През 2018 година общият доход на лице от домакинството е

...
През 2018 година общият доход на лице от домакинството е
Коментари Харесай

Стандартът на живот на българина продължава да се подобрява

През 2018 година общият приход на разположение от семейството е повишен със 7.6%
Последните данни за приходите, разноските и потреблението на българските семейства демонстрират ясно, че стандартът на живот в страната и благосъстоянието на българските жители продължава да се усъвършенства и през 2018 година, сочи анализът на Института за пазарна стопанска система.

Тази наклонност като цяло е трайна от 90-те години насам, като се изключи годините на рецесия в страната, и се удостоверява от няколко индикатора:

1/ освен номиналните приходи, само че и действителните порастват с добър ритъм – през 2018 година общият приход на разположение от семейството е повишен със 7.6%, като в действително изражение (т.е. откакто се поправя за инфлацията предходната година), този растеж също не е по никакъв начин дребен - 4.7%. Основните аргументи за растежа в прихода на семействата са двете съществени пера в него – приходите от работни заплати и тези от пенсии, които предходната година се усилват надлежно с 10% и 11%.

Интересно е, че приходите от обществени помощи и компенсации (без да се включват към тях помощите за деца и компенсациите за безработица) понижават доста предходната година – от 128 лева на разположение през 2017 година до 57 лева през 2018 година Това, обаче, не значи, че внезапно държавното управление е орязало доста обществените прехвърляния, а че уязвимите групи са се свили доста. Всъщност главните обществени помощи, обвързани с така наречен обезпечен най-малък приход (ГМД), се подвигнаха предходната година, тъй като и самият ГМД се повиши от 65 лв. до 75 лева Намалението на техния дял в общия приход на семействата се дължи на удобната икономическа обстановка, високата претовареност и растежа на заплатите, които извеждат от ден на ден семейства от взаимозависимост от обществените прехвърляния.

2/ делът на храните и безалкохолните питиета в общия бюджет на семействата понижава от 39.3% през 2004 година до 29.7% през 2018 година, т.е. с близо 10 процентни пункта, като за първи път през 2018 година той минава под 30%-ата граница. Делът на тези разноски обичайно се употребява като индикатор за стандарта на живот и благосъстоянието, защото разноските за храна са от първа нужда и не могат да бъдат отсрочени във времето или спестени – колкото по-висок е този дял, толкоз стандартът на живот е по-нисък. Все отново, макар трайната наклонност на усъвършенстване, България към момента е надалеч от развитите страни в Западна Европа, където този дял е над 2 пъти по-нисък, в сравнение с в България.

3/ Българинът може да си разреши да заделя по-голям дял от разноските си за артикули и услуги, които не са от първа нужда. Така да вземем за пример, делът на разноските за свободно време, развлечения, просвета и обучение пораства от 3.5% през 2004 година до 4.8% през 2018 година Делът на разноските за превоз (където влизат тези за покупка и поддръжка на лична кола, бензин и т.н.) също порастват, от 5.3% до 7.3% за обсъждания интервал.

4/ приходът на едно домакинство към този момент разрешава да се купуват по-малко така наречен малоценни артикули (хляб, картофи, ориз и т.н.) и за сметка на тях - повече месо, зеленчуци и млечни артикули, което също е симптом на по-висок стандарт на живот. От данните на Национален статистически институт виждаме, че приблизително на разположение понижава потреблението на самун и тестени произведения с 1.8 кг през 2018 година по отношение на 2017 година, до момента в който в това време се усилва потреблението на зеленчуци с 2.7 кг, на кисело мляко - с 1.7 кг и на месо - с 1.5 кг. За понижението на потреблението на самун и тестени произведения най-вероятно е асъдействало и покачването на цените на брашното и обвързваните с него артикули от есента на предходната година поради неприятната зърнена годишна продукция.

Освен тези позитивни трендове, обаче, данните изпращат и някои притеснителни послания. Така да вземем за пример, част от подобрението на стандарта на живот поради по-малкия дял на разноските за храни и безалкохолни питиета " се изяжда " от покачването на тежестта на налозите и осигуровките върху домакинските бюджети. Последните две години това се дължи главно на повишението на осигуровката за пенсия в разходопокривния дирек с по 1 процентен пункт на година.

Отделно, в по-дългия интервал от 2004 година насам принос за по-голямата тежест на налозите и осигуровките имат и повишението на минималните и оптималните осигурителни приходи. Разбира се, колкото повече хора в стопанската система работят, толкоз по-голям ще бъде и делът на приходите от работна заплата и надлежно - този на разноските за налози и осигуровки. Ако се направи съпоставяне сред 2004 и 2018 година, делът на приходите от работна заплата в домакинските бюджети нараства от 40.2% до 55% - в действителност сериозен напредък, който се дължи на по-доброто положение на пазара на труда и високата претовареност последните години.

Като цяло, данните за домакинските бюджети през 2018 година отразяват както оживлението от икономическия цикъл, в което страната се намира сега, по този начин и позитивните дълготрайни трендове на догонване и възстановяване на благосъстоянието на българите. Възходящата фаза на бизнес цикъла е обвързвана с по-висока претовареност, по-високи приходи от работна заплата и надлежно – по-малко уповаване на обществени помощи. Дългосрочните трендове на повишение на стандарта на живот пък се виждат най-много през по-малкия дял на разноските за храна, само че и през структурата на самото ползване на съществени хранителни артикули. Този позитивен за обществото развой е релативно муден и не се усеща еднообразно от всички, само че наклонността е налице и е устойчива във времето.
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР