През 90-те години той е успешен боксьор, после става модел,

През 90-те години той е сполучлив боксьор, след това става модел, само че най-после пътят го води до огромното кино. Гари Стреч e роден през 1965 година Израства в Ланкшър, Северозападна Англия. Първите стъпки в бокса прави, когато е дете. През 1990 година е първото му професионално излизане на кръга. За цялата си кариера има 29 победи и една загуба.

Още до момента в който се занимава с бокс е видян от фешън организации. Снима се марки като „ Келвин Клайн “ и „ Версаче “. Оттам потегля и кариерата му на модел. В киното има над 20 функции. Най-известни са тази на Сони в " Обувките на мъртвеца ", както и тази на Клитус в " Александър ". Работил е с режисьора Оливър Стоун, а също и с артисти като Анджелина Джоли, Колин Фарел, Гай Ричи и доста други. Гари Стреч е бил номиниран за Британските награди за самостоятелен филм в категория " Поддържаща мъжка роля ". Приема предизвикването да се снима във кино лентата по сюжет на хипнотерапевта и негов другар Иво Величков.



За първи път ми гостува артист, който е бил и боксьор. От 31 мача имате 29 победи. Кой Ви е специфичният удар - левият или десният?

Гари Стреч: Нямам специфичен удар, значима е точността. Понякога даже не осъзнаваш, че си свалил някой с нокаут, просто се случва. Изисква се акуратност, синхронизация, подготовка и малко шанс. Разбира се не постоянно нещата се развиват в твоя изгода, само че множеството пъти се получава.

Това от кое място пристигна? Боксът? От улицата, от средата, някой Ви накара?

Гари Стреч: Бях напълно дребен, когато майка ни ни напусна. Ние сме трима братя и когато тя си потегли, татко ми трябваше да отгледа трима ни. Бях проблематично дете, сбивах се в учебно заведение и ме пращаха назад в къщи. Част от изискването да се върна още веднъж в учебно заведение бе да се занимавам с дисциплиниращ спорт като бокса.

Първоначално отказвах да спортувам, само че ме вкараха принудително в залата. Това беше част от изискването да се върна назад в учебно заведение. Заобикнах бокса и бях добър боксьор, треньорът ми харесваше и последователно започнах да се развъртвам и обожавах вниманието, което ми обръщаха. Като изоставено дете бях нерешителен и позитивното внимание ми хареса, продължих да упражнявам и едно нещо докара до друго и станах професионален боксьор. Не беше по мой избор, само че се научих да обичам бокса. Направи чудеса за характера ми и имам вяра, че с бокс се построяват персони.



Когато станахте прочут, започнахте да взимате холивудски функции, само че запазихте ли старите другарства от детството?

Гари Стреч: Да, всичките. Всъщност започнах да ги оценявам даже доста повече от преди да се захвана с филмовия бизнес. Облекчение е да се срещаш с елементарни хора. Филмовата промишленост е откачен бизнес. Повечето велики артисти, които съм срещал - великани като Ал Пачино, Антъни Хопкинс, са най-прекрасните хора. Класата под тях, няма да загатвам имена, нормално не са чак толкоз прелестни. И след това са тези, които просто търсят популярност, те са ужасни хора.

Ценя същинските хора. Колкото повече встъпвам във филмовата промишленост и цялото това безумство, не ме разбирайте неверно, това е една прелестна работа и аз я боготворя, не бих я заменил за нищо, от ден на ден стартирам да оценявам простите неща в живота. В момента пребивавам при сценариста на идващия ми план – Иво (Величков) и фамилията му в планината. Сами си цепим дървата за огъня, яздим коне, прелестен живот. Благодарен съм, че всеки ден съм измежду природата. Харесвам простите неща – работа, семейство, дом. Личният живот и работата са свързани и в случай че животът ви е изпълнен с неща, които ви носят наслада, то тогава и работата ви процъфтява.

Кой артист Ви оказа помощ да придобиете това самочувствие? Какво Ви оказа помощ?

Гари Стреч: Не мисля, че някой ми е дал самочувствие, що се отнася до хората, с които съм работил. Боксът ми даде убеденост. Вярвам в подготовката. Боксьорът би трябвало да е квалифициран и колкото повече тренираш, толкоз по-лесна е борбата. Същото важи и за актьорската специалност. Когато взех решение да стана артист, подходих доста съществено. Дълги години учих. Научих основите, метода. Може да импровизираш, да приказваш, да вървиш особено, има забавни облици, които отлично се оправят като насочиш камерата към тях. Но могат ли да играят Шекспир, могат ли да изиграят велики произведения, могат ли да се оправят с роля, която изисква да познаваш науката на актьорското майсторство? Не.

Това е поминък, научаваш се и колкото повече научаваш, толкоз по-уверен ставаш и придобиваш самочувствие. Когато вземам участие във филм имам време за подготовка и знам, че съм подготвен. Все едно в този момент да ви кажа да излезете на сцената и да рецитирате Шекспир пред приятелите си. Със сигурност ще се притесните извънредно, тъй като не сте уверени в себе си. Но в случай че ви кажа да кажете писмеността пред приятелите си, ще го извършите безпроблемно. Защо? Защото я знаете наизуст. Така че в случай че знаеш текста и имаш солидна подготовка, подготвил си се и си убеден, то тогава няма да се притесняваш толкоз доста.



Детството Ви, боксът.. Това ли Ви оказа помощ да влезете в ролята на Сони, макар че той си падаше малко умопобъркан?

Гари Стреч: Мисля, че във всеки един от нас се таи по един умопобъркан. Какво би могло да ни направи психопати? Определена обстановка. Някои хора биха ви умъртвили, в случай че им одраскате новия мерцедес. Други биха реагирали по същия метод, в случай че някой отвлече дамата и децата им. Как се влиза в ролята на умопобъркан? Сони е доста надалеч от мен. Аз съм доста мил човек, не обичам насилието. Боксьор съм, само че това е просвета за мен. Боксът е просвета. Добър и деликатен човек съм, тъй че Сони няма нищо общо с мен. Но въпреки всичко има парченце от мен в Сони, тъй като съм изиграл тази роля. Това съм аз.

Как го реализирах? С доста труд. Спомням си сцената, изпълнена с принуждение, когато трябваше да ударя Тоби Кебел. Казах на Шейн Медоус, че не бих могъл. Разходихме се с него и той ми сподели: Гари, в случай че ще си неприятен, бъди същински неприятен. Това ми даде убеденост да изиграя тази сцена. Мислех, че ще ме замерват с камъни на премиерата, само че отзвукът беше необикновено позитивен, тъй като бях предан на облика и хората почетоха това. Да вземем Антони Хопкинс в " Мълчанието на агнетата ", толкоз безрезервно играе, че се влюбваме в него. Така че в случай че скочиш с двата крайници, хората те почитат, без значение дали харесат героя или го ненавиждат.

Знаете ли какво открих? Сцените с Антъни Хопкинс в " Мълчанието на агнетата " сумарно не са повече от 20 мин. Това, което се запомня, са репликите, наличието. Не е значимо какъв брой време си на екран, а по какъв начин си на екран. При Вас е същото.

Гари Стреч: Много благо, че го казвате и го правя оценка високо. Струва ми се, че публиката се става съпричастна с обособени подиуми. Такава сцена може да стане безконечна. Някои артисти не получават подобен момент през цялата си кариера, до момента в който други артисти имат доста мигове в доста филми. Когато има подобен момент на съпричастност с публиката или нещо друго, той се помни постоянно. Като паметните реплики на Де Ниро Are you talkin' to me? Тези мигове са паметни и в случай че си задоволително късметлия, хората ще те помнят. Антони Хопкинс е подобен. Брад Пит в първия му филм " Телма и Луиз " също. Десет секунди във кино лентата му бяха задоволителни да направи кариера. Хората го запомниха. Разбира се, той е красавец, наподобява необикновено, само че в него има и нещо особено, този момент с публиката. Хората желаят да го гледат още и още. Понякога, когато нямаш прекалено много екранно време, публиката е ненаситна и желае да те гледат още. Някои артисти са доста хитри и не се разкриват изцяло и хората желаят повече и повече. Младите артисти желаят основни функции, само че аз бих предпочел да съм популярен в дребна роля в сравнение с несъвършен в основна роля. Всичко се свежда до това да направиш запаметяващи се мигове. Хопкинс има доста такива и това е една от аргументите тази роля да е незабравима.

В България сте по отношение на нов филм. Какъв е той?

Гари Стреч: Бях тук за фотосите на " Колелата на парадайса " с Деси Тенекеджиева. Говорихме си за живота по време на фотосите и споделих с нея, че желая да намеря някой с който да беседвам. " За какво искаш да си приказваш? ", ме попита. " Струва ми се, че съм малко вманиачен, самовглъбен се и ми се желае да оправя доста неща от живота си ". Тя ми отговори, че познавам един човек от преди време, не й е доста непосредствен, само че има чувство, че ще си допаднем. Казах ѝ добре. " Това е човек, който се занимава с хипнотерапия, с коне и с различен тип терапия, изменяща живота. Много забавна персона, остава дълготраен спомен ". Попитах я дали мога да се срещна с него. Деси му се обади и по време на диалога се разбра, че е вманиачен на тематика филми. От дребен татко му го е запалил по киното. Гледал ме е в " Обувките на мъртвеца ". След като гледа кино лентата, написва сюжет, макар че в никакъв случай през живота си не се е занимавал с това. Това става преди 11 години. Било го позор да ми го изпрати, мислел че нямо да му обърна внимание и да му отговоря и просто го оставя настрани. Когато схваща за кого става дума, дъхът му стопира – Господи, това е този, за който написах сюжета! Невъзможно! Срещнахме се, запознахме се и той бе по този начин общителен да ми помогне: " Не ти желая парите, просто желая да ти оказа помощ ". Казах ОК, не е задоволително за мен, само че ще го приема. Обаче, може ли да прочета сюжета, който си написал за мен? Даде ми сюжета и това е филмът, който ще фотографирам. Невероятен сюжет, необикновен план. А защо се споделя? Нещо като роуд-муви/филм странствуване, само че с доста други детайли от вида на Две димящи цеви и Гепи, доста съвременен, само че и доста метафизичен филм, интелигентно написан сюжет, кара те да мислиш. Има необикновен поврат на края на кино лентата.



Какви са вашите страхове за живота?

Гари Стреч: Опитвам се да употребявам страховете си в моя изгода. Какво е боязън? През цялата си професионална кариера съм изпитвал боязън без да съзнавам тъкмо от какво се опасявам: Не ме е било боязън да ме набият или наранят по време на мача, не. Не съм се страхувал от всичките типични страхове, свързани с бокса. Не постоянно осъзнаваме от какво ни е боязън. Може би това е страхът от неизвестността. Никой не знае какво ще му се случи на следващия ден, никой няма безспорен надзор. Осъзнах, че най-големият ми боязън е боязън от загуба, евентуално поради майка ми, най-големият ми боязън е обвързван с любовта и загубата на обичаните хора, в случай че имах брачна половинка да не се разболее и боязън от неналичието на надзор. Иво ме научи, че не може да се живее в боязън. Коренът на множеството страхове е в детството, в предишното, само че страхът се промъква и в бъдещето. Това което би трябвало да създадем, по едно и също време доста мъчно, само че и доста просто, е да живеем тук и в този момент. Ако се усещаме добре в сегашното, това е задоволително. Нямаме гаранции за бъдещето. Свидетели сме на толкоз доста нещастия по света – 9/11. Не знаем какво ще се случи на следващия ден. Някой пийнал глупак може да те убие до момента в който си пътуваш с колата. Така че да живеем през днешния ден, да се любуваме на днешния ден, да съществуваме тук и в този момент.

Това е доста прекрасен завършек на един диалог и на годината също. Каква желаете да е 2023 година?

Гари Стреч: Пожелавам ви да имате една прелестна година, а на себе си поисквам да съм в мир със себе си, да съм благополучен и да пребивавам в сегашното. И несъмнено триумф на плана за новия филм, с който съм се захванал, уповавам се Иво да е удовлетворен, да останем правилни на неговата визия. Вярвам, че ще бъде необикновено прекарване и ще се забавляваме доста. Отвъд това, уповавам се всички хора, които се борят с проблемите си, ще намерят метод да преживеят до идващия ден. Ние сме отражение на нашите мисли. Винаги ще имаме страхове, само че постоянно ще имаме и избор. Това което приказвам е това, което мисля. Позитивното мислене води до несъмнено бъдеще и положителен свят. Това са моите вяра в сегашния момент.