Китайски анализ за годината на изборите в България
През април, юли и ноември тази година в България бяха извършени на три пъти парламентарни избори и един път президентски. Така че 2021-та може да бъде наречена „ изборна година “ за балканската страна. Толкова чести избори отразяват характерностите на българската партийна система и парламентарна народна власт, написа проф. Ма Сипу от Китайската академия за обществени науки, цитиран от Радио Китай.
Професор Ма е прочут китайски българист и е разгласил редица книги за България. „ История на България " е най-новата от тях.
" На 16 и 17 ноември Централната изборна комисия (ЦИК) разгласи окончателните резултати от вота, които демонстрират, че до урните са отишли 2 687 307 души, като изборната интензивност е била едвам 40,5%. В изборите участваха близо 30 политически партии и обединения. В последна сметка новата партия „ Продължаваме промяната “ (ПП) завоюва първото място с повече от 673 000 гласа или 25,67% от гласовете, следвана от обединението ГЕРБ-СДС с 22,74%, Движение за права и свободи – 13%, Българска социалистическа партия – 10,21% и други. Според българското законодателство в Народното събрание могат да влязат единствено партии, които са получили 4% от гласовете. Гореспоменатите политически сили прекрачиха този предел и ще участват в идващото Народно заседание ", написа ученият.
В същото време измежду над 20-те двойки кандидати-президент на водещо място излязоха Румен Радев и Илияна Йотова, които с 1,32 милиона гласа печелят доверието на 49,41% от гласоподавателите, а Анастас Герджиков и Невяна Митева с 610 000 гласа получават поддръжката на 22% от гласоподавателите. На 17 ноември ЦИК разгласи, че защото изборната интензивност на президентските избори е по-ниска от 50% и нито един от двойките не е получила повече от 50% от подадените гласове, те би трябвало да вземат участие в балотаж на 21 ноември. Предвижда се настоящият президент Радев, който е събрал близо 700 000 гласа повече от съперника си Анастас Герджиков, да бъде избран отново на поста.
„ Продължаваме промяната “ получи най-вече гласове в парламентарните избори, само че няма болшинство в Народното събрание, задоволително с цел да сформира независим кабинет, по тази причина незабавно стартира договаряния с „ Демократична България “, Българска социалистическа партия и „ ИТН “ с вярата да образува четирипартийно съдружно държавно управление и устойчиво болшинство (134 места) в Народното събрание. Лидерите на трите партии обявиха, че по принцип са съгласни да сформират коалиция.
" Сформирането на новото българско държавно управление няма да е бързо, нито ще върви безпрепятствено. Това се дефинира от характерностите на българската партийна политика като ниската изборна интензивност на жителите, незрялостта на партийната политика и други. Някои показват, че България би трябвало да откри нов път за развиване. През последните 30 години на обществена промяна в страната към момента съществуват доста проблеми в сферите на правораздаването, демографията, стопанската система, образованието, здравното обезпечаване и така нататък Към момента страната е изправена и пред компликации в преодоляването на епидемията от новия ковид, дефицит на електричество за отопление през зимата и стопански компликации. За справяне с всичко това е належащо основаване на устойчиво държавно управление, което да действа обикновено. Управляващите партии би трябвало да изведат България от актуалните рецесии и да обезпечат заслужен живот на българските жители. Това е и визията на президента Румен Радев ", счита проф. Ма.
Според него идващият интервал се характеризира с желанието на народа за по-добър и обективен живот, за по-достъпно обучение, за повече човешка взаимност пред заплахите на безогледния корпоративен интерес, за по-чиста природа, за повече просвета и просвета, за ново отношение към света.
" Именно това би трябвало да стане бъдещата основа на новото политическо мислене и новите политически дейности в страната ", твърди професорът.
Професор Ма е прочут китайски българист и е разгласил редица книги за България. „ История на България " е най-новата от тях.
" На 16 и 17 ноември Централната изборна комисия (ЦИК) разгласи окончателните резултати от вота, които демонстрират, че до урните са отишли 2 687 307 души, като изборната интензивност е била едвам 40,5%. В изборите участваха близо 30 политически партии и обединения. В последна сметка новата партия „ Продължаваме промяната “ (ПП) завоюва първото място с повече от 673 000 гласа или 25,67% от гласовете, следвана от обединението ГЕРБ-СДС с 22,74%, Движение за права и свободи – 13%, Българска социалистическа партия – 10,21% и други. Според българското законодателство в Народното събрание могат да влязат единствено партии, които са получили 4% от гласовете. Гореспоменатите политически сили прекрачиха този предел и ще участват в идващото Народно заседание ", написа ученият.
В същото време измежду над 20-те двойки кандидати-президент на водещо място излязоха Румен Радев и Илияна Йотова, които с 1,32 милиона гласа печелят доверието на 49,41% от гласоподавателите, а Анастас Герджиков и Невяна Митева с 610 000 гласа получават поддръжката на 22% от гласоподавателите. На 17 ноември ЦИК разгласи, че защото изборната интензивност на президентските избори е по-ниска от 50% и нито един от двойките не е получила повече от 50% от подадените гласове, те би трябвало да вземат участие в балотаж на 21 ноември. Предвижда се настоящият президент Радев, който е събрал близо 700 000 гласа повече от съперника си Анастас Герджиков, да бъде избран отново на поста.
„ Продължаваме промяната “ получи най-вече гласове в парламентарните избори, само че няма болшинство в Народното събрание, задоволително с цел да сформира независим кабинет, по тази причина незабавно стартира договаряния с „ Демократична България “, Българска социалистическа партия и „ ИТН “ с вярата да образува четирипартийно съдружно държавно управление и устойчиво болшинство (134 места) в Народното събрание. Лидерите на трите партии обявиха, че по принцип са съгласни да сформират коалиция.
" Сформирането на новото българско държавно управление няма да е бързо, нито ще върви безпрепятствено. Това се дефинира от характерностите на българската партийна политика като ниската изборна интензивност на жителите, незрялостта на партийната политика и други. Някои показват, че България би трябвало да откри нов път за развиване. През последните 30 години на обществена промяна в страната към момента съществуват доста проблеми в сферите на правораздаването, демографията, стопанската система, образованието, здравното обезпечаване и така нататък Към момента страната е изправена и пред компликации в преодоляването на епидемията от новия ковид, дефицит на електричество за отопление през зимата и стопански компликации. За справяне с всичко това е належащо основаване на устойчиво държавно управление, което да действа обикновено. Управляващите партии би трябвало да изведат България от актуалните рецесии и да обезпечат заслужен живот на българските жители. Това е и визията на президента Румен Радев ", счита проф. Ма.
Според него идващият интервал се характеризира с желанието на народа за по-добър и обективен живот, за по-достъпно обучение, за повече човешка взаимност пред заплахите на безогледния корпоративен интерес, за по-чиста природа, за повече просвета и просвета, за ново отношение към света.
" Именно това би трябвало да стане бъдещата основа на новото политическо мислене и новите политически дейности в страната ", твърди професорът.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ