И през 2022 г.: Народът се топи и застарява
През 2022 година продължава процесът на понижаване и застаряване на популацията. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) за демографска обстановка в страната.
Отчита се спад в броя на новородените деца (живородени), както и на умрелите. Намалява детската и смъртност. По-малко са също подписаните цивилен бракове и разводите.
Брой и структури на популацията
Към 31 декември 2022 година популацията на България е 6 447 710 души, което съставлява 1.5% от популацията на Европейския съюз. В съпоставяне с 2021 година популацията на страната понижава с 34 774 души, или с 0.5%.
Мъжете са 3 099 503 (48.1%), а дамите - 3 348 207 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 080 дами. Броят на мъжете доминира във възрастите до 53 години. С повишаването на възрастта се усилват броят и относителният дял на дамите от общото население на страната.
В края на 2022 година лицата на 65 и повече навършени години са 1 515 383, или 23.5% от популацията на страната. В съпоставяне с 2021 година делът на популацията в тази възрастова група нараства с 0.1 процентни пункта.
Относителният дял на дамите на възраст над 65 години е 27.4%, а на мъжете - 19.3%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност измежду мъжете и като разследване от нея - на по-ниската междинна дълготрайност на живота при тях.
В районен аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-голям в областите Видин (31.1%), Габрово (30.0%) и Кюстендил (28.0%). Общо в двадесет и две области този дял е над междинния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 19.2%, Варна - 21.4%, и Благоевград - 21.6%.
Общо за ЕС-27 относителният дял на популацията на 65 и повече навършени години е 21.1%. Най-висок е този дял в Италия (23.8%), следвана от Португалия (23.7%). Общо в шестнадесет страни, в това число и България, делът на възрастното население е над 20.0%.
Към 31.12.2022 година децата до 15 години в страната са 913 419, или 14.2% от общия брой на популацията.
Относителният дял на популацията под 15 години е най-голям в областите Сливен - 18.9%, Ямбол - 15.2%, и Бургас - 15.1% от популацията на региона. Общо в осемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 10.8%, Видин - 11.5% и Габрово - 11.8%.
Делът на най-младото население в ЕС-27 при започване на 2022 година е 15.0%, като най-нисък е в Италия - 12.7%, Португалия - 12.8% и Малта - 13.4%, а най-голям е в Ирландия - 19.7%, Швеция - 17.6% и Франция - 17.5%.
Към 31.12.2022 година общият коефициент на възрастова взаимозависимост в България е 60.4%, или на всяко лице в подвластните възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в дейна възраст. Коефициентът в градовете е 56.8%, а в селата - 71.6%. Във всички области на страната този индикатор е над 50.0%. Най-ниска е цената на коефициента в София (столица) - 51.4%, а най-висока в областите Видин - 74.5%, Габрово - 71.8%, и Ямбол - 71.4%.
Застаряването на популацията през годините води до повишение на неговата междинна възраст, която от 40.4 години през 2001 година нараства до 45.2 години в края на 2022 година. Средната възраст на популацията в градовете е 44.3 години, а в селата - 47.5 години.
Променя се броя и относителния дял на популацията в под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на популацията във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на популацията, по този начин и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.
За 2022 година тези граници за популацията в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 10 месеца за дамите и 64 години и 5 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2022 година е 3 775 хиляди души, или 58.5% от популацията на страната, като мъжете са 1 975 хиляди, а дамите - 1 800 хиляди.
Към края на 2022 година над трудоспособна възраст са 1 695 хиляди души, или 26.3%, а под трудоспособна възраст - 978 хиляди души, или 15.2% от популацията на страната.
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира посредством коефициента на демографско заменяне, който демонстрира съотношението сред броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2022 година коефициентът на демографско заменяне е 66. За съпоставяне, през 2001 година 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 младежи.
Най-благоприятна е цената на индикатора в областите Сливен - 87, София (столица) - 80, и Варна - 77 лица. Най-нисък е този индикатор в областите Смолян - 42, Кърджали - 47, и Силистра и Перник, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 54 лица, влизащи в трудоспособна възраст.
Териториално систематизиране на популацията
Към 31.12.2022 година в градовете живеят 4 746 710 души, или 73.6%, а в селата - 1 701 000 души, или 26.4% от популацията на страната.
Към края на 2022 година обитаемоте места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села.
Населените места без население са 205. Най-голям е техният брой в областите Велико Търново - 69, Габрово - 68, и Кърджали, Кюстендил и Смолян - по 9.
В 1 249, или в 23.8% от обитаемоте места, живеят от 1 до 49 души в това число.
С население над 100 хиляди души са шест града в страната, в които живеят 35.0% от популацията на страната.
Към края на 2022 година страната е разграничена на 6 статистически региона, 28 области и 265 общини.
Статистически региони
Половината от популацията на страната (51.5%) живее в Югозападния и Южния централен регион, а минимален по брой на популацията е Северозападният регион - 672 хиляди души, или 10.4% от популацията на страната.
През 2022 година и в шестте статистически региона популацията понижава по отношение на 2021 година, като най-голямо е понижението в Северозападния - с 1.5%, а минимум - в Югозападния регион - с 0.1%.
Области
Най-малка по население е област Видин, в която живеят 72 754 души, или 1.1% от популацията на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 280 334 души (19.9%). Четири са областите с население над 300 хиляди души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от популацията на страната (36.3%).
В съпоставяне с 2021 година само област Кърджали и София (столица) усилват популацията си надлежно с 1.2 и 0.5%. При всички останали области има понижение, като най-голямо е за областите Видин - с 2.0%, Смолян - с 1.9%, Монтана и Ловеч - с по 1.6%.
Общини
Неравномерно е разпределението на популацията и по общини. В 83 общини с население под 6 000 души живеят едвам 4.7% от популацията на страната. В същото време в осемте общини с население над 100 хиляди души живеят 40.7% от популацията на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 280 334), следвана от общините Пловдив (321 824) и Варна (319 900). Най-малката община е Трекляно - 470 души.
Основните фактори, които въздействат върху промените в броя и структурите на популацията, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.
Раждаемост
През 2022 година в страната са регистрирани 56 917 родени деца, като от тях 56 596 (99.4%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 2 082 деца, или с 3.5%.
Коефициентът на обща раждаемост през 2022 година е 8.8‰.
Броят на живородените момчета (28 923) е с 1 250 по-голям от този на живородените девойки (27 673), или на 1 000 живородени момчета се падат 957 девойки.
В градовете и селата живородени са надлежно 41 986 и 14 610 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.8‰ в градовете и 8.5‰ в селата.
В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.2‰, София (столица) - 10.0‰, и Пловдив - 9.7‰. В двадесет области раждаемостта е по-ниска от междинната за страната, като най-ниски стойности се следят в областите Смолян - 5.1‰, Видин - 6.8‰, и Перник - 6.9‰.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-27 през 2021 година е 9.1‰ по данни на Евростат. Най-високо ниво на раждаемост измежду европейските страни има Ирландия - 12.0‰, следват Кипър - 11.4‰, Франция и Швеция - по 11.0‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 6.8‰.
Броят на дамите във дейна плодородна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва значително въздействие върху нивото на раждаемостта и дефинира характера на възпроизводството на популацията.
Към 31.12.2022 година броят на дамите във дейна възраст е 1 278 хиляди, като по отношение на миналата година понижава с 8 хиляди, а по отношение на 2011 година - с 372 хиляди.
Броят на децата, родени от майки под 18 години, понижават от 3 015 през 2021 година на 2 871 през 2022 година. Родените от дами на възраст 40 и повече навършени години нарастват от 2 278 през 2021 година на 2 410 през 2022 година.
Половината (49.4%) от ражданията през 2022 година са първи за майката, 36.9% - втори, а 13.3% - трети и от по-висока последователност.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от главните индикатори, характеризиращи плодовитостта на дамите. През 2022 година междинният брой живородени деца от една жена е 1.78, като нараства с 0.20 по отношение на 2021 година.
През 2022 година междинната възраст на дамите при раждане на първо дете е 27.6 години. В съпоставяне с 2021 година се е нараснала с 0.1 години. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 22.5 години за област Сливен до 30.7 години за област София (столица).
През 2022 година са регистрирани 1 052 случая на многоплодни раждания, което е с 48 случая повече в сравнение с през 2021 година. При 1040 от случаите са родени по две деца, а при 12 - по три.
През 2022 година броят на извънбрачните раждания е 34 141, или 60.0% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.6%) е по-висок в сравнение с в градовете (58.0%). За 80.2% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което значи, че тези деца най-вероятно се отглеждат в фамилна среда от родители, живеещи в общуване без брак.
В районен аспект най-голям е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Ловеч (79.9%), Видин (77.0%) и Враца (76.6%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната като се изключи Разград (44.8%) и Кърджали (34.6%).
Смъртност
Броят на умрелите лица през 2022 година е 118 814, а коефициентът на обща смъртност - 18.4‰. Спрямо миналата година броят на умрелите понижава с 30 181, или с 20.3%. Нивото на общата смъртност продължава да е високо.
Смъртността измежду мъжете (19.8‰) е по-висока в съпоставяне със смъртността измежду дамите (17.0‰). През 2022 година на 1 000 дами умират 1 079 мъже. Продължават и мощно изразените разлики в смъртността измежду градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (24.9‰) в сравнение с в градовете (16.0‰).
Общо за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2021 година е 11.9‰. Равнището на общата смъртност на популацията в България е най-високо измежду страните членки. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.8‰, Люксембург - 7.0‰, и Малта и Кипър - 8.0‰. Освен в България доста по-висока от междинната за ЕС-27 е цената на този индикатор единствено в Латвия - 18.4‰, Румъния - 17.5‰, и Литва - 17.0‰.
С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 27.9‰, Габрово - 24.9‰ и Монтана - 24.6‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 13.4‰.
Показателят за преждевременна смъртност през 2022 година (19.2%) понижава по отношение на миналата 2021 година (20.3%). В стойностите на индикатора за преждевременна смъртност има основни разлики при мъжете и дамите. Умрелите дами на възраст под 65 години са 12.5% от всички умрели дами, а цената на този индикатор при мъжете е 25.5%.
През 2021 година в страната са умряли 274 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 4.8‰. За съпоставяне, през 2001 година коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, а през 2021 година - 5.6‰.
В районен аспект през 2022 година в общо 10 области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от междинния за страната, като най-нисък е в областите Кърджали - 0.9‰, Перник - 1.3‰, и София - 1.5‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е записана в областите Ямбол (11.6‰), Добрич (10.2‰) и Враца (9.7‰).
Бракове и бракоразводи
През 2022 година са регистрирани 26 013 юридически брака - с 607 по-малко по отношение на миналата година, а коефициентът на брачност е 4.0‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (18 976 ) са измежду популацията в градовете.
През 2022 година междинната възраст при подписване на първи брак за мъжете и дамите е надлежно 33.0 и 30.1 години. Спрямо миналата година междинната възраст се усилва с 0.2 години за мъжете и 0.3 за дамите.
За 84.7% от дамите и 84.3% от мъжете, подписания цивилен брак през 2022 година е бил първи.
Областите с най-вече бракове на 1 000 души от популацията са Разград - 5.4‰, и Силистра - 5.0‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник и Враца - по 2.6‰.
Броят на разводите през 2022 година е 9 525, или с 496 по-малко от записаните през 2021 година. От всички прекъснати бракове 77.1% се отнасят за популацията в градовете.
Най-голям е делът на браковете, прекъснати по " взаимно единодушие " (67.3%), следват аргументите " несходство в характерите " (20.1%) и " фактическа разлъка " (11.3%).
Разводът не е бил първи за 11.0% от дамите и 11.1% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2022 година.
Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15.3 години.
Вътрешна миграция
През 2022 година в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие
102 920 лица.
От всички, които са трансформирали своето всекидневно местоживеене вътре в страната, 44.5% са мъже и 55.5% - дами.
Преселващите се лица във възрастовата група 0-14 години са 18.6%, лицата на възраст 15-64 години - 62.9%, а тези на 65 и повече години - 18.5% от мигриралите лица.
Най-голямо териториално придвижване има по направлението " град - град " (41.1%), следва направлението " село - град " (25.1%) и " град - село " (23.6%). Значително по-малък по брой и условен дял е миграционният поток по направлението " село - село " - 10.1% от мигриралите лица.
Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за свое ново местоживеене област София (столица) (17 196). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 13.0% и Благоевград - 7.2%.
Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград и Силистра - по 0.7%, и Търговище - 0.8%.
Външна миграция
През 2022 година 13 175 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, като 64.3% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0-14 година са 5.4%, тези на възраст 15-64 години са 69.4%, а на 65 и повече навършени години - 25.2% от всички емигранти.
Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (24.1%), Турция (20.0%) и Обединеното кралство (9.3%).
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната. През 2022 година 40 619 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 55.5%, а на дамите - 44.5%.
Сред пристигналите да живеят в страната 14.0% са във възрастовата група 0-14 години, 75.5% са на възраст 15-64 години, а на 65 и повече навършени години са 10.5% от имигрантите.
Най-висок е делът на имигрантите от Турция (23.1%), Германия (12.1%) и Сирия (9.0%).
Естествен и машинален приръст на популацията
Броят и структурите на популацията се дефинират от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) придвижване.
Разликата сред живородените и умрелите съставлява естественият приръст на популацията. След 1990 година демографското развиване на страната се характеризира с негативен натурален приръст на популацията. През 2022 година вследствие на негативния натурален приръст популацията на страната е намаляло с 62 218 души.
Намалението на популацията, измерено посредством коефициента на естествения приръст, е минус 9.6‰. Коефициентът на естествения приръст в градовете е минус 7.2‰, а в селата - минус 16.4‰.
През 2022 година всички области в страната имат негативен натурален приръст.
С най-малки по стойности коефициенти на негативен натурален приръст са областите София (столица) (-3.4‰), Сливен (-5.9‰), и Варна (-6.9‰).
С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен натурален приръст е област Видин - минус 21.1‰, следвана от областите Габрово - минус 17.8‰, и Монтана и Кюстендил - минус 17.0‰. В двадесет и една области популацията понижава с над 10 на 1 000 души през 2022 година.
Коефициентът на естествения приръст общо за ЕС-27 през 2021 година е минус 2.7‰.
Девет страни имат позитивен натурален приръст, като най-голям е този индикатор в Ирландия (5.2‰), Кипър (3.5‰) и Люксембург (3.4‰). Освен нашата страна с високи стойности на негативен натурален приръст на популацията са Латвия - минус 9.1‰, и Литва - минус 8.7‰.
Съществено въздействие върху броя и структурите на популацията в страната оказва и механичният приръст (нетното салдо от външната миграция), който през 2022 година е позитивен - плюс 27 444 души. Той се образува като разлика сред броя на заселилите се и изселилите се от страната.
Изменението на популацията вследствие на външната миграция, измерено посредством коефициента на чиста миграция, е +4.2‰.
През 2022 година двадесет и две области имат позитивен машинален приръст. Най-голям машинален приръст има в областите Кърджали (21.5‰), София (столица) (7.9‰), Бургас (7.1‰) и Пловдив (7.0‰). С най-голямо понижение на популацията вследствие на негативния машинален приръст са областите Смолян ( 4.5‰), Хасково ( 1.5‰) и Ловеч (-1.1‰).
Отчита се спад в броя на новородените деца (живородени), както и на умрелите. Намалява детската и смъртност. По-малко са също подписаните цивилен бракове и разводите.
Брой и структури на популацията
Към 31 декември 2022 година популацията на България е 6 447 710 души, което съставлява 1.5% от популацията на Европейския съюз. В съпоставяне с 2021 година популацията на страната понижава с 34 774 души, или с 0.5%.
Мъжете са 3 099 503 (48.1%), а дамите - 3 348 207 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 080 дами. Броят на мъжете доминира във възрастите до 53 години. С повишаването на възрастта се усилват броят и относителният дял на дамите от общото население на страната.
В края на 2022 година лицата на 65 и повече навършени години са 1 515 383, или 23.5% от популацията на страната. В съпоставяне с 2021 година делът на популацията в тази възрастова група нараства с 0.1 процентни пункта.
Относителният дял на дамите на възраст над 65 години е 27.4%, а на мъжете - 19.3%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност измежду мъжете и като разследване от нея - на по-ниската междинна дълготрайност на живота при тях.
В районен аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-голям в областите Видин (31.1%), Габрово (30.0%) и Кюстендил (28.0%). Общо в двадесет и две области този дял е над междинния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 19.2%, Варна - 21.4%, и Благоевград - 21.6%.
Общо за ЕС-27 относителният дял на популацията на 65 и повече навършени години е 21.1%. Най-висок е този дял в Италия (23.8%), следвана от Португалия (23.7%). Общо в шестнадесет страни, в това число и България, делът на възрастното население е над 20.0%.
Към 31.12.2022 година децата до 15 години в страната са 913 419, или 14.2% от общия брой на популацията.
Относителният дял на популацията под 15 години е най-голям в областите Сливен - 18.9%, Ямбол - 15.2%, и Бургас - 15.1% от популацията на региона. Общо в осемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 10.8%, Видин - 11.5% и Габрово - 11.8%.
Делът на най-младото население в ЕС-27 при започване на 2022 година е 15.0%, като най-нисък е в Италия - 12.7%, Португалия - 12.8% и Малта - 13.4%, а най-голям е в Ирландия - 19.7%, Швеция - 17.6% и Франция - 17.5%.
Към 31.12.2022 година общият коефициент на възрастова взаимозависимост в България е 60.4%, или на всяко лице в подвластните възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в дейна възраст. Коефициентът в градовете е 56.8%, а в селата - 71.6%. Във всички области на страната този индикатор е над 50.0%. Най-ниска е цената на коефициента в София (столица) - 51.4%, а най-висока в областите Видин - 74.5%, Габрово - 71.8%, и Ямбол - 71.4%.
Застаряването на популацията през годините води до повишение на неговата междинна възраст, която от 40.4 години през 2001 година нараства до 45.2 години в края на 2022 година. Средната възраст на популацията в градовете е 44.3 години, а в селата - 47.5 години.
Променя се броя и относителния дял на популацията в под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на популацията във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на популацията, по този начин и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.
За 2022 година тези граници за популацията в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 10 месеца за дамите и 64 години и 5 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2022 година е 3 775 хиляди души, или 58.5% от популацията на страната, като мъжете са 1 975 хиляди, а дамите - 1 800 хиляди.
Към края на 2022 година над трудоспособна възраст са 1 695 хиляди души, или 26.3%, а под трудоспособна възраст - 978 хиляди души, или 15.2% от популацията на страната.
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира посредством коефициента на демографско заменяне, който демонстрира съотношението сред броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2022 година коефициентът на демографско заменяне е 66. За съпоставяне, през 2001 година 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 младежи.
Най-благоприятна е цената на индикатора в областите Сливен - 87, София (столица) - 80, и Варна - 77 лица. Най-нисък е този индикатор в областите Смолян - 42, Кърджали - 47, и Силистра и Перник, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 54 лица, влизащи в трудоспособна възраст.
Териториално систематизиране на популацията
Към 31.12.2022 година в градовете живеят 4 746 710 души, или 73.6%, а в селата - 1 701 000 души, или 26.4% от популацията на страната.
Към края на 2022 година обитаемоте места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села.
Населените места без население са 205. Най-голям е техният брой в областите Велико Търново - 69, Габрово - 68, и Кърджали, Кюстендил и Смолян - по 9.
В 1 249, или в 23.8% от обитаемоте места, живеят от 1 до 49 души в това число.
С население над 100 хиляди души са шест града в страната, в които живеят 35.0% от популацията на страната.
Към края на 2022 година страната е разграничена на 6 статистически региона, 28 области и 265 общини.
Статистически региони
Половината от популацията на страната (51.5%) живее в Югозападния и Южния централен регион, а минимален по брой на популацията е Северозападният регион - 672 хиляди души, или 10.4% от популацията на страната.
През 2022 година и в шестте статистически региона популацията понижава по отношение на 2021 година, като най-голямо е понижението в Северозападния - с 1.5%, а минимум - в Югозападния регион - с 0.1%.
Области
Най-малка по население е област Видин, в която живеят 72 754 души, или 1.1% от популацията на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 280 334 души (19.9%). Четири са областите с население над 300 хиляди души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от популацията на страната (36.3%).
В съпоставяне с 2021 година само област Кърджали и София (столица) усилват популацията си надлежно с 1.2 и 0.5%. При всички останали области има понижение, като най-голямо е за областите Видин - с 2.0%, Смолян - с 1.9%, Монтана и Ловеч - с по 1.6%.
Общини
Неравномерно е разпределението на популацията и по общини. В 83 общини с население под 6 000 души живеят едвам 4.7% от популацията на страната. В същото време в осемте общини с население над 100 хиляди души живеят 40.7% от популацията на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 280 334), следвана от общините Пловдив (321 824) и Варна (319 900). Най-малката община е Трекляно - 470 души.
Основните фактори, които въздействат върху промените в броя и структурите на популацията, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.
Раждаемост
През 2022 година в страната са регистрирани 56 917 родени деца, като от тях 56 596 (99.4%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 2 082 деца, или с 3.5%.
Коефициентът на обща раждаемост през 2022 година е 8.8‰.
Броят на живородените момчета (28 923) е с 1 250 по-голям от този на живородените девойки (27 673), или на 1 000 живородени момчета се падат 957 девойки.
В градовете и селата живородени са надлежно 41 986 и 14 610 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.8‰ в градовете и 8.5‰ в селата.
В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.2‰, София (столица) - 10.0‰, и Пловдив - 9.7‰. В двадесет области раждаемостта е по-ниска от междинната за страната, като най-ниски стойности се следят в областите Смолян - 5.1‰, Видин - 6.8‰, и Перник - 6.9‰.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-27 през 2021 година е 9.1‰ по данни на Евростат. Най-високо ниво на раждаемост измежду европейските страни има Ирландия - 12.0‰, следват Кипър - 11.4‰, Франция и Швеция - по 11.0‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 6.8‰.
Броят на дамите във дейна плодородна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва значително въздействие върху нивото на раждаемостта и дефинира характера на възпроизводството на популацията.
Към 31.12.2022 година броят на дамите във дейна възраст е 1 278 хиляди, като по отношение на миналата година понижава с 8 хиляди, а по отношение на 2011 година - с 372 хиляди.
Броят на децата, родени от майки под 18 години, понижават от 3 015 през 2021 година на 2 871 през 2022 година. Родените от дами на възраст 40 и повече навършени години нарастват от 2 278 през 2021 година на 2 410 през 2022 година.
Половината (49.4%) от ражданията през 2022 година са първи за майката, 36.9% - втори, а 13.3% - трети и от по-висока последователност.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от главните индикатори, характеризиращи плодовитостта на дамите. През 2022 година междинният брой живородени деца от една жена е 1.78, като нараства с 0.20 по отношение на 2021 година.
През 2022 година междинната възраст на дамите при раждане на първо дете е 27.6 години. В съпоставяне с 2021 година се е нараснала с 0.1 години. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 22.5 години за област Сливен до 30.7 години за област София (столица).
През 2022 година са регистрирани 1 052 случая на многоплодни раждания, което е с 48 случая повече в сравнение с през 2021 година. При 1040 от случаите са родени по две деца, а при 12 - по три.
През 2022 година броят на извънбрачните раждания е 34 141, или 60.0% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.6%) е по-висок в сравнение с в градовете (58.0%). За 80.2% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което значи, че тези деца най-вероятно се отглеждат в фамилна среда от родители, живеещи в общуване без брак.
В районен аспект най-голям е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Ловеч (79.9%), Видин (77.0%) и Враца (76.6%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната като се изключи Разград (44.8%) и Кърджали (34.6%).
Смъртност
Броят на умрелите лица през 2022 година е 118 814, а коефициентът на обща смъртност - 18.4‰. Спрямо миналата година броят на умрелите понижава с 30 181, или с 20.3%. Нивото на общата смъртност продължава да е високо.
Смъртността измежду мъжете (19.8‰) е по-висока в съпоставяне със смъртността измежду дамите (17.0‰). През 2022 година на 1 000 дами умират 1 079 мъже. Продължават и мощно изразените разлики в смъртността измежду градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (24.9‰) в сравнение с в градовете (16.0‰).
Общо за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2021 година е 11.9‰. Равнището на общата смъртност на популацията в България е най-високо измежду страните членки. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.8‰, Люксембург - 7.0‰, и Малта и Кипър - 8.0‰. Освен в България доста по-висока от междинната за ЕС-27 е цената на този индикатор единствено в Латвия - 18.4‰, Румъния - 17.5‰, и Литва - 17.0‰.
С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 27.9‰, Габрово - 24.9‰ и Монтана - 24.6‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 13.4‰.
Показателят за преждевременна смъртност през 2022 година (19.2%) понижава по отношение на миналата 2021 година (20.3%). В стойностите на индикатора за преждевременна смъртност има основни разлики при мъжете и дамите. Умрелите дами на възраст под 65 години са 12.5% от всички умрели дами, а цената на този индикатор при мъжете е 25.5%.
През 2021 година в страната са умряли 274 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 4.8‰. За съпоставяне, през 2001 година коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, а през 2021 година - 5.6‰.
В районен аспект през 2022 година в общо 10 области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от междинния за страната, като най-нисък е в областите Кърджали - 0.9‰, Перник - 1.3‰, и София - 1.5‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е записана в областите Ямбол (11.6‰), Добрич (10.2‰) и Враца (9.7‰).
Бракове и бракоразводи
През 2022 година са регистрирани 26 013 юридически брака - с 607 по-малко по отношение на миналата година, а коефициентът на брачност е 4.0‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (18 976 ) са измежду популацията в градовете.
През 2022 година междинната възраст при подписване на първи брак за мъжете и дамите е надлежно 33.0 и 30.1 години. Спрямо миналата година междинната възраст се усилва с 0.2 години за мъжете и 0.3 за дамите.
За 84.7% от дамите и 84.3% от мъжете, подписания цивилен брак през 2022 година е бил първи.
Областите с най-вече бракове на 1 000 души от популацията са Разград - 5.4‰, и Силистра - 5.0‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник и Враца - по 2.6‰.
Броят на разводите през 2022 година е 9 525, или с 496 по-малко от записаните през 2021 година. От всички прекъснати бракове 77.1% се отнасят за популацията в градовете.
Най-голям е делът на браковете, прекъснати по " взаимно единодушие " (67.3%), следват аргументите " несходство в характерите " (20.1%) и " фактическа разлъка " (11.3%).
Разводът не е бил първи за 11.0% от дамите и 11.1% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2022 година.
Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15.3 години.
Вътрешна миграция
През 2022 година в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие
102 920 лица.
От всички, които са трансформирали своето всекидневно местоживеене вътре в страната, 44.5% са мъже и 55.5% - дами.
Преселващите се лица във възрастовата група 0-14 години са 18.6%, лицата на възраст 15-64 години - 62.9%, а тези на 65 и повече години - 18.5% от мигриралите лица.
Най-голямо териториално придвижване има по направлението " град - град " (41.1%), следва направлението " село - град " (25.1%) и " град - село " (23.6%). Значително по-малък по брой и условен дял е миграционният поток по направлението " село - село " - 10.1% от мигриралите лица.
Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за свое ново местоживеене област София (столица) (17 196). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 13.0% и Благоевград - 7.2%.
Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград и Силистра - по 0.7%, и Търговище - 0.8%.
Външна миграция
През 2022 година 13 175 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, като 64.3% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0-14 година са 5.4%, тези на възраст 15-64 години са 69.4%, а на 65 и повече навършени години - 25.2% от всички емигранти.
Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (24.1%), Турция (20.0%) и Обединеното кралство (9.3%).
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната. През 2022 година 40 619 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 55.5%, а на дамите - 44.5%.
Сред пристигналите да живеят в страната 14.0% са във възрастовата група 0-14 години, 75.5% са на възраст 15-64 години, а на 65 и повече навършени години са 10.5% от имигрантите.
Най-висок е делът на имигрантите от Турция (23.1%), Германия (12.1%) и Сирия (9.0%).
Естествен и машинален приръст на популацията
Броят и структурите на популацията се дефинират от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) придвижване.
Разликата сред живородените и умрелите съставлява естественият приръст на популацията. След 1990 година демографското развиване на страната се характеризира с негативен натурален приръст на популацията. През 2022 година вследствие на негативния натурален приръст популацията на страната е намаляло с 62 218 души.
Намалението на популацията, измерено посредством коефициента на естествения приръст, е минус 9.6‰. Коефициентът на естествения приръст в градовете е минус 7.2‰, а в селата - минус 16.4‰.
През 2022 година всички области в страната имат негативен натурален приръст.
С най-малки по стойности коефициенти на негативен натурален приръст са областите София (столица) (-3.4‰), Сливен (-5.9‰), и Варна (-6.9‰).
С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен натурален приръст е област Видин - минус 21.1‰, следвана от областите Габрово - минус 17.8‰, и Монтана и Кюстендил - минус 17.0‰. В двадесет и една области популацията понижава с над 10 на 1 000 души през 2022 година.
Коефициентът на естествения приръст общо за ЕС-27 през 2021 година е минус 2.7‰.
Девет страни имат позитивен натурален приръст, като най-голям е този индикатор в Ирландия (5.2‰), Кипър (3.5‰) и Люксембург (3.4‰). Освен нашата страна с високи стойности на негативен натурален приръст на популацията са Латвия - минус 9.1‰, и Литва - минус 8.7‰.
Съществено въздействие върху броя и структурите на популацията в страната оказва и механичният приръст (нетното салдо от външната миграция), който през 2022 година е позитивен - плюс 27 444 души. Той се образува като разлика сред броя на заселилите се и изселилите се от страната.
Изменението на популацията вследствие на външната миграция, измерено посредством коефициента на чиста миграция, е +4.2‰.
През 2022 година двадесет и две области имат позитивен машинален приръст. Най-голям машинален приръст има в областите Кърджали (21.5‰), София (столица) (7.9‰), Бургас (7.1‰) и Пловдив (7.0‰). С най-голямо понижение на популацията вследствие на негативния машинален приръст са областите Смолян ( 4.5‰), Хасково ( 1.5‰) и Ловеч (-1.1‰).
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ