Поредният кръстопът на България
През 2023 година България ще бъде изправена пред значими, кръстопътни въпроси. За петнадесетте години от 2007 година - годината на присъединението към Европейски Съюз - страната се развиваше, като догонваше, въпреки и много постепенно, останалите членки на съюза. Като цяло участието служеше като коловоз и като стъклен капак, който я предпазваше от външни шокове. Справянето с пандемията от коронавирус - в което Европейски Съюз взе участие и с обезпечаването на ваксини, и с проекта за възобновяване и резистентност - бе ослепителен образец за този резултат.
Войната в Украйна, както и енергийната и инфлационната рецесия, свързани с нея, демонстрираха, че България не може да бъде единствено ползвател на общи богатства от Европейски Съюз, само че би трябвало да способства и за тяхното основаване, опазване и възпроизвеждане. Един от централните въпроси, на които 2023 година несъмнено ще даде отговор, е дали тя е способна на такава по-динамична роля. Ако отговорът е негативен, страната евентуално ще се самомаргинализира още повече в периферията на Европейски Съюз и ще стане по-уязвима за хибридни рискове от най-различен тип: започващи от политическа неустойчивост и свършващи с опити за референдуми за участието й в евроатлантическите организации (ЕС и НАТО). Не е наложително всичко това да се разгърне в границите на година, само че 2023 година ще е показателна за поетия курс на развиване.
По принцип България има да взема решение едно домашно задание, с което не може да се оправи през последните няколко години. То се състои в една двойна задача. Първо, страната би трябвало да удържи евроатлантическата си ориентировка и да се интегрира още по-плътно в Европейски Съюз и НАТО, като стане член на Шенген и еврозоната и като се възприема (от себе си и другите) като предан и способен съдружник. Второ, България би трябвало да се оправи с политическата корупция, която се показва в съществуването на напълно съществени подозрения, че основни политици - управлявали страната над десетилетие - се употребяват от прокурорски и правосъдни чадъри при следствието на поредност от огромни кавги. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов - който след изборите през октомври 2022 година има рекламация още веднъж да ръководи - е несъмнено в такова висящо и неразбираемо състояние.
Същото се отнася и за първенци на Движение за права и свободи, някои от които са даже в листата " Магнитски ".
Реклама
Проблемът е, че двойната задача би трябвало да се взема решение по едно и също време. И най-много, че не може едната част от задачата да се " жертва ", с цел да се реши другата. Това е ключът към актуалната политическа обстановка, който изяснява за какво в страната не може да се образува държавно управление и за какво процесът на нейната европейска интеграция буксува.
Корупционната известност, която България има, прави допустимо тя да бъде държана отвън по-тесните форми на европейска интеграция като шенгенското пространство и еврозоната, макар че дава отговор официално на условията за участие. По отношение на еврозоната да вземем за пример България дава отговор на маастрихтските критерии не по-лошо, в сравнение с Хърватия, а даже и по-добре от някои сегашни страни членки. В последна сметка обаче при допускането на нова страна член в тези извънредни клубове става дума за политическо доверие в две направление - едното е, че в Европейски Съюз би трябвало да са уверени, че институциите у нас са ефикасни, безпристрастни и обвързани от върховенството на правото. Второто - не по-малко значимо - е, че сътрудниците би трябвало да са сигурни, че най-малкото информация няма да тече от нас в посока на Русия или трети страни. Това са два теста, с които България ще се сблъска през 2023 година, и от метода, по който тя вземе тези проби, ще зависи и пътят и на развиване през идващото десетилетия. Едната опция е за по-задълбочена интеграция, а другата - за сдобиване на статут на инцидентно и краткотрайно пребиваващи в Европейски Съюз и НАТО.
Уви, и в двете посоки - върховенството на правото и съюзническата преданост - до момента надалеч не сме създали всичко, с цел да разсеем подозренията, които нашите сътрудници може да имат. Корупцията е публикувана по целия свят, само че значимото е тя да бъде разследвана намерено, дейно и независимо. Вече повече от три години у нас сякаш се проверяват огромни кавги на най-високо равнище - хазартният скандал " Божков " да вземем за пример - само че усещането е, че по-скоро се изчаква избрани политици да се върнат още веднъж на власт, с цел да се заметат дефинитивно подозренията за тях под килима. Моделът на абсурда КТБ от 2014 година, наподобява, се следва и тук - скоро ще стане десетилетие от банкрута на четвъртата по величина банка в страната, а към момента сме доста надалеч от изясняване на виновността за случилото се. Докато такива корупционни и управнически кавги, които стигат до върховете на властта, остават неизяснени, корупционната известност на България ще продължава да й тежи и да я стопира от по-тясна интеграция в Европейски Съюз.
Другото подозрение - че България не е напълно предан член на НАТО и Европейски Съюз - също не може елементарно да се разсее. Макар страната да не е в същата категория като Орбанова Унгария, инцидентната поддръжка, която даваме на Путиновия режим, стартира да наподобява на систематична наклонност.
Реклама
Отказът и мотаенето да се изпраща оръжие на Украйна, желанието на служебното държавно управление на президента Радев да възвърне доставките на съветски газ от " Газпром ", въодушевеното шерване на позицията на " Газпром " по въпроса за арбитража му с финландския оператор, опитът да се лобира за пробив от страна на " Лукойл " на европейското ембарго на съветски петрол и така нататък са все политически ходове, които не работят в интерес на България, в случай че тя желае да се интегрира по-плътно в Шенген.
А да не приказваме за еврозоната, където равнищата на доверие са доста по-високи. Решаването на двойната задача - едновременното саниране на корупционната известност и заемането на еднопосочна проевропейска позиция по геополитически въпроси като войната в Украйна - е ключът към управническа непоклатимост на България. Невъзможността да се сътвори трайно държавно управление се дължи на неправилните тактики на съществени партии към гореспоменатата двойна задача. Едни от тях - ГЕРБ и Движение за права и свободи - оферират да се не помни въпросът с корупцията, с цел да може да се сътвори необятно " евроатлантическо " болшинство. Да, то ще съдържа партии и водачи, за които има съществени корупционни подозрения, само че най-малко ще е уверено проевропейско. Около 80% от партиите в българския парламент са проевропейски - няма да е проблем съгласно този мотив, в случай че половината от тях са и с корупционна известност.
Други партии като Българска социалистическа партия залагат повече на антикорупционната изразителност за сметка на евроатлантизма.
Техният мотив е, че страната би трябвало да остане близка до Русия макар войната в Украйна, да продължи да получава съветски газ и петрол, да не праща оръжие на Украйна и така нататък За сметка на това пък Българска социалистическа партия дава обещание да се бори с корупцията на модела " Борисов ".
Войната в Украйна, както и енергийната и инфлационната рецесия, свързани с нея, демонстрираха, че България не може да бъде единствено ползвател на общи богатства от Европейски Съюз, само че би трябвало да способства и за тяхното основаване, опазване и възпроизвеждане. Един от централните въпроси, на които 2023 година несъмнено ще даде отговор, е дали тя е способна на такава по-динамична роля. Ако отговорът е негативен, страната евентуално ще се самомаргинализира още повече в периферията на Европейски Съюз и ще стане по-уязвима за хибридни рискове от най-различен тип: започващи от политическа неустойчивост и свършващи с опити за референдуми за участието й в евроатлантическите организации (ЕС и НАТО). Не е наложително всичко това да се разгърне в границите на година, само че 2023 година ще е показателна за поетия курс на развиване.
По принцип България има да взема решение едно домашно задание, с което не може да се оправи през последните няколко години. То се състои в една двойна задача. Първо, страната би трябвало да удържи евроатлантическата си ориентировка и да се интегрира още по-плътно в Европейски Съюз и НАТО, като стане член на Шенген и еврозоната и като се възприема (от себе си и другите) като предан и способен съдружник. Второ, България би трябвало да се оправи с политическата корупция, която се показва в съществуването на напълно съществени подозрения, че основни политици - управлявали страната над десетилетие - се употребяват от прокурорски и правосъдни чадъри при следствието на поредност от огромни кавги. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов - който след изборите през октомври 2022 година има рекламация още веднъж да ръководи - е несъмнено в такова висящо и неразбираемо състояние.
Същото се отнася и за първенци на Движение за права и свободи, някои от които са даже в листата " Магнитски ".
Реклама
Проблемът е, че двойната задача би трябвало да се взема решение по едно и също време. И най-много, че не може едната част от задачата да се " жертва ", с цел да се реши другата. Това е ключът към актуалната политическа обстановка, който изяснява за какво в страната не може да се образува държавно управление и за какво процесът на нейната европейска интеграция буксува.
Корупционната известност, която България има, прави допустимо тя да бъде държана отвън по-тесните форми на европейска интеграция като шенгенското пространство и еврозоната, макар че дава отговор официално на условията за участие. По отношение на еврозоната да вземем за пример България дава отговор на маастрихтските критерии не по-лошо, в сравнение с Хърватия, а даже и по-добре от някои сегашни страни членки. В последна сметка обаче при допускането на нова страна член в тези извънредни клубове става дума за политическо доверие в две направление - едното е, че в Европейски Съюз би трябвало да са уверени, че институциите у нас са ефикасни, безпристрастни и обвързани от върховенството на правото. Второто - не по-малко значимо - е, че сътрудниците би трябвало да са сигурни, че най-малкото информация няма да тече от нас в посока на Русия или трети страни. Това са два теста, с които България ще се сблъска през 2023 година, и от метода, по който тя вземе тези проби, ще зависи и пътят и на развиване през идващото десетилетия. Едната опция е за по-задълбочена интеграция, а другата - за сдобиване на статут на инцидентно и краткотрайно пребиваващи в Европейски Съюз и НАТО.
Уви, и в двете посоки - върховенството на правото и съюзническата преданост - до момента надалеч не сме създали всичко, с цел да разсеем подозренията, които нашите сътрудници може да имат. Корупцията е публикувана по целия свят, само че значимото е тя да бъде разследвана намерено, дейно и независимо. Вече повече от три години у нас сякаш се проверяват огромни кавги на най-високо равнище - хазартният скандал " Божков " да вземем за пример - само че усещането е, че по-скоро се изчаква избрани политици да се върнат още веднъж на власт, с цел да се заметат дефинитивно подозренията за тях под килима. Моделът на абсурда КТБ от 2014 година, наподобява, се следва и тук - скоро ще стане десетилетие от банкрута на четвъртата по величина банка в страната, а към момента сме доста надалеч от изясняване на виновността за случилото се. Докато такива корупционни и управнически кавги, които стигат до върховете на властта, остават неизяснени, корупционната известност на България ще продължава да й тежи и да я стопира от по-тясна интеграция в Европейски Съюз.
Другото подозрение - че България не е напълно предан член на НАТО и Европейски Съюз - също не може елементарно да се разсее. Макар страната да не е в същата категория като Орбанова Унгария, инцидентната поддръжка, която даваме на Путиновия режим, стартира да наподобява на систематична наклонност.
Реклама
Отказът и мотаенето да се изпраща оръжие на Украйна, желанието на служебното държавно управление на президента Радев да възвърне доставките на съветски газ от " Газпром ", въодушевеното шерване на позицията на " Газпром " по въпроса за арбитража му с финландския оператор, опитът да се лобира за пробив от страна на " Лукойл " на европейското ембарго на съветски петрол и така нататък са все политически ходове, които не работят в интерес на България, в случай че тя желае да се интегрира по-плътно в Шенген.
А да не приказваме за еврозоната, където равнищата на доверие са доста по-високи. Решаването на двойната задача - едновременното саниране на корупционната известност и заемането на еднопосочна проевропейска позиция по геополитически въпроси като войната в Украйна - е ключът към управническа непоклатимост на България. Невъзможността да се сътвори трайно държавно управление се дължи на неправилните тактики на съществени партии към гореспоменатата двойна задача. Едни от тях - ГЕРБ и Движение за права и свободи - оферират да се не помни въпросът с корупцията, с цел да може да се сътвори необятно " евроатлантическо " болшинство. Да, то ще съдържа партии и водачи, за които има съществени корупционни подозрения, само че най-малко ще е уверено проевропейско. Около 80% от партиите в българския парламент са проевропейски - няма да е проблем съгласно този мотив, в случай че половината от тях са и с корупционна известност.
Други партии като Българска социалистическа партия залагат повече на антикорупционната изразителност за сметка на евроатлантизма.
Техният мотив е, че страната би трябвало да остане близка до Русия макар войната в Украйна, да продължи да получава съветски газ и петрол, да не праща оръжие на Украйна и така нататък За сметка на това пък Българска социалистическа партия дава обещание да се бори с корупцията на модела " Борисов ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ