През 2024 година наподобява ще липсва една от присъщите за стопанската система отбрани от декларирането и осъществяването на явен и пореден фискален консерватизъм. Това споделя Петър Чобанов, подуправител на Българска народна банка при откриването на конференцията " Банките и бизнесът ", проведена от в. " Капитал ", заяви Българската национална банка, която разгласява изявлението на Чобанов. От друга страна, видяно през призмата на бъдещото ни приемане в еврозоната, най-ефективната политика в макроикономически проект е тъкмо синергичното взаимоотношение сред парична и фискална политика, която някак си се подценява и минава на назад във времето, като в това време се задава една приоритетност на фискалната доминация. Позицията на Българска народна банка по отношение на фиска постоянно е била в посока на сдържан консерватизъм, комбиниран с прецизното
залагане и обмисляне на бюджетни буфери, които имат капацитета да обезпечат фискално пространство при реализацията на основни стопански опасности, сподели Петър Чобанов. От основна значимост е посочената съгласуваност на фискалната и паричната политика, за постигането на средносрочните и дълготрайни цели за резистентен и уравновесен напредък, а също по този начин и на умерена инфлация. В осъществяването на тази задача можем да разчитаме на съдействието на банковата и финансова общественост, като банковата система е добре капитализирана и ликвидна, което през призмата на посочените опасности пред икономическото развиване се явява както коректив, по този начин и буфер за уравновесения напредък на финансовата система и стопанската система като цяло, посочи подуправителя на Централната банка. Следва да се означи, че наклонността за увеличение на разполагаемия приход ще повлияе положително на опциите за обслужване на заемите, което на собствен ред способства за стабилността и опциите пред банковата система, регистрира Чобанов. От данните за инфлацията в еврозоната наподобява, че интервалите на висока, бих споделил " необуздана ", инфлация на пръв взор отминават. В резултат се чака покачването на главните лихвени проценти от страна на ЕЦБ да се прекрати през 2024 година, като това на собствен ред ще докара до прекъсване на повишаването на лихвения спред при комерсиалните банки, сподели Чобанов. Основният въпрос във връзка с вероятните генератори за напредък през 2024 година свързани с финансовия бранш са смисъла и ролята на вложенията в цифрова инфраструктура. От една страна, цифровата инфраструктура следва да обезпечи едно израстване от реализиране на базова осведомителна сигурност до поощряването на цялостна финансова просветеност за клиентите, посредством която да може да се противостои по-ефективно на киберзаплахите. През 2024 година се чака финансовият бранш да е все по-зависим от цифровите и цифровите технологии при реализирането на главната му активност. Цифровизацията има капацитета да даде съществени благоприятни условия, като предлага редица решения за доста от провокациите, които изброих, като в това време дава предпоставките за напредък и резистентност, споделя още Петър Чобанов. През 2024 година се чака в българското законодателство да се транспонират условията на Digital Operational Resilience Act (DORA), като по този метод се цели да се подсигурява, че финансовият бранш в България ще резервира и надгради устойчивостта си при положение на съществени оперативни събития. Регламентът DORA към този момент е признат на европейско равнище ще стане наложителен за използване, считано от 17 януари 2025 г. В обсега на DORA, респективно и в съответното национално законодателство, ще попадат всички компании, предоставящи финансови услуги - банки, снабдители на платежни услуги, издатели на електронни пари, капиталови медиатори, снабдители на услуги за криптоактиви, както и сериозни снабдители на ИКТ услуги, настоящи като аутсорсинг сдружения за контролираните участници на финансовите пазари. С транспонирането на DORA в българското законодателство ще се сътвори регулаторна рамка за оперативна резистентност на цифровите технологии, посредством която всички сдружения, попадащи в посочения нормативен обсег, следва да подсигуряват, че са в положение да устоят, да реагират и да се възстановят от всевъзможни типове разстройства и закани, свързани с ИКТ. Българската национална банка взе участие интензивно като сътрудник на Министерство на финансите във връзка с транспонирането на DORA, като способства с експертизата си по механически и надзорни въпроси, тъй че да може да се осъществяват най-хубавите и ефикасни надзорни практики с фокус върху стабилността, устойчивостта и непрекъсваемостта на ИКТ процесите. На напреднал стадий на имплементиране в българското законодателство е и Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCA), който ще вкара единни пазарни правила в Европейски Съюз за предлагането и търгуването на криптоактиви. Регламентът обгръща криптоактиви, които понастоящем не се контролират от съществуващото законодателство за финансовите услуги. При транспонирането на регламента ще бъде регламентирано приложното поле за издаването и търгуването на криптоактиви (включително токени, обезпечени с активи, и токени за електронни пари), като се подсигурява бистрота, откриване, позволение и контрол на преводите. Новата правна рамка ще подкрепи целостта на пазара и финансовата непоклатимост, като контролира обществените предлагания на криптоактиви, като в това време сътвори една правна сигурност, че потребителите ще бъдат по-добре осведомени за обвързваните с тях опасности. Регламентът MiCA влезе в действие през юни 2023 година, като посредством националното законодателство следва да се дефинира и уточни използването на новия режим, което ще се реализира в границите на 12 до 18-месечен период, напомни Чобанов. По време на етапа на внедряване на MiCA, ЕОЦКП (в тясно съдействие с ЕБО, ЕОЗППО, ЕЦБ и респективно БНБ) ще се съветва с обществеността и бизнеса по отношение на основаването и внедряването на механически стандарти, които ще бъдат оповестени след това. Целта на това изпитание е допустимо най-скоро да се изготвят ограничения, които да включват противоположна връзка от заинтригуваните страни. Датата за влизане в действие на тези ограничения ще зависи от тяхното приемане от Европейската комисия и последващото им утвърждение от Европейския парламент и Съвета на Европейски Съюз. Паралелно с тези процеси Българска народна банка работи с европейските надзорни органи по доближаване на надзора, като тук задачата е да се подсигурява сходство на надзорните упования, свързани със субектите, предлагащи услуги, свързани с токени за електронни пари в юрисдикциите на ЕИП, и да се насърчат през цялото време поредни практики, които да се употребяват след окончателното влизане на MiCA в действие, изключително във връзка с лицензионните режими. Следва да отбележим и че през идната година значение за Българска народна банка и банковата общественост ще имат тематиките, свързани с дейностите от екологичен, обществен и управнически темперамент (Environmental, Social and Governance, ESG). По отношение на ESG Българска народна банка се придържа към съблюдаване на европейското законодателство в тази област (като например SFDR - Sustainable Finance Disclosure Regulation), както и към политиките на ЕБО, който предлага инкорпорирането на ESG рисковете от страна на кредитните и финансовите институции. ЕБО е въвела в практиката редица дефиниции, процеси, механизми и надзорни практики във връзка с кредитните и финансовите институции, за идентифицирането и ръководството на рисковете, подбудени от ESG. Сред тях са условията към посочените сдружения, свързани с политиките по обявяване на инкорпорирането на ESG факторите, които следва да преглеждаме през цялостния политически дискурс на Зеления преход, сподели подуправителят на Българска народна банка. Той акцентира, че през актуалната година можем да отчетем забележителен прогрес във връзка с плановете в региона на заплащанията, свързани с подготовката за влизането на страната в еврозоната, резултатите от което ще се усетят напълно през 2024 година Този прогрес бе реализиран с помощта и дейното присъединяване на банковата общественост в България. През март тази година се реализира миграцията към новата консолидирана платформа за TARGET услуги на Евросистемата. Новата платформа се трансформира в постоянна основа на финансово-пазарната инфраструктура на еврозоната. През октомври тази година завърши различен значим план в региона на заплащанията – това е планът за миграция на бюджетните заплащания към стандартите на Единната зона за заплащания в евро (SEPA). На последващо място следва да отбележим и развиването при незабавните кредитни преводи в левове. Към момента отчитаме, че посредством услугата Blink на „ БОРИКА “ АД на процедура 100% от потребителските банкови сметки в страната са достижими за незабавни заплащания в левове, които се извършват в границите на 10 секунди, 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. Както към този момент споделих, през идната година се чакат редица провокации на разнообразни фронтове, само че те обезпечават благоприятни условия за стабилно развиване на финансовия бранш като цяло, с което платежните системи в страната ще бъдат интегрирани в съответните системи и инфраструктури на еврозоната. Посочените планове са основни за финансовата инфраструктура на страната, изключително във връзка с процесите за цифровизация и киберустойчивост, като те ще се трансфорат във пиедестал за по-нататъшно развиване на нововъведенията в бранша. Реализацията на посочените цели и предварителната защита на оценените опасности не би била допустима без взаимните старания на регулатора и пазарните участници, посредством ползотворното съдействие, гладката връзка и мощна мотивация за постигането на резултати, сподели в умозаключение подуправителят на Българска народна банка Петър Чобанов. 
