Красимир Коев: В последните години има голям интерес към българските сортове грозде
През 2021 година изкоренените парцели лозя в страната са 207 хектара, през 2022 година са 278 хектара. Голяма част от тези изкоренени хектари са, тъй като вземат участие по стратегиите за преработка и ново засаждане по Програмата за развиване на лозаро-винарския бранш, като новият интервал е до 2027 година и всяка година има такива средства за възобновяване, нови насаждения и така нататък От 2007 година, откогато сме влезнали в Европейския съюз, той дава финансова стратегия с благоприятни условия за финансиране за създаване на нови лозови насаждения, за обезпечаване на реколтата, за създаване на винарски предприятия.
Това сподели в изявление за БГНЕС изпълнителният шеф на Изпълнителната организация по лозата и виното (ИАЛВ) Красимир Коев.
Той напомни, че през 2019 година беше отправено искане към Европейската комисия за техника в лозята, като гроздокомбайни и прикачен инвентар, и Европейска комисия позволи и към този момент е вкарано в новия стратегически проект, който, обаче, съгласно него буксува и не може да тръгне. „ Надявам се, че европейските и международните производители на трактори също ще съумеят да сертифицират лозарски трактор “, добави Коев и посочи, че програмата е обособена от тази за развиване на селските региони и е единствено за лозарите.
Изпълнителният шеф на ИАЛВ изясни, че дотацията, която дава програмата за създаване на ново лозово насаждение е 90%, за създаване на винарско дружество последно е била 70%, за обезпечаване на реколтата – 80% от застрахователната лавица. Компенсация има и за резитба, за тези стопани, които няма да вземат участие на пазара наесен, защото съгласно тях през съответната година към този момент не е стопански преференциално да отглеждат лозя. За интервалът, който завърши през 2020 година, средствата са 134 млн. евро. „ Сега до 2027 година ние всяка година ще предоставяме още веднъж средства, които за този целия интервал 2022 – 2027 година, са 133,8 млн. евро “, означи той.
Коев съобщи, че по време на пандемията доста лозови насаждения не се обработваха, по този начин е било и при останалите полски култури, само че това не значи, че те са трайно изоставени и са се трансформирали в джунгли. „ Има хора, които трайно изоставиха своите лозя “, уточни той и добави, че хората, които имат лозя, засадени до 1990 година, с по 244 лози в декар, до момента в който новите са двойно повече – 550, което не прави първите стопански рентабилни, тъй като са доста остаряла и дават 200 кг грозде, до момента в който новите могат да създаде над един звук. „ Сега в новия програмен интервал равнищата се връщат на старите позиции, които бяха до 2018 година – 75% за ново насаждение на субсидиране, за маза – 50%, за техника в лозята – 50% “, разясни изпълнителният шеф на ИАЛВ.
Според Коев огромният проблем на нашето лозарство е, че лозарите не се сдружиха, тъй като всеки гледа да е самостоятелен, само че когато нямаш 20 хиляди дка, характерността не е опция, а уязвимост. „ Що се касае до подпомагането, дотациите, не тичам от тематиката, са напълно във функционалностите на Министерство на земеделието, само че съм безусловно уверен, че се гледа оптимално да се даде на всички браншове “, счита той и акцентира, че всички браншове пострадаха както от пандемията, по този начин и от войната, която обърка опциите за реализация.
„ Регистрираните лозари като брой лозарски стопанства в страната са над 41 хиляди “, заяви изпълнителният шеф на ИАЛВ и посочи, че лозарският капацитет на България е 60 023 хектара. Преобладават, уточни той, комерсиалните сортове – Каберне, Мерло, Шардоне, само че има и наличие на българските сортове, към които в последните години също има огромен интерес – Широка мелнишка лоза, Мавруд, Димят, Тамянка.
Коев е безапелационен, че би трябвало да се гордеем с българските сортове и те би трябвало да заемат по-голям % от площите, защото са основани на тези територии и тук са най-добре приспособени, дават най-хубави индикатори във връзка с резистентност на заболявания, суша или влага и прочие Той показа, че му прави усещане, че през последните 2 – 3 години търговците търсят нещо по-различно, по-местно, което не се предлага в такива огромни количества на пазара и ползата към българските сортове много се е нараснал като вино, което да бъде изнасяно, а надлежно и да бъде употребявано на наша територия. През последните 10 година количеството вино, което се употребява в страната на годишна база, е сред 110 и 120 млн. литра, заяви още изпълнителният шеф на ИАЛВ, като към 5%, или това са към 5,5 до 6 млн. литра е делът на задграничното вино, т.е. хегемонията на българското вино е безусловно осезаема. Именно заради тази причина апелът му е първите страници на винените листи в ресторантьорската мрежа да бъдат заети от български артикули.
„ Ценовите равнища на изкупуване на гроздето варират за всичките сортове друго, само че предходната година за акция 2022, данните, които получаваме от всички браншови организации и от обособени лозари, демонстрират, че сред 70 – 80 стотинки до 1 лева е била изкупната цена на кг грозде в другите му сортове “, акцентира Коев. Той съобщи, че гроздето с по-лошо качество е било на по-ниски цени, надлежно сред 50 и 60 стотинки. „ Пазарът самичък се контролира. Регулация от страна на страната няма, няма картелни съглашения. В последна сметка, когато ти си отгледаш едно грозде и то е с доста положителни индикатори, даже и да има свръхпредлагане, ще му вземеш доста по-високи пари, в сравнение с всички останали “, безапелационен е изпълнителният шеф на ИАЛВ.
Коев уточни, че през 2019 година винарските мазета в България са 282, през 2020 година – 311, през 2021 година са 336, а през 2022 година към този момент са 358, до момента в който стартира гроздоберната акция ще влязат още 12 мазета, които ще вземат участие на пазара за произвеждане и ще станат 370.
Все повече усещане му прави и че през последните 5 година много чужденци идват в България, записват свои компании, стартират да аплайват и да засаждат лозя и да вършат винарни, тъй като тук има в пъти по-евтина работна ръка, в сравнение с в техните ширини, а и в страната ни налог облага е 10%. Според него би трябвало да се прави обмяна на опит – кой по какъв начин работи, по какъв начин стопански е подбрал най-правилните решения, с цел да минимизира разноските, тъй че да може да има оптималната облага и така нататък „ Това е може би икономическият детайл – да се направи детайлно разглеждане по какъв начин работи даден човек, кои са му целите, кои сортове, за какво тези сортове, пазари и всичко. Хубаво е да се тръгне в обратна посока – ще продавам това, търси се това, по тази причина ще засадя тези сортове, тъй като там има ниша, вършат го доста от българските винопроизводители “, счита още Коев и означи, че български технолози работят в най-престижните мазета по целия свят, в това число във Франция.
Коев разяснява, че при нас куцат доста значими детайли от веригата – маркетингът, рекламата и търговията, по тази причина е значимо родните производители да бъдат по-креативни в това отношение, да вкарат повече експанзия, само че по хубавия смисъл на думата, във връзка с промотирането на виното, да вкарат легендата, истории, които да убедят търговеца за какво да вземе твоето, а не друго вино. /БГНЕС
Това сподели в изявление за БГНЕС изпълнителният шеф на Изпълнителната организация по лозата и виното (ИАЛВ) Красимир Коев.
Той напомни, че през 2019 година беше отправено искане към Европейската комисия за техника в лозята, като гроздокомбайни и прикачен инвентар, и Европейска комисия позволи и към този момент е вкарано в новия стратегически проект, който, обаче, съгласно него буксува и не може да тръгне. „ Надявам се, че европейските и международните производители на трактори също ще съумеят да сертифицират лозарски трактор “, добави Коев и посочи, че програмата е обособена от тази за развиване на селските региони и е единствено за лозарите.
Изпълнителният шеф на ИАЛВ изясни, че дотацията, която дава програмата за създаване на ново лозово насаждение е 90%, за създаване на винарско дружество последно е била 70%, за обезпечаване на реколтата – 80% от застрахователната лавица. Компенсация има и за резитба, за тези стопани, които няма да вземат участие на пазара наесен, защото съгласно тях през съответната година към този момент не е стопански преференциално да отглеждат лозя. За интервалът, който завърши през 2020 година, средствата са 134 млн. евро. „ Сега до 2027 година ние всяка година ще предоставяме още веднъж средства, които за този целия интервал 2022 – 2027 година, са 133,8 млн. евро “, означи той.
Коев съобщи, че по време на пандемията доста лозови насаждения не се обработваха, по този начин е било и при останалите полски култури, само че това не значи, че те са трайно изоставени и са се трансформирали в джунгли. „ Има хора, които трайно изоставиха своите лозя “, уточни той и добави, че хората, които имат лозя, засадени до 1990 година, с по 244 лози в декар, до момента в който новите са двойно повече – 550, което не прави първите стопански рентабилни, тъй като са доста остаряла и дават 200 кг грозде, до момента в който новите могат да създаде над един звук. „ Сега в новия програмен интервал равнищата се връщат на старите позиции, които бяха до 2018 година – 75% за ново насаждение на субсидиране, за маза – 50%, за техника в лозята – 50% “, разясни изпълнителният шеф на ИАЛВ.
Според Коев огромният проблем на нашето лозарство е, че лозарите не се сдружиха, тъй като всеки гледа да е самостоятелен, само че когато нямаш 20 хиляди дка, характерността не е опция, а уязвимост. „ Що се касае до подпомагането, дотациите, не тичам от тематиката, са напълно във функционалностите на Министерство на земеделието, само че съм безусловно уверен, че се гледа оптимално да се даде на всички браншове “, счита той и акцентира, че всички браншове пострадаха както от пандемията, по този начин и от войната, която обърка опциите за реализация.
„ Регистрираните лозари като брой лозарски стопанства в страната са над 41 хиляди “, заяви изпълнителният шеф на ИАЛВ и посочи, че лозарският капацитет на България е 60 023 хектара. Преобладават, уточни той, комерсиалните сортове – Каберне, Мерло, Шардоне, само че има и наличие на българските сортове, към които в последните години също има огромен интерес – Широка мелнишка лоза, Мавруд, Димят, Тамянка.
Коев е безапелационен, че би трябвало да се гордеем с българските сортове и те би трябвало да заемат по-голям % от площите, защото са основани на тези територии и тук са най-добре приспособени, дават най-хубави индикатори във връзка с резистентност на заболявания, суша или влага и прочие Той показа, че му прави усещане, че през последните 2 – 3 години търговците търсят нещо по-различно, по-местно, което не се предлага в такива огромни количества на пазара и ползата към българските сортове много се е нараснал като вино, което да бъде изнасяно, а надлежно и да бъде употребявано на наша територия. През последните 10 година количеството вино, което се употребява в страната на годишна база, е сред 110 и 120 млн. литра, заяви още изпълнителният шеф на ИАЛВ, като към 5%, или това са към 5,5 до 6 млн. литра е делът на задграничното вино, т.е. хегемонията на българското вино е безусловно осезаема. Именно заради тази причина апелът му е първите страници на винените листи в ресторантьорската мрежа да бъдат заети от български артикули.
„ Ценовите равнища на изкупуване на гроздето варират за всичките сортове друго, само че предходната година за акция 2022, данните, които получаваме от всички браншови организации и от обособени лозари, демонстрират, че сред 70 – 80 стотинки до 1 лева е била изкупната цена на кг грозде в другите му сортове “, акцентира Коев. Той съобщи, че гроздето с по-лошо качество е било на по-ниски цени, надлежно сред 50 и 60 стотинки. „ Пазарът самичък се контролира. Регулация от страна на страната няма, няма картелни съглашения. В последна сметка, когато ти си отгледаш едно грозде и то е с доста положителни индикатори, даже и да има свръхпредлагане, ще му вземеш доста по-високи пари, в сравнение с всички останали “, безапелационен е изпълнителният шеф на ИАЛВ.
Коев уточни, че през 2019 година винарските мазета в България са 282, през 2020 година – 311, през 2021 година са 336, а през 2022 година към този момент са 358, до момента в който стартира гроздоберната акция ще влязат още 12 мазета, които ще вземат участие на пазара за произвеждане и ще станат 370.
Все повече усещане му прави и че през последните 5 година много чужденци идват в България, записват свои компании, стартират да аплайват и да засаждат лозя и да вършат винарни, тъй като тук има в пъти по-евтина работна ръка, в сравнение с в техните ширини, а и в страната ни налог облага е 10%. Според него би трябвало да се прави обмяна на опит – кой по какъв начин работи, по какъв начин стопански е подбрал най-правилните решения, с цел да минимизира разноските, тъй че да може да има оптималната облага и така нататък „ Това е може би икономическият детайл – да се направи детайлно разглеждане по какъв начин работи даден човек, кои са му целите, кои сортове, за какво тези сортове, пазари и всичко. Хубаво е да се тръгне в обратна посока – ще продавам това, търси се това, по тази причина ще засадя тези сортове, тъй като там има ниша, вършат го доста от българските винопроизводители “, счита още Коев и означи, че български технолози работят в най-престижните мазета по целия свят, в това число във Франция.
Коев разяснява, че при нас куцат доста значими детайли от веригата – маркетингът, рекламата и търговията, по тази причина е значимо родните производители да бъдат по-креативни в това отношение, да вкарат повече експанзия, само че по хубавия смисъл на думата, във връзка с промотирането на виното, да вкарат легендата, истории, които да убедят търговеца за какво да вземе твоето, а не друго вино. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ