НСИ: 22% от българите живеят под прага на бедност
През 2018 година линията на беднотия общо за страната e 351.11 лева средномесечно на човек от домакинство. При този размер на линията под прага на беднотия са били 1 550.8 хиляди души , или 22 на 100 от популацията на страната, заяви Националният статистически институт.
В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия се резервира , а относителният дял на бедното население понижава с 1.4 процентни пункта.
Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността, показват от Национален статистически институт. Данните за 2018 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 22 до 29.5 на 100 , или със 7.5 процентни пункта.
Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 45.2 на 100, или с 23.2 процентни пункт а. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда.
За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните (56.1 на 100 за 2018 г.). През 2018 година делът на бедните измежду заетите във възрастовата група 18 - 64 години се резервира на равнището от миналата година - 10.1 на 100, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време.
През 2018 година 26.6 на 100 от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 2.6 процентни пункта по-малко по отношение на 2017 година.
Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 14.9 процентни пункта. През 2018 година всяко седмо от 10 деца, чиито родители са с начално или без обучение, живее в беднотия.
Приблизително 15 пъти по-малко, или 4.6 на 100 са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия. Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение.
През 2018 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Пазарджик и Монтана - надлежно 239 и 240 лева, а най-високата - в област София (столица) (513 лева.), следвана от областите Стара Загора (403 лева.) и Варна (383 лeвa).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Монтана и Велико Търново - по 26.2 на 100, Ловеч - 25.8 на 100, и Сливен - 25.5 на 100. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Перник - 11.2 на 100, Кюстендил и Разград - по 14.7 на 100, и Русе - 14.9 на 100.
В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия се резервира , а относителният дял на бедното население понижава с 1.4 процентни пункта.
Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността, показват от Национален статистически институт. Данните за 2018 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 22 до 29.5 на 100 , или със 7.5 процентни пункта.
Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 45.2 на 100, или с 23.2 процентни пункт а. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда.
За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните (56.1 на 100 за 2018 г.). През 2018 година делът на бедните измежду заетите във възрастовата група 18 - 64 години се резервира на равнището от миналата година - 10.1 на 100, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време.
През 2018 година 26.6 на 100 от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 2.6 процентни пункта по-малко по отношение на 2017 година.
Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 14.9 процентни пункта. През 2018 година всяко седмо от 10 деца, чиито родители са с начално или без обучение, живее в беднотия.
Приблизително 15 пъти по-малко, или 4.6 на 100 са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия. Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение.
През 2018 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Пазарджик и Монтана - надлежно 239 и 240 лева, а най-високата - в област София (столица) (513 лева.), следвана от областите Стара Загора (403 лева.) и Варна (383 лeвa).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Монтана и Велико Търново - по 26.2 на 100, Ловеч - 25.8 на 100, и Сливен - 25.5 на 100. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Перник - 11.2 на 100, Кюстендил и Разград - по 14.7 на 100, и Русе - 14.9 на 100.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ