През 2019 година се навършват 150 години от създаването на

През 2019 година се навършват 150 години от основаването на периодическата таблица. Днес тя е един от най-важните научни принадлежности за развиването на актуалната химия, физика и биология. На всички е известно, че тя е създадена още през 1869 година от съветския физик Дмитрий Менделеев. Въз основа на периодическия закон Менделеев сполучливо предсказва свойствата на незнайни до тогава химични детайли. Учените съумяват да ги класифицират по тип и да схванат техните свойства и външен тип. Използвайки това изобретение, биолозите съумяват да дефинират 17 детайла, които са от значително значение за растенията. Това са показаните на илюстративната фотография азот, фосфор, калий, магнезий, калций, сяра, бор, хлор, манган, желязо, никел, мед, цинк, молибден, водород, въглерод и О2 (б.а. - последните три са нужни за изработването на минерални торове). Те са хранителни субстанции и са нужни за развиването на растителните култури. Днес се прибавят под формата на минерални торове, като допълват изчезналите в почвата детайли.
Докато периодическата таблица сама по себе си е значимо достижение, Дмитрий Менделеев е единствено един от многото научни пионери, чиито произведения са съдействали за развиването на актуалното земеделие и торовете.

Известният като „ татко на производството на торове “ Юстус декор Либих (1803-1873)

е първият човек, който е схванал нуждата от използването на торове на азотна основа за развъждане на най-здравословните култури и вярно различаване на амоняка като източник. В допълнение към вярното идентифициране на азота, фосфора и калия като съществени хранителни субстанции за растежа на растенията, Либих отбелязва, че те получават въглерода и водорода, от които се нуждаят, от атмосферата и водата. Либих разпространява и закона за минимума, съгласно който добивът зависи не от тези химични детайли, които са нужни в огромни количества и са в обилие, а от тези, които без значение че са нужни в дребни количества, липсват в почвата.

Английският поземлен академик и бизнесмен сър Джон Бенет Лауес (1814-1900)

стартира да изследва резултатите на торовете върху растежа на растенията още през 1837 година Той организира серия от опити върху културите на полета в личния си парцел. Пет години по-късно той патентова техника за основаване на тор посредством отнасяне на минерални фосфати със сярна киселина, което бележи началото на актуалната индустрия за произвеждане на торове. Тези опити не престават и до през днешния ден и са наричани Rothamsted Research. Едва ли всеки през днешния ден знае, че приносът за развиването на актуалната торова промишленост е на двамата немски химици

Фриц Хабер (1868-1934) и Карл Бош (1874-1940).

Те създават индустриален развой за основаването на амоняк от азот и водород през 1913 година За достижението си те получават Нобелова премия. И в наши дни главният източник на азот в торовете е процесът Haber-Bosch, който е от значително значение за добива на реколтата през 20. век и е значима част от изхранването на възходящото население на света. Изброените нагоре учени са единствено част от многото, помогнали за развиването на актуалната торова промишленост, с помощта на която през днешния ден земеделските стопани могат сполучливо да отглеждат култури в разнообразни почви и климати. Именно те са първите учени, разбрали нуждата от използването на минерални торове за естественото развиване на растенията и увеличение на добивите от тях.