Една история за висока инфлация и трябва ли отново да се страхуваме?
През август на 1942 година в цяла Европа бушуват борби, до момента в който американските войски преди малко са кацнали на Гуадалканал. Но американците в домовете си доста повече се тревожеха от инфлацията.
Днес пандемията от ковид бушува по целия свят, а всички още веднъж се тревожат за растежа на потребителските цени. Всъщност, както ни споделят заглавията на вестниците и политическите изявления от предишния век, безпокойствата за инфлацията постоянно са били действителност - и освен това с добра причина.
Инфлацията - спадът в покупателната дарба на валутата заради възходящите цени - изигра централна роля във всички най-лоши стопански епизоди на щатската и международната стопанска система. Това кара фамилиите да се тревожат какъв брой надалеч могат да раздължен разноските си и натоварва фирмите с възходящи заплати и разноски за доставки. Инфлацията може да вкара стопанските системи в криза и даже меланхолия.
Инфлацията е с нас още преди Нерон да унищожи римската валута посредством заместването на среброто с други метали. И въпреки всичко целият ни опит с инфлацията не предлага несъмнено лекарство за нея; отсам и терзанието, че постоянно е зад икономическия ъгъл.
Съединени американски щати претърпяха три интервала на хиперинфлация през 20-ти век: един след всяка международна война и Голямата инфлация от 70-те години на предишния век. Първата хиперинфлация, съвпадаща с Първата международна война, беше най-тежката. От декември 1916 година до юни 1920 година показателят на потребителските цени в Съединени американски щати нараства с 18,5% годишен ритъм, съгласно данните на Бюрото по трудова статистика.
Войниците, завръщащи се вкъщи, откриват, че цените са с 80% по-високи, в сравнение с когато са си тръгнали, само че заплатите не са последвали техните темпове на покачване. На президентските избори през 1920 година, даже когато Съединени американски щати обсъждаха присъединението към Лигата на нациите, най-големият проблем беше " цената на живот, която засенчва всички други въпроси ", написа The Wall Street Journal.
Докато бяха опитани някои инцидентни контроли на цените, хиперинфлацията приключи единствено след ценови срив. Индексът на потребителските цени падна с 15,8% от юни 1920 година до юни 1921 година и нацията изпадна в меланхолия. Това прекарване към момента беше прясно в паметта на Америка, когато войната се завърна.
Президентът Франклин Рузвелт, " без време да чака дейностите на Конгреса ", написа изданието Barrons, " основава Службата за администриране на цените през 1941 година, преди Пърл Харбър ". Правителството ограничи разноските за доста продукти и възстановява други, в това число обувки, бензин, кафе и месо.
Тази споделена жертва проработи. Индексът на потребителските цени пада от 10,9% през 1942 година на 6%, 1,6% и 2,3% надлежно през идващите три години. Тази жертва също по този начин сътвори " инфлационен бездна " от 36 милиарда $, написа Barrons през 1944 година за парите, които американците изхвърлиха.
" Военните служащи, които преди са пили бира, в този момент откриват, че могат да си разрешат уиски ".
Когато контролът беше отстранен през 1946 година, тези пари нахлуха назад в стопанската система и цените скочиха до небесата; разноските за храна се удвояват до август 1948 година Тогава, както и през 1920 година, цените се срутват още веднъж и стопанската система изпада в криза.
Това обаче е бил къс интервал и докара до режим на непретенциозен, най-вече позитивен растеж на цените. И въпреки всичко през 1964 година, когато цените се повишиха единствено с 1,3%, имаше " непрекъснато разискване на инфлацията ", съгласно New York Times. Нещата скоро в действителност се трансформират, с интервала 1968-83 година, наименуван Голямата инфлация.
Индексът на потребителските цени скача с съвсем 186% през тези години, или 7,3% годишно. Но този път не войната е бил виновникът. " Произходът на Голямата инфлация ", съгласно Фед, " бяха политики, които разрешават прекалено повишаване на предлагането на пари ".
Грешката на Фед беше вярата в кривата на Филипс, която гласи, че " непрекъснато по-ниските равнища на безработица могат да бъдат " купени " със непретенциозно по-високи равнища на инфлация ".
Това беше опровергано през 70-те години на предишния век от идването на стагфлация, интервал на невисок напредък с високи равнища както на инфлация, по този начин и на безработица. Контролът на заплатите и цените на администрацията на Никсън се оказа неизвестен, изключително измежду бизнес класата, постоянно определяни като " огромна неточност " и " извънредно неефективни ".
Това беше и последният път, когато тази тактика беше употребена за битка с възходящите цени. Президентът Джералд Форд, запаметяващо се, започва акцията " Whip Inflation Now " през 1974 година Тя оферираше " деликатни, непротиворечиви предизвестия ", като " балансирайте фамилния си бюджет, намалете термостата, пазарувайте за покупко-продажби. " Тази акция обаче не съумя да обуздае растежът на цените.
Администрацията на Картър бе запомнена с назначението на Пол Волкър за ръководител на Фед, сигнализирайки за края на Голямата инфлация. Той стегна паричното предложение и усили ставката на федералните фондове, тласкайки безработицата над 10% и стопанската система в криза. Инфлацията доближи своя връх през 1980 година и имаше наклонност надолу в продължение на десетилетия.
Не единствено, че Голямата инфлация завърши, само че след финансовата рецесия от 2007-2009 година международните централни банки се опитваха и не съумяха да усилят инфлацията до нищожните 2%. Този свят с ниска рентабилност изглеждаше като " новата нормалност " - до появяването на Covid.
Можем ли да спрем инфлацията в този момент? Епизодът от 1980-те допуска, че Фед има инструментите да укроти растящите цени, даже и рецесията да е цената. Разбира се, лекарството на Волкър може да се окаже толкоз неефикасно против идващото пораждане на инфлация, както кривата на Филипс при последното. Дали това ще се случи - единствено времето ще покаже.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Днес пандемията от ковид бушува по целия свят, а всички още веднъж се тревожат за растежа на потребителските цени. Всъщност, както ни споделят заглавията на вестниците и политическите изявления от предишния век, безпокойствата за инфлацията постоянно са били действителност - и освен това с добра причина.
Инфлацията - спадът в покупателната дарба на валутата заради възходящите цени - изигра централна роля във всички най-лоши стопански епизоди на щатската и международната стопанска система. Това кара фамилиите да се тревожат какъв брой надалеч могат да раздължен разноските си и натоварва фирмите с възходящи заплати и разноски за доставки. Инфлацията може да вкара стопанските системи в криза и даже меланхолия.
Инфлацията е с нас още преди Нерон да унищожи римската валута посредством заместването на среброто с други метали. И въпреки всичко целият ни опит с инфлацията не предлага несъмнено лекарство за нея; отсам и терзанието, че постоянно е зад икономическия ъгъл.
Съединени американски щати претърпяха три интервала на хиперинфлация през 20-ти век: един след всяка международна война и Голямата инфлация от 70-те години на предишния век. Първата хиперинфлация, съвпадаща с Първата международна война, беше най-тежката. От декември 1916 година до юни 1920 година показателят на потребителските цени в Съединени американски щати нараства с 18,5% годишен ритъм, съгласно данните на Бюрото по трудова статистика.
Войниците, завръщащи се вкъщи, откриват, че цените са с 80% по-високи, в сравнение с когато са си тръгнали, само че заплатите не са последвали техните темпове на покачване. На президентските избори през 1920 година, даже когато Съединени американски щати обсъждаха присъединението към Лигата на нациите, най-големият проблем беше " цената на живот, която засенчва всички други въпроси ", написа The Wall Street Journal.
Докато бяха опитани някои инцидентни контроли на цените, хиперинфлацията приключи единствено след ценови срив. Индексът на потребителските цени падна с 15,8% от юни 1920 година до юни 1921 година и нацията изпадна в меланхолия. Това прекарване към момента беше прясно в паметта на Америка, когато войната се завърна.
Президентът Франклин Рузвелт, " без време да чака дейностите на Конгреса ", написа изданието Barrons, " основава Службата за администриране на цените през 1941 година, преди Пърл Харбър ". Правителството ограничи разноските за доста продукти и възстановява други, в това число обувки, бензин, кафе и месо.
Тази споделена жертва проработи. Индексът на потребителските цени пада от 10,9% през 1942 година на 6%, 1,6% и 2,3% надлежно през идващите три години. Тази жертва също по този начин сътвори " инфлационен бездна " от 36 милиарда $, написа Barrons през 1944 година за парите, които американците изхвърлиха.
" Военните служащи, които преди са пили бира, в този момент откриват, че могат да си разрешат уиски ".
Когато контролът беше отстранен през 1946 година, тези пари нахлуха назад в стопанската система и цените скочиха до небесата; разноските за храна се удвояват до август 1948 година Тогава, както и през 1920 година, цените се срутват още веднъж и стопанската система изпада в криза.
Това обаче е бил къс интервал и докара до режим на непретенциозен, най-вече позитивен растеж на цените. И въпреки всичко през 1964 година, когато цените се повишиха единствено с 1,3%, имаше " непрекъснато разискване на инфлацията ", съгласно New York Times. Нещата скоро в действителност се трансформират, с интервала 1968-83 година, наименуван Голямата инфлация.
Индексът на потребителските цени скача с съвсем 186% през тези години, или 7,3% годишно. Но този път не войната е бил виновникът. " Произходът на Голямата инфлация ", съгласно Фед, " бяха политики, които разрешават прекалено повишаване на предлагането на пари ".
Грешката на Фед беше вярата в кривата на Филипс, която гласи, че " непрекъснато по-ниските равнища на безработица могат да бъдат " купени " със непретенциозно по-високи равнища на инфлация ".
Това беше опровергано през 70-те години на предишния век от идването на стагфлация, интервал на невисок напредък с високи равнища както на инфлация, по този начин и на безработица. Контролът на заплатите и цените на администрацията на Никсън се оказа неизвестен, изключително измежду бизнес класата, постоянно определяни като " огромна неточност " и " извънредно неефективни ".
Това беше и последният път, когато тази тактика беше употребена за битка с възходящите цени. Президентът Джералд Форд, запаметяващо се, започва акцията " Whip Inflation Now " през 1974 година Тя оферираше " деликатни, непротиворечиви предизвестия ", като " балансирайте фамилния си бюджет, намалете термостата, пазарувайте за покупко-продажби. " Тази акция обаче не съумя да обуздае растежът на цените.
Администрацията на Картър бе запомнена с назначението на Пол Волкър за ръководител на Фед, сигнализирайки за края на Голямата инфлация. Той стегна паричното предложение и усили ставката на федералните фондове, тласкайки безработицата над 10% и стопанската система в криза. Инфлацията доближи своя връх през 1980 година и имаше наклонност надолу в продължение на десетилетия.
Не единствено, че Голямата инфлация завърши, само че след финансовата рецесия от 2007-2009 година международните централни банки се опитваха и не съумяха да усилят инфлацията до нищожните 2%. Този свят с ниска рентабилност изглеждаше като " новата нормалност " - до появяването на Covid.
Можем ли да спрем инфлацията в този момент? Епизодът от 1980-те допуска, че Фед има инструментите да укроти растящите цени, даже и рецесията да е цената. Разбира се, лекарството на Волкър може да се окаже толкоз неефикасно против идващото пораждане на инфлация, както кривата на Филипс при последното. Дали това ще се случи - единствено времето ще покаже.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ