8, -4, -1) и Чехия 0:3 (-8, -1, -8). На 18 септември побеждаваме Русия с 3:1 (9, 5, -5, 12).
През 1949 година България е призната за член на FIVB. Пред нас на мондиала са единствено Съюз на съветските социалистически републики и Чехословакия.
Първото ни домакинство на европейски шампионат е на кортовете на Колодрума в София през 1950 година – медалите ни се изплъзват и приключваме 4-ти при мъжете – след Съюз на съветските социалистически републики, Чехословакия и Унгария, а подреждането на почетната стълбичка при дамите е: Съюз на съветските социалистически републики, Полша и Чехословакия.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ