През 80-те години на изходите на София има три емблематични

През 80-те години на изходите на София има три емблематични мотела: “Божур ” на изхода за Сърбия, “Изток ” на Цариградско шосе след Околовръстното и “Ихтиман ” на автомагистралата за Пловдив. Изглеждали са съвсем идентично: огромен паркинг за ТИРове, ниско тяло с ресторант и безмитен магазин с лице към автомагистралата и триетажна хотелска част със стаи за “нощувка ” и … “почивка ” (така съгласно ценоразписа се назовава престой до 6 часа).Композицията на постройките е като от учебник по градоустройство, структурата им е сглобяема, железна, със стенни панели и разбираем растер, а интериорите — с привкус на занемарена скандинавска сладкарница. Явно страната е разполагала с изпитана и работеща архитектурна система за градеж на мотели, която е развъдила към София. В края на 80-те и началото на 90-те тези здания получават паметен статус, само че не с помощта на съвършената си строителна система. Който помни края на соца, помни и безмитните магазини на мотелите “Изток ” и “Божур ”. Дали поради корекома, или поради шарените ТИРове с надписи на латиница, тези места са изглеждали по този начин “сякаш не си в България ”.Таксиджиите и тираджиите пък обичат да описват истории за зората на борческите групировки у нас, когато в тези магистрални мотели са се въртели контрабандни артикули, проститутки и черна търговия с валута, имало е престрелки, опиати, а в близост са се разпореждали висаджии, сикаджии и Иво Карамански (версиите варират съгласно разказвача).Днес обаче екзотично-героичната популярност на тези мотели е позападнала и всеки от тях се оказва с друга орис. Люлката на българския ъндърграунд мотел „ Божур ” е разграбена от роми. Мотел “Божур ” стърчи след Люлин край интернационалния път за Калотина. От години е изцяло ненаселен, а преди повече от година постройката, която се намира на пътя за Калотина и от която са тръгнали множеството родни мафиоти, е срината до земята от роми, които са търсили желязо. Единствено е останало да стърчи стълбището, което мургавите крадци не са съумели да съборят. Само то припомня за тогавашния имидж на емблематичното за началото на българския преход място.Цялостното срутване на оборудването не лишило повече от година. Последното, останало от тогавашния мотел, била оградата към паркинга за тирове, където се договаряла контрабандата през 90-те години и се разтоварвали импортираните през Калотина незаконни артикули.После обаче и тя била отрязана, а платната се появили на оградата на близка до мотела къща.