Икономисти: Планът за възстановяване и устойчивост е куфар с двойно дъно
През 2022 година ще разчитаме на външен дълг и заеми, счита Михаил Кръстев
Бюджет 2022 би трябвало да бъде признат до края на януари следващата година. Това взеха решение представителите на група " Финанси " от " Продължаваме промяната ", Българска социалистическа партия, " ИТН " и " Демократична България ".
" В региона на финансите няма нищо съдбовно, само че не е целесъобразен вид. Министерството на финансите има подготвен проектобюджет. Той би трябвало да бъде показан и разискван освен на равнище преговорни екипи, само че и на публично равнище. Нищо съдбовно няма да се случи от това, че първият месец от 2022 година ще бъде от заложените параметри за 2021 година Фаталните неща са други в този бюджет, сигурно има доста притеснителни неща в него ", уточни икономистът Михаил Кръстев от Съвета за стопански и обществени политики в студиото на " България заран ".
Според него притеснително е, че през последните 2 години в региона на обществените финанси в България са се заложили " благородни разходи ", които от краткотрайни се трансформират в перманентни.
" В последна сметка приходната част на бюджета може да се оправи доста мъчно с покриването им. Говорим за увеличение на обществените заплащания в региона на пенсиите, на заплатите в бюджетния бранш, на минималната работна заплата ", посочи икономистът.
" Увеличението е нещо, което се следи навсякъде в Европа, даже в Съединени американски щати. Стимулите при започване на рецесията не са задоволителни и това води до навлизането в серпантина на доста невисок напредък ", сподели доцент Григор Сарийски от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките пред Bulgaria ON AIR.
По думите на специалиста неналичието на автоматизъм при ограниченията води до това, че те не работят и хората не знаят какво да чакат. А ситуацията на неустановеност, която се основава, никога не може да докара до стабилизиране на българската стопанска система, посочи той.
" Лошото на държавните пари е, че те свършват. При състояние, че има поръчка, че няма да се пипат налозите, че осигурителната тежест ще остане без смяна, само че ще има растеж на разноските, би трябвало да се вземат заеми. Предварителната оценка е от порядъка на 4 милиарда ", акцентира доцент Сарийски. Кръстев напомни, че през 2021 година служебното държавно управление избра да емитира облигации на вътрешния пазар, а не на външния.
" Най-вероятно през 2022 година ще се разчита на външен дълг. Ние започваме с към 2,3 милиарда лева под формата на падеж - остарял дълг, който имаме към 2022 година Трябва да се намерения по какъв начин да бъдат лимитирани харченията. Мярката 60/40 с изключение на, че не е автоматизирана, имаше и голям проблем с това кои са бенефициентите ѝ. А те бяха държавните предприятия ", разяснява икономистът.
" Планът за възобновяване и резистентност е куфар с двойно дъно. Парите, които ще бъдат по него, са свързани със ужасно доста задължения. Фатални са уговорките, които би трябвало да осъществим ", счита доцент Сарийски.
На първо място би трябвало да си озеленим стопанската система, което значи по-скъпа сила, тъй че огромната част от базовите производства ще спрат, посочи специалистът.
Бюджет 2022 би трябвало да бъде признат до края на януари следващата година. Това взеха решение представителите на група " Финанси " от " Продължаваме промяната ", Българска социалистическа партия, " ИТН " и " Демократична България ".
" В региона на финансите няма нищо съдбовно, само че не е целесъобразен вид. Министерството на финансите има подготвен проектобюджет. Той би трябвало да бъде показан и разискван освен на равнище преговорни екипи, само че и на публично равнище. Нищо съдбовно няма да се случи от това, че първият месец от 2022 година ще бъде от заложените параметри за 2021 година Фаталните неща са други в този бюджет, сигурно има доста притеснителни неща в него ", уточни икономистът Михаил Кръстев от Съвета за стопански и обществени политики в студиото на " България заран ".
Според него притеснително е, че през последните 2 години в региона на обществените финанси в България са се заложили " благородни разходи ", които от краткотрайни се трансформират в перманентни.
" В последна сметка приходната част на бюджета може да се оправи доста мъчно с покриването им. Говорим за увеличение на обществените заплащания в региона на пенсиите, на заплатите в бюджетния бранш, на минималната работна заплата ", посочи икономистът.
" Увеличението е нещо, което се следи навсякъде в Европа, даже в Съединени американски щати. Стимулите при започване на рецесията не са задоволителни и това води до навлизането в серпантина на доста невисок напредък ", сподели доцент Григор Сарийски от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките пред Bulgaria ON AIR.
По думите на специалиста неналичието на автоматизъм при ограниченията води до това, че те не работят и хората не знаят какво да чакат. А ситуацията на неустановеност, която се основава, никога не може да докара до стабилизиране на българската стопанска система, посочи той.
" Лошото на държавните пари е, че те свършват. При състояние, че има поръчка, че няма да се пипат налозите, че осигурителната тежест ще остане без смяна, само че ще има растеж на разноските, би трябвало да се вземат заеми. Предварителната оценка е от порядъка на 4 милиарда ", акцентира доцент Сарийски. Кръстев напомни, че през 2021 година служебното държавно управление избра да емитира облигации на вътрешния пазар, а не на външния.
" Най-вероятно през 2022 година ще се разчита на външен дълг. Ние започваме с към 2,3 милиарда лева под формата на падеж - остарял дълг, който имаме към 2022 година Трябва да се намерения по какъв начин да бъдат лимитирани харченията. Мярката 60/40 с изключение на, че не е автоматизирана, имаше и голям проблем с това кои са бенефициентите ѝ. А те бяха държавните предприятия ", разяснява икономистът.
" Планът за възобновяване и резистентност е куфар с двойно дъно. Парите, които ще бъдат по него, са свързани със ужасно доста задължения. Фатални са уговорките, които би трябвало да осъществим ", счита доцент Сарийски.
На първо място би трябвало да си озеленим стопанската система, което значи по-скъпа сила, тъй че огромната част от базовите производства ще спрат, посочи специалистът.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ