Най-яките американски коли от 80-те
През 80-те години на предишния век американското автомобилостроене няма доста мотиви за горделивост. Петролната рецесия жигосва както дизайна, по този начин и техническите характерности на колите. В морето от дефорсирани кашони обаче последователно стартират да плуват и по-ярки модели. Това са 12 от тях.
Jeep Cherokee
Второто потомство на "индианеца " е симпатяга, който се радва на триумф освен в Щатите, а и в Европа, въпреки че не може да се мери по известност с батко си. Впечатляващият клиренс, мощните мотори, леката самоносеща каросерия и удобният салон трансформират Cherokee в повсеместен войник, който се оправя с всяка обстановка. Това изяснява за какво се задържа на конвейера цели 17 години (1984-2001).
Chrysler LeBaron Town & Country Convertible
В началото на 80-те любовта на американците към така наречен "уудита " (от wood - дърво) към този момент е повехнала, само че в Chrysler не се отхвърлят от класическия дизайн. Истинска дървесина от дълго време не се употребява в структурата на каросерията, само че с фурнир се декорира даже кабриолетът LeBaron. Двигателите са единствено четирицилиндрови, само че пък има турбинирана версия.
Dodge Omni Shelby GLH/GLHS
Абревиатурите GLH (Goes Like Hell - "Върви пъклен ") и GLHS трансформират скучноватия ръбат хечбек с предно предаване в същинска ламя. Вина за това носи не какъв да е, а самият Карол Шелби, който въоръжава щатския Golf с 2.2-литров четирицилиндров турбомотор със 175 коня. Това разрешава на дребния Dodge да се "дърпа " с надалеч по-внушителни коли, само че в завой си остава типичен янки. Това не му пречи през днешния ден да се употребява със статута на колекционерска полезност.
Cadillac Seville
Първото потомство на модела има търговски триумф, само че се проваля в главното си предопределение - да притегли към пенсионерската марка заможни млади купувачи. Втората генерация на Seville провокира надалеч по-голям резултат. Седанът с предно предаване има извънредно нетипична за американски автомобил задна част и 6.0-литров V8 със... 145 к.с., само че все пак се продава в тираж от 30-40 000 бройки годишно. Забелязва го и младата публика - основно поради набиращите от ден на ден популярност хип-хоп реализатори.
Ford Thunderbird
Юбилейното десето потомство на T-Bird се появява през 1989 година с концепцията да се върне към корените, когато моделът е върхът на техническия напредък. Автомобилът има грациозен дизайн с прелестна аеродинамика, без значение окачване и съвременна електроника. Особено харесван е Thunderbird Super Coupe (на снимката), който има 3.8-литров V6 с 210 к.с. и 427 Нм, самоблокиращ диференциал и петстепенна ръчна трансмисия.
Pontiac Fiero
Ненавиждат го поради ниската надеждност, проклинат го за слабата сигурност и го плюят поради ниската мощ, само че го купуват и обичат все пак. Fiero е един от дребното американски коли със средноразположен мотор, освен това с размерите на Toyota MR2. Да се приказва за вихрена динамичност при мощ от към 100-ина коня от 2.5 литра (по-късно се появява и 2.8-литров шестцилиндров мотор със 135-137 к.с.) е неуместно, само че пък колата е ярка и забавна. През 1984 година даже става пейскар на "500-те благи на Индианаполис ".
DeLorean DMC-12
Обзор на американските автомобилни икони от 80-те би бил много лекомислен без споменаването на тази икона. Да, DMC-12 не свети нито с техника, нито с динамичност, а на всичко от горната страна даже не се създава в Щатите. "Крилатият " автомобил от бъдещето с каросерия от неръждавейка обаче е толкоз различим и обичан на милиони, че могат да му бъдат простени и пагубното качество, и посредствената динамичност, и безславната кончина. Мечтата на Джон Делориан се създава единствено 2 години (1981-1983), само че оставя бездънен отпечатък в цяло едно потомство.
Chevrolet Camaro IROC-Z
Третото потомство на Camaro бледнее пред оригинала и днешната реинкарнация, само че в действителност е успешен автомобил. Това важи най-много за версията IROC-Z от 1986 година Кръстена на International Race of Champions, модификацията съставлява Camaro Z28 с още по-дебели стабилизатори, занижен клиренс, други пружини и амортисьори, както и гуми Gatorback от Goodyear. През 1989 година IROC-Z получава мотора, който заслужава. Петлитровият V8 развива 230 к.с.
Pontiac Firebird Trans Am Turbo
Най-масовият състезателен автомобил на Америка от 80-те има 3.8-литров V6 с турбокомпресор и 250 к.с. и 461 Нм. Предлага се единствено с една скоростна кутия - тристепенен автоматик, който не доставя изключително наслаждение при шофиране, само че прави чудна работа на 402 метра.
Chevrolet Corvette
Преди версията ZR1 с 375 к.с. Corvette C4 е просто добра спортна кола. През 1984 година, когато излиза четвъртото потомство на легендата, най-мощният мотор е 5.7-литров V8 с 245 коня. Пет години по-късно моделът получава шестстепенна механична трансмисия - същинска гражданска война за американска кола от онази ера.
Buick GNX
"Колата на Дарт Вейдър " през днешния ден може да се откри по търговете в Съединени американски щати за $100-ина хиляди. GNX е лебедовата ария на второто потомство Grand National. Разработен е взаимно с McLaren Performance Technologies (най-големият производител на аварийни елементи в Съединени американски щати няма нищо общо с английския McLaren с изключение на името). През 1986 година са създадени 547 автомобила с турбиниран V6. Журналистите незабавно откриват, че каталожната мощ от 276 коня няма нищо общо с действителността и от GM са я занижили съзнателно.
Vector W2
Първият първообраз на този галактически изтребител се появява през 1978-а, а две години по-късно получава и мотор. Изцяло алуминиевият 5.7-литров V8 с два турбокомпресора има инжекцион Bosch развива внушителните 600 к.с. и 800 Нм., а основателят на W2 Джери Уигърт твърди, че оптималната скорост е 389 км/ч. Проблеми с финансирането на производството отсрочва плана за цяло десетилетие и серийната версия W8 се появява чак през 1990 година, когато времената към този момент са други.
Jeep Cherokee
Второто потомство на "индианеца " е симпатяга, който се радва на триумф освен в Щатите, а и в Европа, въпреки че не може да се мери по известност с батко си. Впечатляващият клиренс, мощните мотори, леката самоносеща каросерия и удобният салон трансформират Cherokee в повсеместен войник, който се оправя с всяка обстановка. Това изяснява за какво се задържа на конвейера цели 17 години (1984-2001).
Chrysler LeBaron Town & Country Convertible
В началото на 80-те любовта на американците към така наречен "уудита " (от wood - дърво) към този момент е повехнала, само че в Chrysler не се отхвърлят от класическия дизайн. Истинска дървесина от дълго време не се употребява в структурата на каросерията, само че с фурнир се декорира даже кабриолетът LeBaron. Двигателите са единствено четирицилиндрови, само че пък има турбинирана версия.
Dodge Omni Shelby GLH/GLHS
Абревиатурите GLH (Goes Like Hell - "Върви пъклен ") и GLHS трансформират скучноватия ръбат хечбек с предно предаване в същинска ламя. Вина за това носи не какъв да е, а самият Карол Шелби, който въоръжава щатския Golf с 2.2-литров четирицилиндров турбомотор със 175 коня. Това разрешава на дребния Dodge да се "дърпа " с надалеч по-внушителни коли, само че в завой си остава типичен янки. Това не му пречи през днешния ден да се употребява със статута на колекционерска полезност.
Cadillac Seville
Първото потомство на модела има търговски триумф, само че се проваля в главното си предопределение - да притегли към пенсионерската марка заможни млади купувачи. Втората генерация на Seville провокира надалеч по-голям резултат. Седанът с предно предаване има извънредно нетипична за американски автомобил задна част и 6.0-литров V8 със... 145 к.с., само че все пак се продава в тираж от 30-40 000 бройки годишно. Забелязва го и младата публика - основно поради набиращите от ден на ден популярност хип-хоп реализатори.
Ford Thunderbird
Юбилейното десето потомство на T-Bird се появява през 1989 година с концепцията да се върне към корените, когато моделът е върхът на техническия напредък. Автомобилът има грациозен дизайн с прелестна аеродинамика, без значение окачване и съвременна електроника. Особено харесван е Thunderbird Super Coupe (на снимката), който има 3.8-литров V6 с 210 к.с. и 427 Нм, самоблокиращ диференциал и петстепенна ръчна трансмисия.
Pontiac Fiero
Ненавиждат го поради ниската надеждност, проклинат го за слабата сигурност и го плюят поради ниската мощ, само че го купуват и обичат все пак. Fiero е един от дребното американски коли със средноразположен мотор, освен това с размерите на Toyota MR2. Да се приказва за вихрена динамичност при мощ от към 100-ина коня от 2.5 литра (по-късно се появява и 2.8-литров шестцилиндров мотор със 135-137 к.с.) е неуместно, само че пък колата е ярка и забавна. През 1984 година даже става пейскар на "500-те благи на Индианаполис ".
DeLorean DMC-12
Обзор на американските автомобилни икони от 80-те би бил много лекомислен без споменаването на тази икона. Да, DMC-12 не свети нито с техника, нито с динамичност, а на всичко от горната страна даже не се създава в Щатите. "Крилатият " автомобил от бъдещето с каросерия от неръждавейка обаче е толкоз различим и обичан на милиони, че могат да му бъдат простени и пагубното качество, и посредствената динамичност, и безславната кончина. Мечтата на Джон Делориан се създава единствено 2 години (1981-1983), само че оставя бездънен отпечатък в цяло едно потомство.
Chevrolet Camaro IROC-Z
Третото потомство на Camaro бледнее пред оригинала и днешната реинкарнация, само че в действителност е успешен автомобил. Това важи най-много за версията IROC-Z от 1986 година Кръстена на International Race of Champions, модификацията съставлява Camaro Z28 с още по-дебели стабилизатори, занижен клиренс, други пружини и амортисьори, както и гуми Gatorback от Goodyear. През 1989 година IROC-Z получава мотора, който заслужава. Петлитровият V8 развива 230 к.с.
Pontiac Firebird Trans Am Turbo
Най-масовият състезателен автомобил на Америка от 80-те има 3.8-литров V6 с турбокомпресор и 250 к.с. и 461 Нм. Предлага се единствено с една скоростна кутия - тристепенен автоматик, който не доставя изключително наслаждение при шофиране, само че прави чудна работа на 402 метра.
Chevrolet Corvette
Преди версията ZR1 с 375 к.с. Corvette C4 е просто добра спортна кола. През 1984 година, когато излиза четвъртото потомство на легендата, най-мощният мотор е 5.7-литров V8 с 245 коня. Пет години по-късно моделът получава шестстепенна механична трансмисия - същинска гражданска война за американска кола от онази ера.
Buick GNX
"Колата на Дарт Вейдър " през днешния ден може да се откри по търговете в Съединени американски щати за $100-ина хиляди. GNX е лебедовата ария на второто потомство Grand National. Разработен е взаимно с McLaren Performance Technologies (най-големият производител на аварийни елементи в Съединени американски щати няма нищо общо с английския McLaren с изключение на името). През 1986 година са създадени 547 автомобила с турбиниран V6. Журналистите незабавно откриват, че каталожната мощ от 276 коня няма нищо общо с действителността и от GM са я занижили съзнателно.
Vector W2
Първият първообраз на този галактически изтребител се появява през 1978-а, а две години по-късно получава и мотор. Изцяло алуминиевият 5.7-литров V8 с два турбокомпресора има инжекцион Bosch развива внушителните 600 к.с. и 800 Нм., а основателят на W2 Джери Уигърт твърди, че оптималната скорост е 389 км/ч. Проблеми с финансирането на производството отсрочва плана за цяло десетилетие и серийната версия W8 се появява чак през 1990 година, когато времената към този момент са други.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ