Сербезова: Ракът ще бъде водеща причини за смърт, ако не вземем мерки
" През 2020 година 2,7 млн. души в Европейски Съюз са диагностицирани с рак , като 36 000 от тях са в България. До 2035 г се чака 24% растеж на смъртните случаи и ракът да се трансформира във водещата причина за гибел в Европейски Съюз , в случай че не се вземат ограничения. 100 милиарда евро годишно се чака и да бъде икономическото влияние на раковите болести в Европа ". Това съобщи министърът на опазването на здравето в оставка Асена Сербезова , съобщи БГНЕС.
В Министерски съвет бе показан „ Националният проект за битка с рака на Република България 2030 ” . Той е направен откакто през февруари 2021 година Европейски Съюз одобри Европейски проект за битка с рака.
Проф. доктор Асен Дудов , началникът на клиниката по здравна онкология, показа националния проект, като съобщи, че използването му минава през четири стадия.
Превенция , като понижаване на тютюнопушеното, използването на алкохол и увеличение на здравословния метод на живот и осъществяване на стратегии за имунизация.
Като втори стадий се планува ранното разкриване на раковите болести, като се организира скринингови стратегии за ранна диагностика на рака на гърдата, стратегия за ранна диагностика на рака на маточната шийка, за ранна диагностика на рака на дебелото черво, на рака на белите дробове и стратегия за ранното диагностициране на рак на простатата.
Третият стадий , заложен в Националния проект, е диагностика и лекуване.
Четвъртият е качеството на живот, като се планува психическа и обществена помощ. “Обединихме се общо 27 организации, с които взаимно работихме, с цел да можем да предадем на Министерството на здравеопазването експертни фрагменти по обособените стълбове на националния противораков проект “, добави още проф. Дудов.
Евгения Александрова , ръководител на Асоциацията на пациентите с онкологични болести, прикани да се спре с необятно публикуваното мнение измежду диагностицираните с рак, които декларират, че „ да си болен от рак в България е все едно да те ударят с пестник в челото ”. Трябват промени, за това да се захващаме за работа, добави тя. Проф. доктор Галина Куртева, от Университетската профилирана болница за интензивно лекуване по онкология, също показа мнение, че към момента не се прави задоволително за възстановяване качеството на живот на онкоболните.
Д-р Николай Шарков , ръководител на Българския зъболекарски съюз, означи високия брой пациенти с диагностициран рак в устно-челюстната празнина – близо 45 000 годишно. „ Трябва да се намерения точно за тяхната рехабилитация, защото казусът е огромен и се надявам това да бъде взето поради като допълнение в програмата ”, прикани Шарков.
След полемиката сред членовете на Министерството на здравеопазването и редицата здравни специалисти, Асена Сербезова се съгласи, че има потребност от създаване на рекомендации за това по какъв начин може да се реализира обективен достъп и по-широко присъединяване в клинични изпитвания и създаване на методология за сканиране на хоризонта и на процедури за оценка и приоритизиране на вложенията и приложение на нови, новаторски лекарствени артикули, клинични практики и технологии на национално равнище. Всички тези цели са заложени и в създадения проект.
В Министерски съвет бе показан „ Националният проект за битка с рака на Република България 2030 ” . Той е направен откакто през февруари 2021 година Европейски Съюз одобри Европейски проект за битка с рака.
Проф. доктор Асен Дудов , началникът на клиниката по здравна онкология, показа националния проект, като съобщи, че използването му минава през четири стадия.
Превенция , като понижаване на тютюнопушеното, използването на алкохол и увеличение на здравословния метод на живот и осъществяване на стратегии за имунизация.
Като втори стадий се планува ранното разкриване на раковите болести, като се организира скринингови стратегии за ранна диагностика на рака на гърдата, стратегия за ранна диагностика на рака на маточната шийка, за ранна диагностика на рака на дебелото черво, на рака на белите дробове и стратегия за ранното диагностициране на рак на простатата.
Третият стадий , заложен в Националния проект, е диагностика и лекуване.
Четвъртият е качеството на живот, като се планува психическа и обществена помощ. “Обединихме се общо 27 организации, с които взаимно работихме, с цел да можем да предадем на Министерството на здравеопазването експертни фрагменти по обособените стълбове на националния противораков проект “, добави още проф. Дудов.
Евгения Александрова , ръководител на Асоциацията на пациентите с онкологични болести, прикани да се спре с необятно публикуваното мнение измежду диагностицираните с рак, които декларират, че „ да си болен от рак в България е все едно да те ударят с пестник в челото ”. Трябват промени, за това да се захващаме за работа, добави тя. Проф. доктор Галина Куртева, от Университетската профилирана болница за интензивно лекуване по онкология, също показа мнение, че към момента не се прави задоволително за възстановяване качеството на живот на онкоболните.
Д-р Николай Шарков , ръководител на Българския зъболекарски съюз, означи високия брой пациенти с диагностициран рак в устно-челюстната празнина – близо 45 000 годишно. „ Трябва да се намерения точно за тяхната рехабилитация, защото казусът е огромен и се надявам това да бъде взето поради като допълнение в програмата ”, прикани Шарков.
След полемиката сред членовете на Министерството на здравеопазването и редицата здравни специалисти, Асена Сербезова се съгласи, че има потребност от създаване на рекомендации за това по какъв начин може да се реализира обективен достъп и по-широко присъединяване в клинични изпитвания и създаване на методология за сканиране на хоризонта и на процедури за оценка и приоритизиране на вложенията и приложение на нови, новаторски лекарствени артикули, клинични практики и технологии на национално равнище. Всички тези цели са заложени и в създадения проект.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ