На студентите повече им се следва за лекари, отколкото за икономисти
През 2019 година, спрямо предходната 2018, се образоват повече инженери, лекари и учители и по-малко икономисти, адвокати и админи.
Това сподели Георги Стойчев, изпълнителен шеф на Институт " Отворено общество ”, по време на представянето на Рейтинговата система на висшите образователни учебни заведения в България за 2019 година
От думите му стана ясно още, че безработицата измежду приключилите висше обучение е рекордно ниска, едвам 2.2%.
Той направи съпоставяне с 2014 година когато тя е стигала до 7% в избрани посоки.
" Днес, безработни висшисти на процедура няма, само че половината от тях се осъществят на позиции, които не изискват висше обучение. Този проблем визира по-скоро приключилите степен " Бакалавър ", в сравнение с " Магистър " – над 60 % от магистрите се осъществят на позиции, изискващи висше обучение, а при бакалаврите този % е под 36% ", уточни той.
Сред специалностите, в които висшистите заемат позиции, изискващи приключено висше обучение са преди всичко " Военно дело ", " Медицина ", " Фармация ", " Общество и здраве ".
От противоположната страна на статистиката, минимум от приключилите компетентност " Туризъм " се осъществят на позиции, изискващи приключено висше обучение. Сред другите специалности са " Биотехнологии ", " Животновъдство ", " Хранителни технологии " и други
Стана ясно още, че броят на студентите през последната година у нас понижава тематично с към 6000 студенти и с 45 000 студенти съпоставено с преди 5 години. Това е спад на студентите с към 17%.
" В двете най-големи висши учебни заведения – СУ и УНСС се образоват по-малко студенти, в сравнение с е спадът в броя на студентите през последните 5 години. Този спад е съпроводен с смяна на структурата на разпределението на студентите по разнообразни професионални посоки. В момента имаме към 15 професионални посоки в България, в които в последните 5 години броят на студентите е понижен с над 30%. Пример за това са двете най-масови посоки – " Икономика " и " Администрация и ръководство ". Спадът на студенти в тях е с към 31 000 ", уточни Стойчев и добави, че през последните пет години се следи нарастване в пет посоки, където броят на студентите е повишен с над 30%. Това са " Медицина ", " Военно дело ", " Стоматология ", " Педагогика " и " Ветеринарна медицина ".
Той уточни още, че междинният застрахователен приход на приключилите одеве висше обучение в страната нараства, достигайки до 1297 лева през 2019 година при равнища от 1151 лева през предходната година и от едвам 867 лева през 2014 година.
От думите на Стойчев стана ясно още, че Софийският университет остава отличник в системата с 21 професионални посоки, на второ място е Техническият университет – в шест посоки и на трето място – Американският университет в България в три от направленията. Медицинските университети в Пловдив и в София разделят първото място със 74 точки по медицина, а висшето образователно заведение в столицата е отличник по фармация.
Това сподели Георги Стойчев, изпълнителен шеф на Институт " Отворено общество ”, по време на представянето на Рейтинговата система на висшите образователни учебни заведения в България за 2019 година
От думите му стана ясно още, че безработицата измежду приключилите висше обучение е рекордно ниска, едвам 2.2%.
Той направи съпоставяне с 2014 година когато тя е стигала до 7% в избрани посоки.
" Днес, безработни висшисти на процедура няма, само че половината от тях се осъществят на позиции, които не изискват висше обучение. Този проблем визира по-скоро приключилите степен " Бакалавър ", в сравнение с " Магистър " – над 60 % от магистрите се осъществят на позиции, изискващи висше обучение, а при бакалаврите този % е под 36% ", уточни той.
Сред специалностите, в които висшистите заемат позиции, изискващи приключено висше обучение са преди всичко " Военно дело ", " Медицина ", " Фармация ", " Общество и здраве ".
От противоположната страна на статистиката, минимум от приключилите компетентност " Туризъм " се осъществят на позиции, изискващи приключено висше обучение. Сред другите специалности са " Биотехнологии ", " Животновъдство ", " Хранителни технологии " и други
Стана ясно още, че броят на студентите през последната година у нас понижава тематично с към 6000 студенти и с 45 000 студенти съпоставено с преди 5 години. Това е спад на студентите с към 17%.
" В двете най-големи висши учебни заведения – СУ и УНСС се образоват по-малко студенти, в сравнение с е спадът в броя на студентите през последните 5 години. Този спад е съпроводен с смяна на структурата на разпределението на студентите по разнообразни професионални посоки. В момента имаме към 15 професионални посоки в България, в които в последните 5 години броят на студентите е понижен с над 30%. Пример за това са двете най-масови посоки – " Икономика " и " Администрация и ръководство ". Спадът на студенти в тях е с към 31 000 ", уточни Стойчев и добави, че през последните пет години се следи нарастване в пет посоки, където броят на студентите е повишен с над 30%. Това са " Медицина ", " Военно дело ", " Стоматология ", " Педагогика " и " Ветеринарна медицина ".
Той уточни още, че междинният застрахователен приход на приключилите одеве висше обучение в страната нараства, достигайки до 1297 лева през 2019 година при равнища от 1151 лева през предходната година и от едвам 867 лева през 2014 година.
От думите на Стойчев стана ясно още, че Софийският университет остава отличник в системата с 21 професионални посоки, на второ място е Техническият университет – в шест посоки и на трето място – Американският университет в България в три от направленията. Медицинските университети в Пловдив и в София разделят първото място със 74 точки по медицина, а висшето образователно заведение в столицата е отличник по фармация.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ