През 50-те години на миналия век в света избухва пандемия

През 50-те години на предишния век в света избухва пандемия от детски паралич. Умират хиляди деца.
Болестта, естествено, е страшна и у нас. Тя оставя значителен брой инвалиди за цялостен живот, а други не съумяват да я преборят и угасват.
Точно по това време се появява „ вълшебното ” лекарство нивалин. То стопира епидемията и избавя хиляди животи. Колко хора обаче през днешния ден знаят името на основателя му Димитър Пасков?
Преди няколко години работих върху една галерия – “Българска диря в науката ”. Изправена бях пред въпроса имената на кои учени да включа в нея. Исках това да са хора, оставили трайна следа освен в българската, само че и в международната просвета.

Ще изтъквам част от едно изявление на президента на Балканската асоциация по история и философия на медицината проф. доктор Миладин Апостолов от 2009 година: “Критерий за цената на едно достижение е на първо място приложението му в практиката и приемането на национални и интернационалните самопризнания. При това не броят на откритията е значим, а тяхната значителност.
Като добър образец може да ни послужи откриването на нивалина от проф. Димитър Пасков. Това е единствено едно изобретение, само че то покори света и учени от доста страни и до ден сегашен уголемяват параметрите на неговото сполучливо приложение в целия свят.
Наскоро прелиствах френско авторитетно академично издание и открих многочислени проучвания, потвърждаващи позитивния лековит резултат във все нови и нови области на медицината ”.
Безспорен факт е, че България с изключение на с розите, спортистите си и “чадъра ” на тайните служби е известна на необятната международна общност с киселото мляко и нивалина. Този високоефективен лекарствен препарат срещу детски паралич от дълго време е получил интернационално самопризнание. Неговият откривател обаче е незнаен освен на интернационалната общественост, само че и на нашата.

Твърде малко и прекомерно нищожни са данните, които съумях да намеря за него, само че не преставам да съм надълбоко уверена, че посредством нивалина проф. доктор Димитър Пасков е заслужил достойнството да не бъде пропуснат от поколенията.

Роден е през 1914 година в с. Горно Броди, Македония (дн. Гърция), само че фамилията му се заселило в Пещера с бежанската вълна след Междусъюзническата война.

Медицината за него е предопределение – половин век от живота си посвещава на лекарската специалност, а проучванията му в региона на фармакологичната просвета го вършат прочут освен у нас. Той е един от основоположниците на актуалната българска пробна фармакология и най-достойният последовател на делото на проф. доктор Петър Николов – първия български академик, работил в региона на пробната фармакология и токсикология.

През 1935 година частният доцент доктор Петър Николов чете встъпителната си лекция “Нашите национални средства ”, в която акцентира:

“Трябва да напомним, че научната медицина се е развила от националната ”,
и прави за първи път изчерпателен разбор на огромното благосъстояние на нашия народ, на наречената от него “народна фармакопея ”.

Неговият възпитаник и почитател Димитър Пасков приключва медицина в Софийския университет през 1940 година От 1941 до 1945 година е околийски доктор в пазарджишкото село Бяга и в Пещера (и тук ще отворя една скоба – с анкета на общината и локалния исторически музей измежду жителите проф. доктор Димитър Пасков е определен за персона на столетието на град Пещера). От 1945 година е помощник и основен помощник в Катедрата по фармакология в Медицинския факултет на Софийския университет. Пет години по-късно става старши теоретичен помощник в Института по пробна медицина при Българската академия на науките, а по-късно управлява научноизследователската група в Химико-фармацевтичния комбинат в София.

Специализира в Ленинград под управлението на световноизвестния съветски фармаколог Сергей Аничков. От 1959 година е лекар на медицинските науки, от 1961 година – професор, а в интервала 1963-1977 година управлява Катедрата по фармакология при Висшия медицински институт в София.
Това е интервал, обвързван със основаването на първите лаборатории в Катедрата по фармакология, с проучвания върху лабораторни животни, с опитни постановки и денонощни опити върху нови медикаменти, с създаването на доста дисертационни писания. С големия си опит и познания проф. Пасков образова десетки бъдещи фармаколози. Под негово управление научни писания пазят 12 аспиранти, израснали след това като водещи в специалността си.

По това време с фармаколозите работи мощен екип от химици. Мечтата на всеки лекар-фармаколог е да свърже фармакологичните механизми с химическата конструкция на препарата и да докара научните предклинични проучвания до лекарство, което може да бъде внедрено в произвеждане и да се употребява при лекуването на пациентите. Този нескончаем и сложен развой, за който във фармацевтичните компании през днешния ден се отделят милиони, в годините 1956-1980 се организира в Катедрата по фармакология от учениците на проф. Пасков и под негово управление. Създават се и стартират да се създават значими за клиничната процедура у нас медикаменти: Nivalin, Pymadin, Cytisin, Nivalin P, Dibazol, INHA -17, Verbascan, Aminton, Depreton, Dimex и други Изучават се десетки пречистени химически и доведени до дейни субстанции екстракти от лекарствени растения.

Рано пенсиониран от тогавашния ръководител на Медицинската академия, професорът продължава научните си проучвания и управлението на последните си дисертантки Надка Бояджиева и Мила Власковска.
Оригиналният артикул от растителен генезис нивалин е основан през 1956 година, когато Димитър Пасков екстрахира антихолинестеразната съставна част от листата и цветовете на блатното кокиче. Това е един алкалоид, който назовават галантамин. Изолирана в чист тип, тази съставна част получава името нивалин.

През тези години нивалинът намира приложение в неврологията, изключително при лекуването на полиомиелита. С него са лекувани деца, преболедували детски паралич, които са инвалидизирани до степен да не могат да правят дейни придвижвания. Лечението дава изключителни резултати – двигателните функционалности внезапно се усъвършенстват, а провалите на лицевия нерв отзвучават.

Както в доста други случаи, и за този си има легенда. Според тази легенда основен подбудител и асистент на доктор Пасков било болно от полиомиелит момиче, което изпило водата от чаша с натопени в нея кокичета, оставена от родителите му на масата до леглото. В резултат се получило известно усъвършенстване в положението на момичето.

Макар и да не е несъмнено дали тъкмо това е повода, заради която доктор Пасков стартира проучванията върху галантамина, сигурен е огромният интерес, който провокира монографията му “Нивалин ”, която още с появяването си е преведена на италиански, а самото лекарство получава влиятелната интернационална премия “Еньо ” (често я назовават “фармацевтичен „ Оскар ”) за принос в науката.

Това е един неповторим препарат с огромен лечебен диапазон. Използва се за лекуване на полиомиелит, церебрална парализа, неврологични болести, засягащи централната и периферната нервна система, като също така намира приложение и в лекуването на деменции от алцхаймеров вид.

Димитър Пасков е първият ръководител на Научното здравно сдружение по фармакология и един от неговите създатели. Член е на Международната организация по проучване на мозъка. Освен това вкарва огромен брой пробни методики у нас. Създава просперираща научна школа от български фармаколози. Научноизследователската работа на проф. Пасков е ориентирана към фармакологията на нервната, сърдечносъдовата и храносмилателната система за основаване на нови лекарствени средства от растителен и синтетичен генезис и търсене на нови противотуберкулозни средства (препарата ИНХА-17).

Автор е на 20 изобретения и лекарствени форми, 2 рационализации и към 140 научни изявления, известия, учебници и справочници. По-важните от тях са “Лекарственик с рецептура ”, “Нивалин ” (превод на италиански), “ИНХА-17 ” (превод на съветски, британски и френски). Съвместно с проф. доктор Д. Пейчев издава учебник по фармакология, претърпял няколко издания.

Умира на 24 април 1986 година

Люба Дашовска, гл. организатор в Националния политехнически музей

Инфо: Обекти