НСТС ще обсъди проекта на Национална програма за развитие България 2030
През 2030 година България е страна с висок витален стандарт и конкурентноспособна, нисковъглеродна стопанска система. Това написа в план на Националната стратегия за развиване България 2030, който ще бъде разискван на днешното съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие.
Тази стратегия е рамков стратегически документ от най-голям порядък в йерархията на националните програмни документи, детерминиращ визията и общите цели на политиките за развиване във всички браншове на държавното ръководство, в това число техните териториални измерения, показват създателите на плана.
Документът дефинира три стратегически цели, за чието осъществяване групира държавните планове в пет области (оси) на развиване и издига 13 национални целта. Ангажиментът за създаване на народен стратегически документ за развиване на страната в средно- и дълготраен интервал е залегнал в Програмата за ръководство на държавното управление на Република България за интервала 2017-2021 година, призната с Решение 447 на Министерския съвет от 2017 година
Основните три цели в програмата са: Технологична трансформация; Демографски напредък и Намаляване на неравенствата.
Първата съществена цел на държавното управление за интервала до 2030 година е софтуерна промяна на стопанската система, повишение на ресурсната успеваемост и наваксване на изоставането в цифровизацията й. Въвеждането на съвременни технологии в браншове като опазване на здравето, обучение и обществени грижи ще обезпечи повече и по-висококачествени услуги за обществото, написа в плана.
Като цяло, настоящата демографска картина в страната и вероятностите за нейното развиване в средносрочен и дълготраен проект демонстрират, че при непроменени политики демографският фактор ще компрометира опцията на икономическата система да генерира висок и резистентен напредък и ще намалява успеваемостта на икономическата политика, ориентирана към обезпечаването на предпоставки за подобен напредък. Ето за какво, съществена стратегическа цел на държавното управление е смекчаването на неподходящите демографски трендове и обръщането им в по-дългосрочна вероятност, показват създателите на документа.
Въпреки следения развой на плавна действителна конвергенция след присъединението на България към Европейски Съюз и постигнатия забележителен прогрес в подобряването на стандарта на живот на популацията, осъщественият стопански напредък не е задоволително приобщаващ, с цел да способства намаляването на обществените неравенства, се показва в претекстовете за поставената трета цел на Националната стратегия.
Относителният дял на лицата, изложени на риск от беднотия, е измежду най-високите в Европейски Съюз. Неравенството в приходите продължава да се усилва, при лимитирано влияние на обществените прехвърляния върху намаляването на бедността и неравенството.
Същевременно се задълбочават районните диспропорции в развиването във всички социално-икономически сфери и области на политиката, се отбелязва в плана.
Основна цел на политиката за интервала до 2030 година е реализиране на по-включващ и по-устойчив напредък, при понижаване на обществените и териториални неравенства и способстване на споделен разцвет, сочи проектопрограмата.
До 2030 година в проектодокумента се залага, че популацията в риск от беднотия или обществено изключване ще намалее до 25 на 100 при 32.8 на 100 в този момент и 22.4 на 100 приблизително за Европейски Съюз към 2017 година Делът на прибързано напусналите обучение и образование би трябвало да падне от 12 % в този момент на 7 % при приблизително равнище в Европейски Съюз от 10,6 на 100 все още, се отбелязва в документа. Продължителността на живота в положително здраве в България съгласно данни на Евростат за 2017 година е 66.2 години за дамите и 62.9 години за мъжете. Целта на програмата е да се доближат равнища 67.5 години за дамите и 64 години за мъжете.
Възобновяема сила в брутното извънредно енергийно ползване би трябвало да се вдигне от 18,7 на 100 /към 2017 г./ до 27 % през 2030 година, планува програмата. Делът на новаторските предприятия от общия брой предприятия би трябвало да доближи 35 на 100, при 27.2 на 100 по данни на Евростат за 2016 година и междинни са Европейски Съюз от 50.6. Делът на високотехнологичния експорт от общия експорт на страната би трябвало да доближи 15 на 100, при сегашните 5.9 на 100 и приблизително за Европейски Съюз 17.9 на 100.
В проектодокумента се залага до края на интервала да бъде напълно приключена главната TEN-T пътна мрежа, която минава през територията на страната, като към 2016 година този индикатор е 50 на 100.
Тази стратегия е рамков стратегически документ от най-голям порядък в йерархията на националните програмни документи, детерминиращ визията и общите цели на политиките за развиване във всички браншове на държавното ръководство, в това число техните териториални измерения, показват създателите на плана.
Документът дефинира три стратегически цели, за чието осъществяване групира държавните планове в пет области (оси) на развиване и издига 13 национални целта. Ангажиментът за създаване на народен стратегически документ за развиване на страната в средно- и дълготраен интервал е залегнал в Програмата за ръководство на държавното управление на Република България за интервала 2017-2021 година, призната с Решение 447 на Министерския съвет от 2017 година
Основните три цели в програмата са: Технологична трансформация; Демографски напредък и Намаляване на неравенствата.
Първата съществена цел на държавното управление за интервала до 2030 година е софтуерна промяна на стопанската система, повишение на ресурсната успеваемост и наваксване на изоставането в цифровизацията й. Въвеждането на съвременни технологии в браншове като опазване на здравето, обучение и обществени грижи ще обезпечи повече и по-висококачествени услуги за обществото, написа в плана.
Като цяло, настоящата демографска картина в страната и вероятностите за нейното развиване в средносрочен и дълготраен проект демонстрират, че при непроменени политики демографският фактор ще компрометира опцията на икономическата система да генерира висок и резистентен напредък и ще намалява успеваемостта на икономическата политика, ориентирана към обезпечаването на предпоставки за подобен напредък. Ето за какво, съществена стратегическа цел на държавното управление е смекчаването на неподходящите демографски трендове и обръщането им в по-дългосрочна вероятност, показват създателите на документа.
Въпреки следения развой на плавна действителна конвергенция след присъединението на България към Европейски Съюз и постигнатия забележителен прогрес в подобряването на стандарта на живот на популацията, осъщественият стопански напредък не е задоволително приобщаващ, с цел да способства намаляването на обществените неравенства, се показва в претекстовете за поставената трета цел на Националната стратегия.
Относителният дял на лицата, изложени на риск от беднотия, е измежду най-високите в Европейски Съюз. Неравенството в приходите продължава да се усилва, при лимитирано влияние на обществените прехвърляния върху намаляването на бедността и неравенството.
Същевременно се задълбочават районните диспропорции в развиването във всички социално-икономически сфери и области на политиката, се отбелязва в плана.
Основна цел на политиката за интервала до 2030 година е реализиране на по-включващ и по-устойчив напредък, при понижаване на обществените и териториални неравенства и способстване на споделен разцвет, сочи проектопрограмата.
До 2030 година в проектодокумента се залага, че популацията в риск от беднотия или обществено изключване ще намалее до 25 на 100 при 32.8 на 100 в този момент и 22.4 на 100 приблизително за Европейски Съюз към 2017 година Делът на прибързано напусналите обучение и образование би трябвало да падне от 12 % в този момент на 7 % при приблизително равнище в Европейски Съюз от 10,6 на 100 все още, се отбелязва в документа. Продължителността на живота в положително здраве в България съгласно данни на Евростат за 2017 година е 66.2 години за дамите и 62.9 години за мъжете. Целта на програмата е да се доближат равнища 67.5 години за дамите и 64 години за мъжете.
Възобновяема сила в брутното извънредно енергийно ползване би трябвало да се вдигне от 18,7 на 100 /към 2017 г./ до 27 % през 2030 година, планува програмата. Делът на новаторските предприятия от общия брой предприятия би трябвало да доближи 35 на 100, при 27.2 на 100 по данни на Евростат за 2016 година и междинни са Европейски Съюз от 50.6. Делът на високотехнологичния експорт от общия експорт на страната би трябвало да доближи 15 на 100, при сегашните 5.9 на 100 и приблизително за Европейски Съюз 17.9 на 100.
В проектодокумента се залага до края на интервала да бъде напълно приключена главната TEN-T пътна мрежа, която минава през територията на страната, като към 2016 година този индикатор е 50 на 100.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ