2020: Какво ще се случи с Европа?
През 2020 година Европейски Съюз ще се смали, а политиката му ще се втвърди. Британците ще могат дефинитивно да се сбогуват, което няма да остане без последствия за разпределението на силите вътре в общността.
Очертава се постепенно прощаване и с германско-френската ос, считана за център на властта в Европейски Съюз, и завръщане към историческия прототип на общността. Това включва и образуването на блок от страни от Централна и Източна Европа - този на страните от Вишеградската четворка и някои други страни от същия район, които все по-тясно се обвързват с Унгария, Полша, Чехия и Словакия.
Къде е мястото на Германия в Европейски Съюз?
Германия би трябвало да си отговори на въпроса къде е нейното място в Европа. От това нейно решение зависи също по този начин какъв ще бъде Европейски Съюз отсега нататък. Често немските политици се държат по този начин, като че ли Германия не е център на властта на Стария континент. Другите страни обаче са доста наясно с това. И това е една от аргументите британците да напущат общността: те усещат немското предимство в единния блок и не желаят да се обвързват с сходна конструкция.
2019-а беше година на съществени търкания сред Париж и Берлин: тя сложи началото на борбата за превъзходство в един нов, по-континентален Европейски Съюз. Също и французите усещат, че политически Германия може да стартира да господства континента още по-силно, след като и да било след края на Втората международна война. И те се пробват да попречат на това с предписания, които познаваме още от времето на Де Гол, Митеран и други предходни френски президенти, чиято цел е да обвържат Германия в такива структури, които ще ѝ лишават едноличната самодейност, и в които Франция ще заеме колкото се може повече основни позиции. Такава стъпка беше да вземем за пример апелът на президента Макрон за основаване на общоевропейска войска. Франция - единствената нуклеарна мощ в Западна Европа и единствената страна с ясна воля за военни интервенции в чужбина, би имала водеща роля в такава една войска.
В същото време Германия е изправена пред една нова, остаряла действителност на изток от себе си: страните от Централна и Източна Европа се преоткриват като съдружници - както е било и по време на Хабсбургската империя. Централното събитие през последните няколко години беше не размяната на удари с Берлин по тематики като миграцията, правовата страна и европейската интеграция, а желанието на източноевропейците Германия да ги признае за стратегически сътрудници. И дружно с тях да се върне към главните правила на една по-реалистична и по-прагматична политика на ползи и въздействие, вместо да ги поучава морално. Тези страни в този момент се оферират на Германия, с цел да ѝ оказват помощ да разшири властта си в Европа, в случай че обаче тя им предложи нещо в подмяна.
Какво желае Вишеградската четворка?
Очертава се постепенно прощаване и с германско-френската ос, считана за център на властта в Европейски Съюз, и завръщане към историческия прототип на общността. Това включва и образуването на блок от страни от Централна и Източна Европа - този на страните от Вишеградската четворка и някои други страни от същия район, които все по-тясно се обвързват с Унгария, Полша, Чехия и Словакия.
Къде е мястото на Германия в Европейски Съюз?
Германия би трябвало да си отговори на въпроса къде е нейното място в Европа. От това нейно решение зависи също по този начин какъв ще бъде Европейски Съюз отсега нататък. Често немските политици се държат по този начин, като че ли Германия не е център на властта на Стария континент. Другите страни обаче са доста наясно с това. И това е една от аргументите британците да напущат общността: те усещат немското предимство в единния блок и не желаят да се обвързват с сходна конструкция.
2019-а беше година на съществени търкания сред Париж и Берлин: тя сложи началото на борбата за превъзходство в един нов, по-континентален Европейски Съюз. Също и французите усещат, че политически Германия може да стартира да господства континента още по-силно, след като и да било след края на Втората международна война. И те се пробват да попречат на това с предписания, които познаваме още от времето на Де Гол, Митеран и други предходни френски президенти, чиято цел е да обвържат Германия в такива структури, които ще ѝ лишават едноличната самодейност, и в които Франция ще заеме колкото се може повече основни позиции. Такава стъпка беше да вземем за пример апелът на президента Макрон за основаване на общоевропейска войска. Франция - единствената нуклеарна мощ в Западна Европа и единствената страна с ясна воля за военни интервенции в чужбина, би имала водеща роля в такава една войска.
В същото време Германия е изправена пред една нова, остаряла действителност на изток от себе си: страните от Централна и Източна Европа се преоткриват като съдружници - както е било и по време на Хабсбургската империя. Централното събитие през последните няколко години беше не размяната на удари с Берлин по тематики като миграцията, правовата страна и европейската интеграция, а желанието на източноевропейците Германия да ги признае за стратегически сътрудници. И дружно с тях да се върне към главните правила на една по-реалистична и по-прагматична политика на ползи и въздействие, вместо да ги поучава морално. Тези страни в този момент се оферират на Германия, с цел да ѝ оказват помощ да разшири властта си в Европа, в случай че обаче тя им предложи нещо в подмяна.
Какво желае Вишеградската четворка?
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ