Забравеното Клане! Ето Как Готите Унищожиха Пловдив И Превърнаха Улиците В Реки От Кръв!
През 250-а година готите унищожили и опожарили града, избили десетки хиляди, а други извели в плен
Теодор Караколев
Откритата стела, отдадена на Дионисиевите мистерии, е едно от събитията в археологията на 2019 година. По мнението на проучвателите, това е измежду най-ценните документи от епохата, обвързвана с императорския фетиш, живота в града и мистериите, свързани с тракийския Дионис. Тя дава информация за членовете на култа, част от които имат и разнообразни функции в ритуала. Детайли какво тъкмо са правели участниците в мистериите няма, защото те са защитавани в загадка от останалите членове на обществото.
Самият надпис обаче е много безапелационен по отношение на резултатите от култа към Дионис. Съвсем в резюме – в случай че сте член на този фетиш, то вие ще оцелеете от варварските нашествия.
Независимо от изтриването на част от текста (т.нар. damnatio), излиза наяве, че стелата е издигната незабавно след готското настъпление от 250 година. Това е интервалът на така наречен „ Войнишки императори “ в Римската империя. По това време централната власт се сменя доста бързо и множеството владетели не остават за дълго на своя пост – по 2-3 години, преди да бъдат убити и заменени от различен кандидат.
По това време император е Траян Деций – едно от по-популярните имена, въпреки и с къс живот. Вероятно известността му се дължи на обстоятелството, че умира на бойното поле точно в борба с тези готски племена – един от дребното римски императори, който умира в борба. За това – малко по-късно.
Животът в Пловдив, или Филипополис, си е продължавал без големи земетресения по време на безбройните промени. Най-вероятно градът към 250-а година е бил към момента крепко предпазен от стените, издигнати през 172 година от Марк Аврелий. В по-ранни времена крепостните стени са ограждали главно Трихълмието, само че към края на II век и началото на III-и Филипополис към този момент е прекомерно огромен и значим. Така защитните уреди към този момент ограждат и Форума или Агората на Пловдив. По времето на Готските нашествия южната крепостна стена е прекосявала малко под Форума – почти под днешния Военен клуб, площада и подлеза на Тримонциум. Всъщност, разкритата в подлеза археология е точно вход през тази крепостна стена – въпреки и, евентуално, забележимото там да е преправено от император Галерий през 50-те на III век.
Приблизителни граници на укрепения Пловдив върху днешна карта при започване на III век
На изток тази крепостна стена е достигала до днешната Малка базилика. На запад е ограждала града към Сахат тепе, а на север – по остарялото трасе, което е най-видимо и в огромна част експонирано и през днешния ден – през Римския стадион, над северната страна на Тунела, около Лапидариума и до Небет тепе. Това огромно пространство – от Небет тепе до Тримонциум и от Сахат тепе до Малката базилика – е бил градът, най-малко предпазеният град, през III век по време на готското настъпление.
През 249 година готите нахлуват в днешните български земи. Преминават Дунав и водят поредност борби в римските провинции Мизия и Тракия. В Никополис пъкъл Иструм – чиито остатъци през днешния ден са забележими покрай Велико Търново – претърпяват проваляне от император Деций. След разнообразни маневри сред императора и готския водач Книва, Пловдив е обсаден от готите. Императорът не може да реагира незабавно с армиите си, само че изпраща писмо до жителите да не се предават или да не влизат в пердах, преди той да дойде с подкрепления.
Основните писмени сведения за готското настъпление дават трима антични историци – Дексип, съвременник на събитията, Амиан Марцелий и Йорданес, които написа за тях няколко века по-късно. Смята се, че императорът е останал с армията си в Берое – Стара Загора – с цел да провежда силите си, само че готите са били по-бързи и са стигнали Филипополис.
Писмото, което Деций изпраща на високопоставения Приск, е прочетено пред тогавашните филипополски жители на античния спектакъл. Самият Луций Приск е недодялан шеф – по това време градът наподобява е желан като център на провинция Тракия от него. В писмото от императорът се приканва защитата на града да става единствено зад стените – да не излизат на борба навън поле, защото са по-неопитни от готите. Интересен откъс е частта, в която той приканва всички с имения отвън града да не се жертват за тях, защото животът и сигурността им е по-важна. Изглежда отвън градските стени е имало много имения, вили и други собствености, които не са били предпазени от крепостните уреди.
Въпреки всичко готите завладяват и опустошават града. Вероятно това е станало след изменничество. Император Деций не съумява да се притече на помощ и градът е унищожен. Десетки хиляди са избити, други са взети в плен от готите. Самият град е опожарен и съвсем срутен със земята. Амиан Марцелий написа, че жертвите – избити и отведени в плен са над 100 000, само че евентуално тази цифра е пресилена.
Самият император няма по-добра орис. Съвсем скоро по-късно той среща армиите на готите в Мизия, покрай днешния град Разград, и умира в борбата – първият римски император умрял навън поле в пердах.
Самият Пловдив се възвръща постепенно от тези разрушения. Стелата е доказателство, че част от жителите са оживели. Крепостните стени са укрепени, а релативно успокоение в империята настава при двамата императори – Валериан и Галиен в годините до 268 година На тях жителите на Филипополис благодарят в откритата стела, написа podtepeto.com.
Градът е траял своя живот – единствено век по-късно той е задоволително огромен и значим център, с цел да събере различния събор, изработен в контраст на Сердикийския от 343/44 година. Християнското население е доста – почти тогава се строи и първата постройка на Голямата базилика, чиито мозайки ще можем скоро да забележим на долния етаж на бъдещия музей. Някъде по това време и откритата стела към този момент не е скъпа, защото е белег на остарялото езичество. Тя се обръща с главата надолу и става част от настилката в нартекса пред входа на Епископската базилика. И по този начин до 2019 година, когато археолозите още веднъж я откриха за света.
Теодор Караколев
Откритата стела, отдадена на Дионисиевите мистерии, е едно от събитията в археологията на 2019 година. По мнението на проучвателите, това е измежду най-ценните документи от епохата, обвързвана с императорския фетиш, живота в града и мистериите, свързани с тракийския Дионис. Тя дава информация за членовете на култа, част от които имат и разнообразни функции в ритуала. Детайли какво тъкмо са правели участниците в мистериите няма, защото те са защитавани в загадка от останалите членове на обществото.
Самият надпис обаче е много безапелационен по отношение на резултатите от култа към Дионис. Съвсем в резюме – в случай че сте член на този фетиш, то вие ще оцелеете от варварските нашествия.
Независимо от изтриването на част от текста (т.нар. damnatio), излиза наяве, че стелата е издигната незабавно след готското настъпление от 250 година. Това е интервалът на така наречен „ Войнишки императори “ в Римската империя. По това време централната власт се сменя доста бързо и множеството владетели не остават за дълго на своя пост – по 2-3 години, преди да бъдат убити и заменени от различен кандидат.
По това време император е Траян Деций – едно от по-популярните имена, въпреки и с къс живот. Вероятно известността му се дължи на обстоятелството, че умира на бойното поле точно в борба с тези готски племена – един от дребното римски императори, който умира в борба. За това – малко по-късно.
Животът в Пловдив, или Филипополис, си е продължавал без големи земетресения по време на безбройните промени. Най-вероятно градът към 250-а година е бил към момента крепко предпазен от стените, издигнати през 172 година от Марк Аврелий. В по-ранни времена крепостните стени са ограждали главно Трихълмието, само че към края на II век и началото на III-и Филипополис към този момент е прекомерно огромен и значим. Така защитните уреди към този момент ограждат и Форума или Агората на Пловдив. По времето на Готските нашествия южната крепостна стена е прекосявала малко под Форума – почти под днешния Военен клуб, площада и подлеза на Тримонциум. Всъщност, разкритата в подлеза археология е точно вход през тази крепостна стена – въпреки и, евентуално, забележимото там да е преправено от император Галерий през 50-те на III век.
Приблизителни граници на укрепения Пловдив върху днешна карта при започване на III век
На изток тази крепостна стена е достигала до днешната Малка базилика. На запад е ограждала града към Сахат тепе, а на север – по остарялото трасе, което е най-видимо и в огромна част експонирано и през днешния ден – през Римския стадион, над северната страна на Тунела, около Лапидариума и до Небет тепе. Това огромно пространство – от Небет тепе до Тримонциум и от Сахат тепе до Малката базилика – е бил градът, най-малко предпазеният град, през III век по време на готското настъпление.
През 249 година готите нахлуват в днешните български земи. Преминават Дунав и водят поредност борби в римските провинции Мизия и Тракия. В Никополис пъкъл Иструм – чиито остатъци през днешния ден са забележими покрай Велико Търново – претърпяват проваляне от император Деций. След разнообразни маневри сред императора и готския водач Книва, Пловдив е обсаден от готите. Императорът не може да реагира незабавно с армиите си, само че изпраща писмо до жителите да не се предават или да не влизат в пердах, преди той да дойде с подкрепления.
Основните писмени сведения за готското настъпление дават трима антични историци – Дексип, съвременник на събитията, Амиан Марцелий и Йорданес, които написа за тях няколко века по-късно. Смята се, че императорът е останал с армията си в Берое – Стара Загора – с цел да провежда силите си, само че готите са били по-бързи и са стигнали Филипополис.
Писмото, което Деций изпраща на високопоставения Приск, е прочетено пред тогавашните филипополски жители на античния спектакъл. Самият Луций Приск е недодялан шеф – по това време градът наподобява е желан като център на провинция Тракия от него. В писмото от императорът се приканва защитата на града да става единствено зад стените – да не излизат на борба навън поле, защото са по-неопитни от готите. Интересен откъс е частта, в която той приканва всички с имения отвън града да не се жертват за тях, защото животът и сигурността им е по-важна. Изглежда отвън градските стени е имало много имения, вили и други собствености, които не са били предпазени от крепостните уреди.
Въпреки всичко готите завладяват и опустошават града. Вероятно това е станало след изменничество. Император Деций не съумява да се притече на помощ и градът е унищожен. Десетки хиляди са избити, други са взети в плен от готите. Самият град е опожарен и съвсем срутен със земята. Амиан Марцелий написа, че жертвите – избити и отведени в плен са над 100 000, само че евентуално тази цифра е пресилена.
Самият император няма по-добра орис. Съвсем скоро по-късно той среща армиите на готите в Мизия, покрай днешния град Разград, и умира в борбата – първият римски император умрял навън поле в пердах.
Самият Пловдив се възвръща постепенно от тези разрушения. Стелата е доказателство, че част от жителите са оживели. Крепостните стени са укрепени, а релативно успокоение в империята настава при двамата императори – Валериан и Галиен в годините до 268 година На тях жителите на Филипополис благодарят в откритата стела, написа podtepeto.com.
Градът е траял своя живот – единствено век по-късно той е задоволително огромен и значим център, с цел да събере различния събор, изработен в контраст на Сердикийския от 343/44 година. Християнското население е доста – почти тогава се строи и първата постройка на Голямата базилика, чиито мозайки ще можем скоро да забележим на долния етаж на бъдещия музей. Някъде по това време и откритата стела към този момент не е скъпа, защото е белег на остарялото езичество. Тя се обръща с главата надолу и става част от настилката в нартекса пред входа на Епископската базилика. И по този начин до 2019 година, когато археолозите още веднъж я откриха за света.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ