През далечната 1901 г. е открит първият компютър. Той обаче

През далечната 1901 година е открит първият компютър. Той обаче не е съединен във фабриката на някоя модерна компания. Напротив – основан е преди повече от две хиляди години в Античния свят…

На изумителната мистериозна находка се натъкват група гмуркачи за водни гъби. Преди 122 години на връщане от Африка ги заплашва стихия и те вземат решение да изчакат тя да премине, закотвени на дребния гръцки остров Антикитера. При едно от гмурканията си в региона виждат на морското дъно голям брой разпилени скулптури. Както по-късно се оказва, това е мястото на корабокрушението на римски кораб, случило се хилядолетия обратно. Сред артефактите, извадени от над 60 м дълбочина, са и няколко бронзови части, за които в началото е решено, че са част от скулптурите. След като ги изследва задълбочено обаче, две години по-късно Валериос Стаис, археолог от Националния археологически музей в Атина, хвърля сензацията: това са елементи от

комплициран механизъм, формиран от зъбчати колела .

Оттук стартира международната тресчица по разкриването на загадките на Механизма от Антикитера.

Първият академик, който повдига завесата на мистерията към античния уред, е британският историк Дерек де Сола Прайс. През 1955 година той изрича догатката, че това е изчислително устройство, сходно на механичните калкулатори от 20. век, или пък самобитен астрономически часовник. През 1959 година артефактът е изучен благодарение на рентгенови лъчи, само че цялостна скица на устройството е формирана едвам през 1971 година

Доказано е, че за изработката на Механизма от Антикитера са употребявани диференциална предавка (за която се счита, че е изобретена не по-рано от 16. век!), 32 бронзови механизма и циферблати със стрелки, а резултатите от изчисленията са били показвани върху предната и задната страна на механизма.

По-нататъшното откриване на тайните на устройството идва с напредването на модерните технологии, най-много в региона на сканирането и компютърната обработка на данни. През 2005 година в Атина, където се съхранява механизмът, благодарение на рентгенов томограф от Англия е изследвана вътрешната конструкция на античния апарат. Мощният тримерен скенер дава опция на учените да прочетат

стотиците ситни надписи на старогръцки език ,

с които е изпълнен. Информация е била почерпена и по способ, създаден от Hewlett-Packard, при който фрагментите от устройството се снимат неведнъж с висока резолюция и при друго осветяване. След наслагването на облиците се стига до цялостната информация за тях.

" Надписите са в извънредно неприятно положение, те са с дълбочина на нареза под 1/10 от милиметъра, а самите букви са с височина от едвам милиметър. Без актуалните технологии нямаше да сме в положение да ги прочетем ", изяснява Янис Бицакис, един от съавторите в изследването.

Успешно са разшифровани към 2000 знака, или 95% от непокътнатите надписи по повърхността на Механизма от Антикитера. Тези открития удостоверяват, че устройството съставлява акуратен машинален компютър, предопределен за пресмятане на придвижванията на небесните тела с акуратност, която мъчно би могла да се реализира и в днешно време – самобитен астрономически календар.

Машината изчислявала координатите на Слънцето ,

Луната и други небесни тела, познати на античните гърци, откакто й бъдели заложени минали или бъдещи дати. Според учените е употребен Метоническият календар (кръстен на името на античния гръцки академик Метон, прочул се със своя 19-годишен цикъл, който вкарва в слънчево-лунния календар). Древният компютър предсказвал с безспорна акуратност след какъв брой време ще има слънчево затъмнение и служел като календар за организирането на античните олимпийски игри. За страдание не можем да разберем дали устройството е било задействано от някакъв автомат или на ръка. Много евентуално е да е било вградено в скулптура, изложена на значимо място, и да е задвижвано от воден часовник или различен сходен апарат.

Машини, сходни на Механизма от Антикитера, се загатват в трудовете на античните създатели. Цицерон споделя за две такива устройства. Едното било конструирано от Архимед и донесено в Рим от военачалник Марк Клавдий Марцел след рухването на Сиракуза през 212 година пр.н.е. То можело да демонстрира придвижванията на Слънцето и Луната и още пет планети. Другият сходен механизъм бил изобретен от Посидоний. Свидетелствата на Цицерон сочат, че в предишното тази изчислителна машина не е била единствена по рода си, а е била част от елинската просвета, само че други аналози не са откривани до момента.

Произходът на Механизма от Антикитера остава мистерия ,

както и аргументите, заради които се е озовал на римски транспортен съд, откакто несъмнено е направен в Гърция. Една от хипотезите гласи, че е бил конструиран в академията на античния мъдрец стоик Посидоний на о. Родос, която по това време била считана за център на астрономическата и инженерната просвета. Учените допускат, че устройството може би е плячкосано от острова дружно с други предмети, с цел да се финансира триумфът на Юлий Цезар.

Според последните изследвания корените на Механизма от Антикитера би трябвало да се търсят в колонията на Коринт на остров Сицилия, което непосредствено препраща към несъмнено най-големия разум на древността – Архимед. И до момента в който не може да се твърди, че той е изработил собственоръчно устройството, защото Архимед умира повече от 60 години преди най-ранната хипотетична дата на направа на механизма, не е изключено великият академик да е взел участие, въпреки и индиректно, в основаването на този античен компютър.

Въпреки големия прогрес в разбулването на мистериите

през последните години, секрети остават. Как античните гърци са имали техническата мисъл да основат толкоз комплицирано устройство? Нивото на обработка на детайлите в механизма е сравнимо с това на производството на часовници от 17. век, а уредът от Антикитера е датиран сред 150-100 година пр.н.е. Така той попада и в листата от доказателства на горещите последователи на теорията за палеоконтакта, или хипотезата за възможен контакт на човечеството с представители на извънземна цивилизация в древността. А дали в действителност е по този начин, евентуално един ден ще разберем…

Автор: Илия Люцканов