Защо глиганът от Мезек попада в Имперския музей в Истанбул
През август 1903 година в покрайнината на село Мезек, към момента в рамките на тогавашната Османска империя, Ангел Чобана излязъл да търси камъни за градеж. Изненадващо, на стотина метра от към момента неоткритата цитадела, той намира бронзова скулптура, споделя Haskovo.Live.
Тя е на глиган, съвсем в действителни размери. Заровена е плитко. Мъжът незабавно решил, че дългата над метър и висока 80 см скулптура е златна. Тя тежала забележителните 177 кг, нямала зурла, а три от краката й били счупени, четвъртият липсвал.
Зениците на очите на глигана били направени от компактен мрачен камък, който е обхванат от ирис в два обособени концентрични кръга с жълт транспарантен и наследник цвят. Позата на глигана е вцепенена, като че ли е „ застинал “ в придвижване.
По време на главния оглед се обяснява на какво се дължи стегнатата стойка на глигана: над лявата плешка, до ухото на животното има рана, нанесена от копие, с три стичащи се по козината му струйки кръв.
Изуменият селяндур прибрал трите отчупени крайници на статуята. Видял, че вътрешността е празна и заровил статуята.
Ангел Чобана разказал на своя другар Христо за находката. А той от своя страна на воеводата Александър Кипров. Те мислели, че глиганът е златен и считали да го продадат, с цел да купят оръжие за четата си в битката й за Освобождение.
Така единият от краката на глигана стига до Пловдивския музей за оценка. Сделка обаче няма, тъй като Мезек е на турска територия, а изнасянето на находката през границата се оказва невероятно.
Минават четири години в кроежи на проекти. През 1907 година Ангел Чобана е уверен от собствен другар да покаже находката на формалната власт. И по този начин статуята е предадена на управляващите дружно с оживелите два крайници.
Бронзовото диво прасе е изпратено в Истанбул, където на 11 август 1907 година постъпва в Имперския музей.
Директорът на Имперския музей Осман Хамди-бей взема решение да изследва мястото. Изпраща в Мезек своя заместител – Теодор Макриди. Дейностите са финансирани от Франция.
Макриди открива дребни късчета от откършените крайници на глигана и се пробва да уговори откупването на изчезналия крайник от Пловдивския музей. Експедицията му завършва по неотложност и той се връща в Истанбул.
Настават бурни времена. Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна опустошават този край.
Години по-късно различен локален гражданин, Карамфил Демиров сънува сън по какъв начин намира цяла камара камъни, само че не елементарни.
В съня си вижда, че това е могилата на Мал-тепе. На 18 януари 1931 година Карамфил Демирев и още двама локални потеглят с желанието да търсят пари. Но вместо това откриват неповторимата тракийска гробница.
Два дни по-късно в Мезек идва персонално професор Богдан Филов, археолог и историк. Той вижда гробницата и подрежда тя да се затвори, а входът ѝ да бъде засипан.
Девет дни по-късно професор Филов изнася сказка за смисъла на находките, открити при могилата Мал-тепе край Мезек. На лекцията участва персонално цар Борис III.
Вниманието на българското царско семейство оказва помощ при набирането на парични средства за финансирането на огромни разкопки, които професор Богдан Филов стартира по-малко от две седмици след извършеното мероприятие. Царят персонално е проявявал интерес към работата на експедицията и нейните резултати.
Тогава Пловдивският музей прави предложение към Имперския музей в Истанбул за подмяна на последното краче от глигана против гипсова отливка на бронзовата скулптура.
Така глиганът събира заветните си три крайници, на които продължава да се крепи прав и до през днешния ден в Истанбулския археологически музей, където му е отредено място в независима стъклена витрина. А в България през днешния ден се намират отливки от неповторимата статуя.
Тя е на глиган, съвсем в действителни размери. Заровена е плитко. Мъжът незабавно решил, че дългата над метър и висока 80 см скулптура е златна. Тя тежала забележителните 177 кг, нямала зурла, а три от краката й били счупени, четвъртият липсвал.
Зениците на очите на глигана били направени от компактен мрачен камък, който е обхванат от ирис в два обособени концентрични кръга с жълт транспарантен и наследник цвят. Позата на глигана е вцепенена, като че ли е „ застинал “ в придвижване.
По време на главния оглед се обяснява на какво се дължи стегнатата стойка на глигана: над лявата плешка, до ухото на животното има рана, нанесена от копие, с три стичащи се по козината му струйки кръв.
Изуменият селяндур прибрал трите отчупени крайници на статуята. Видял, че вътрешността е празна и заровил статуята.
Ангел Чобана разказал на своя другар Христо за находката. А той от своя страна на воеводата Александър Кипров. Те мислели, че глиганът е златен и считали да го продадат, с цел да купят оръжие за четата си в битката й за Освобождение.
Така единият от краката на глигана стига до Пловдивския музей за оценка. Сделка обаче няма, тъй като Мезек е на турска територия, а изнасянето на находката през границата се оказва невероятно.
Минават четири години в кроежи на проекти. През 1907 година Ангел Чобана е уверен от собствен другар да покаже находката на формалната власт. И по този начин статуята е предадена на управляващите дружно с оживелите два крайници.
Бронзовото диво прасе е изпратено в Истанбул, където на 11 август 1907 година постъпва в Имперския музей.
Директорът на Имперския музей Осман Хамди-бей взема решение да изследва мястото. Изпраща в Мезек своя заместител – Теодор Макриди. Дейностите са финансирани от Франция.
Макриди открива дребни късчета от откършените крайници на глигана и се пробва да уговори откупването на изчезналия крайник от Пловдивския музей. Експедицията му завършва по неотложност и той се връща в Истанбул.
Настават бурни времена. Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна опустошават този край.
Години по-късно различен локален гражданин, Карамфил Демиров сънува сън по какъв начин намира цяла камара камъни, само че не елементарни.
В съня си вижда, че това е могилата на Мал-тепе. На 18 януари 1931 година Карамфил Демирев и още двама локални потеглят с желанието да търсят пари. Но вместо това откриват неповторимата тракийска гробница.
Два дни по-късно в Мезек идва персонално професор Богдан Филов, археолог и историк. Той вижда гробницата и подрежда тя да се затвори, а входът ѝ да бъде засипан.
Девет дни по-късно професор Филов изнася сказка за смисъла на находките, открити при могилата Мал-тепе край Мезек. На лекцията участва персонално цар Борис III.
Вниманието на българското царско семейство оказва помощ при набирането на парични средства за финансирането на огромни разкопки, които професор Богдан Филов стартира по-малко от две седмици след извършеното мероприятие. Царят персонално е проявявал интерес към работата на експедицията и нейните резултати.
Тогава Пловдивският музей прави предложение към Имперския музей в Истанбул за подмяна на последното краче от глигана против гипсова отливка на бронзовата скулптура.
Така глиганът събира заветните си три крайници, на които продължава да се крепи прав и до през днешния ден в Истанбулския археологически музей, където му е отредено място в независима стъклена витрина. А в България през днешния ден се намират отливки от неповторимата статуя.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ