Националният исторически музей празнува 49 години
През 2022 година Националният исторически музей (НИМ) навършва 49 години.
Той е основан с Разпореждане №90 на Министерския съвет от 5 май 1973 година „ със задача да търси, събира, съхранява, изследва, обнародва и демонстрира материални и документални монументи, свързани с цялостната история на българския народ от основаването на Българската страна до наши дни… ”
За пръв шеф на НИМ, през юни 1974 година, е назначен проф. Страшимир Димитров. Малко по-късно стартират назначенията и на първите чиновници на музея. За обезпечаване на опцията за работата им, Градската библиотека, която по това време се обитава на ул. „ Гурко ” №1, им дава дребна стая. С ентусиазма на първите, наред с организационната работа, тези първи чиновници на музея поставят началото на комплектуването на неговите фондове, уреждат краткотрайни изложения, разпространяват българското културно-историческо завещание.
Още първата галерия на музея - „ Праисторическо изкуство в българските земи ” (5 май 1975 г.), е поръчка за бъдещото надхвърляне на хронологичните граници, заложени в Разпореждането за основаването на НИМ. Тя е последвана скоро от други, не по-малко впечатляващи изложения: „ Български женски украшения през вековете ” (9 октомври 1975 г.), „ 1000 години българска икона ” (16 януари 1976 г.), „ Тракийско изкуство и просвета ” (5 април 1976 г.), „ 100 години от Априлското въстание ” (май 1976 г.), „ Култура и изкуство на средновековната българска страна ” (17 май 1977 г.).
През 1978 година музеят се реалокира в постройката на бившето съветско посолство - на ул. „ Московска ”, където остава до 1983 година Тук той разполага с дребна експозиционна повърхност, където показва редица изложения.
Той е основан с Разпореждане №90 на Министерския съвет от 5 май 1973 година „ със задача да търси, събира, съхранява, изследва, обнародва и демонстрира материални и документални монументи, свързани с цялостната история на българския народ от основаването на Българската страна до наши дни… ”
За пръв шеф на НИМ, през юни 1974 година, е назначен проф. Страшимир Димитров. Малко по-късно стартират назначенията и на първите чиновници на музея. За обезпечаване на опцията за работата им, Градската библиотека, която по това време се обитава на ул. „ Гурко ” №1, им дава дребна стая. С ентусиазма на първите, наред с организационната работа, тези първи чиновници на музея поставят началото на комплектуването на неговите фондове, уреждат краткотрайни изложения, разпространяват българското културно-историческо завещание.
Още първата галерия на музея - „ Праисторическо изкуство в българските земи ” (5 май 1975 г.), е поръчка за бъдещото надхвърляне на хронологичните граници, заложени в Разпореждането за основаването на НИМ. Тя е последвана скоро от други, не по-малко впечатляващи изложения: „ Български женски украшения през вековете ” (9 октомври 1975 г.), „ 1000 години българска икона ” (16 януари 1976 г.), „ Тракийско изкуство и просвета ” (5 април 1976 г.), „ 100 години от Априлското въстание ” (май 1976 г.), „ Култура и изкуство на средновековната българска страна ” (17 май 1977 г.).
През 1978 година музеят се реалокира в постройката на бившето съветско посолство - на ул. „ Московска ”, където остава до 1983 година Тук той разполага с дребна експозиционна повърхност, където показва редица изложения.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ