Интернет завзема Третия свят с... чатове и игри
През 2018 година Интернет означи следващата значима крачка в своето развиване. Броят на хората, които употребяват някаква връзка с Мрежата, за първи път надвиши този на " офлайн " популацията, написа Profit.bg.
реклама
Оказва се обаче, че това, което движи софтуерния прогрес, не са практичните подбуди, опциите за бизнес и професионална подготовка.
Все повече хора, изключително в разрастващите се страни, си купуват мобилни устройства с единственото желание да се забавляват, да играят видеоигри, да се снимат или да пишат със своите близки, написа The Economist.
Включването на втората половина от човечеството в групата на интернет ползвателите евентуално няма да се случи толкоз бързо и темповете на напредък ще се забавят. През идващите 7 години се чакат малко над 700 милиона нови консуматори, или два пъти по-малко от тези, които са се включили през последните 7 години.
Но все пак броят им е величествен, а вероятността някое от децата, родени в наши дни, да няма достъп до интернет като младеж е най-малък.
Този предстоящ напредък ще пристигна съвсем напълно от разрастващите се страни. Жителите на над 80% от развитите страни (около 1 милиард души) към този момент са свързани с онлайн пространството. В Китай техният дял е малко под 60%.
Но в останалата част на планетата интернет потребителите заемат едвам 39% от общото население на своите страни. Именно оттова се чака да пристигна растежът на интернет - идващият 1 милиард консуматори, както и по-следващият.
По данни на индийския телекомуникационен регулатор броят на клиентите, ползващи мобилен интернет, се е удвоил от края на 2016 до края на 2018 година В момента индийците, които употребяват мобилни устройства за връзка с Мрежата, са над 500 милиона.
Но с изключение на количествените индикатори, новите " жители " на интернет пространството ще променят радикално и неговия темперамент, написа изданието.
Втората " генерация " интернет консуматори евентуално ще приказват езици, разнообразни от британски и мандарин, и няма да имат предходен опит в боравенето с други цифрови медии. Освен това ще употребяват съвсем напълно мобилни устройства.
Една от аргументите за това е софтуерният прогрес и поевтиняването на хардуера. Най-евтините смарт телефони в днешно време разполагат с повече продуктивност и повече екстри от първия iPhone, който излезе на пазара през 2007 година А цената им е към 10% от неговата.
Но жителите на по-бедните страни не си купуват телефони поради по-добрия процесор или камерата с малко повече " пиксели ". Това, което ги кара да се включват в Мрежата, са приложенията - видеосъдържанието, чатовете и платформите за шерване. Мобилният интернет през днешния ден е доста по-ефективен в даването на този вид услуги, в сравнение с преди 10 години.
Хората желаят да имат връзка с околните си, да показват мнението си в общественото пространство и най-много да се забавляват. Независимо от своя обществен или стопански статус. Тази наклонност се следи в развитите страни и няма причина да не се мултиплицира и в Третия свят.
Доскоро множеството специалисти и организации, които се занимават с подобряването на интернет достъпа в по-бедните страни, цитираха най-вече практични причини за изгодите от това.
Техноголичните колоси убеждаваха държавните институции и акционерите си, че с разширението на интернет покритието бедните хора ще могат по-бързо и по-лесно да се измъкнат от клопката на мизерията; че фермерите ще употребяват Мрежата, с цел да създадат производството си по-ефективно и да наблюдават в действително време изискванията на международните пазари; че дамите ще имат късмет да подобрят квалификацията си, да научат повече за фамилното обмисляне и да се включат в икономическите процеси; че образованието ще премине на идващото равнище и от примитивните класни стаи ще се придвижи в цифровата епоха.
Оказва се обаче, че за самите консуматори нещата напълно не наподобяват по този метод. Проучванията в международен мащаб демонстрират, че когато става въпрос за онлайн прекарвания, заниманието е с преимущество пред работата.
Когато в Бразилия бяха отворени хиляди субсидирани от страната " интернет кафета ", те мигновено се трансфораха в шлагер. Интернет покритието в бедните квартали се увеличи до над 60%. Хората обаче ги посещаваха не с цел да получават нови познания и умения, а с цел да гледат филми и да играят компютърни игри.
В някои африкански страни компании, като Fаcebook и Wikipedia, оферират избрани услуги гратис. Ако потребителите употребяват техните приложения, те не заплащат за прехвърлянето на данните.
Оказва се обаче, че тези промоционални пакети се употребяват най-вече за гледане на " пиратски " филми и чатове. Едва 17% от потребителите са употребявали достъпа до интернет за навестяване на онлайн курсове или други варианти за повишение на професионалната си подготовка.
Тенденцията се обрисува най-ясно на индийския пазар. Младите хора употребяват мобилните си устройства главно за връзка в WhatsApp, Instagram и Фейсбук, както и за гледане на видеа в YouTube и китайската обществена мрежа TikTok. Повечето индийци признават, че употребяват интернет най-вече, с цел да " убиват времето " и за забавление.
Трендът на развлекателната същина на интернет се удостоверява и от статистиката в световен мащаб. По-голямата част от 25-те най-сваляни приложения в хранилищата на Гугъл Play и App Store са игри. Тази година и Гугъл, и Apple стартираха нови платени услуги за " геймърите ".
Tencent се трансформира в един от водещите китайски софтуерни колоси с помощта на игрите. Фейсбук се трансформира в една от най-скъпите компании в международната история, осигурявайки на милиарди хора опция да " убиват времето ".
Това важи както за бедните, по този начин и за богатите. Разликите се крият в бизнес модела, който интернет колосите ползват към съответната публика. Ако потребителите на обещано приложение са заможни, фирмите " продават " тяхното внимание на рекламодателите, които ще им оферират разнообразни артикули и услуги. Ако пък са небогати, ги карат да заплащат минимални суми за наличието си в Мрежата.
Но по всичко проличава, че бизнесът към момента не е намерил най-ефективния метод да " капитализира " интернет наличието на жителите на Третия свят. 46% от приходите на Гугъл идват от Съединени американски щати, 6% - от останалите страни в Северна и Южна Америка и 15% - от Азия.
Един консуматор на Фейсбук от Съединени американски щати носи на компанията 12 пъти повече доходи от този в Азия. Но над 90% от упования растеж на потребитерите на обществената мрежа, основана от Марк Закърбърг, през идващите четири години се чака да пристигна точно от Югоизточна Азия, Латинска Америка, Близкия Изток и Африка.
Технологичните компании търсят способи да продават от ден на ден артикули и услуги на хората от тези райони, само че за задачата са изправени пред съществено предизвикателство - да трансформират напълно маркетинговия си модел. Гугъл, с чиято операционна система Android работят 86% от всички смарт телефони по света, се пробва да създава от ден на ден артикули, които са предопределени за Мумбай, а не за Сан Франциско.
" Екстрите ", които имат висока стойност за потребителите в разрастващите се страни, могат да наподобяват безполезни или безмислени за западняците. В Индия, да вземем за пример, в годините преди " интернет революцията " стотици хиляди хора си плащаха за разнообразни мелодии, които да звучат вместо сигнала " свободно " на телефона им, когато някой им звъни.
Общите доходи на мобилните оператори от тази услуга възлизат на 82 милиарда рупии (над 1 милиард евро) за трите години от 2010 до 2012.
Желанието на хората да заплащат за музика, която те самите в никакъв случай няма да чуят, е метод за себеизразяване и наблягане на персоналната еднаквост. Всичко това се придвижва и в Мрежата - с графичните " тематики ", които можете да свалите на мобилния си телефон, с опцията за платени поздрави и музикални известия в чат платформите. Създават се бизнес модели, които разчитат на дребни преводи, само че в голям мащаб.
Забавлението, връзката и себеизразяването постоянно вървят " ръка за ръка ", демонстрират още маркетинговите изследвания, представени от The Economist. Повечето индийски семейства, да вземем за пример, разполагат с един-единствен тв приемник, който се споделя от цялата фамилия.
Смартфоните оферират скъпата алтернатива да гледаш това, което си искаш, а не това, което е избрала баба ти. Социалните мрежи и онлайн приложенията обезпечават чувство за персонално пространство - нещо, което липсва на доста от младежите в дребните села и градове в разрастващите се страни.
И до момента в който на запад от ден на ден хора недоволстват против нахлуването на софтуерните корпорации в персоналния живот и против монопола им в съхранението и обработката на тази информация, жителите на Третия свят за първи път получават опцията да споделят и да показват себе си отвън сериозния взор на по-възрастните си родственици и съседи.
В Азия и Близкия изток онлайн приложенията отварят вратата към " неразрешения свят " на романтиката, в който запознанствата и флиртът са вероятни, без значение от съществуващите обществени канони и ограничавания.
Интернет дава опция на хората, които евентуално в никакъв случай няма да могат да пътуват отвън родното си място, да си намерят другари от целия свят. А на тези, които напущат родината си, с цел да намерят прехранване и по-добър живот - да не губят връзката със своите близки.
В последна сметка, обезпечаването на достъп до онлайн занимания и опцията да се изразяваш свободно пред целия свят, евентуално ще доведат до фрапантно възстановяване на качеството на живота в разрастващите се страни, написа още The Economist.
Със сигурност те носят със себе си и обилни опасности, като политизирането на обществените платформи. Те към този момент бяха образно демонстрирани в развитите западни страни. Но с изключение на рисковете, бедните и богатите ще могат все по-лесно да споделят между тях и своите прекарвания.
И в Съединени американски щати, и в Замбия от ден на ден хора ще вършат едни и същи неща - ще пишат в WhatsAp, ще преглеждат фотоси в Instagram, ще гледат видеа в YouTube и ще " убиват времето " в TikTok. И може би ще бъдат малко по-щастливи.
реклама
Оказва се обаче, че това, което движи софтуерния прогрес, не са практичните подбуди, опциите за бизнес и професионална подготовка.
Все повече хора, изключително в разрастващите се страни, си купуват мобилни устройства с единственото желание да се забавляват, да играят видеоигри, да се снимат или да пишат със своите близки, написа The Economist.
Включването на втората половина от човечеството в групата на интернет ползвателите евентуално няма да се случи толкоз бързо и темповете на напредък ще се забавят. През идващите 7 години се чакат малко над 700 милиона нови консуматори, или два пъти по-малко от тези, които са се включили през последните 7 години.
Но все пак броят им е величествен, а вероятността някое от децата, родени в наши дни, да няма достъп до интернет като младеж е най-малък.
Този предстоящ напредък ще пристигна съвсем напълно от разрастващите се страни. Жителите на над 80% от развитите страни (около 1 милиард души) към този момент са свързани с онлайн пространството. В Китай техният дял е малко под 60%.
Но в останалата част на планетата интернет потребителите заемат едвам 39% от общото население на своите страни. Именно оттова се чака да пристигна растежът на интернет - идващият 1 милиард консуматори, както и по-следващият.
По данни на индийския телекомуникационен регулатор броят на клиентите, ползващи мобилен интернет, се е удвоил от края на 2016 до края на 2018 година В момента индийците, които употребяват мобилни устройства за връзка с Мрежата, са над 500 милиона.
Но с изключение на количествените индикатори, новите " жители " на интернет пространството ще променят радикално и неговия темперамент, написа изданието.
Втората " генерация " интернет консуматори евентуално ще приказват езици, разнообразни от британски и мандарин, и няма да имат предходен опит в боравенето с други цифрови медии. Освен това ще употребяват съвсем напълно мобилни устройства.
Една от аргументите за това е софтуерният прогрес и поевтиняването на хардуера. Най-евтините смарт телефони в днешно време разполагат с повече продуктивност и повече екстри от първия iPhone, който излезе на пазара през 2007 година А цената им е към 10% от неговата.
Но жителите на по-бедните страни не си купуват телефони поради по-добрия процесор или камерата с малко повече " пиксели ". Това, което ги кара да се включват в Мрежата, са приложенията - видеосъдържанието, чатовете и платформите за шерване. Мобилният интернет през днешния ден е доста по-ефективен в даването на този вид услуги, в сравнение с преди 10 години.
Хората желаят да имат връзка с околните си, да показват мнението си в общественото пространство и най-много да се забавляват. Независимо от своя обществен или стопански статус. Тази наклонност се следи в развитите страни и няма причина да не се мултиплицира и в Третия свят.
Доскоро множеството специалисти и организации, които се занимават с подобряването на интернет достъпа в по-бедните страни, цитираха най-вече практични причини за изгодите от това.
Техноголичните колоси убеждаваха държавните институции и акционерите си, че с разширението на интернет покритието бедните хора ще могат по-бързо и по-лесно да се измъкнат от клопката на мизерията; че фермерите ще употребяват Мрежата, с цел да създадат производството си по-ефективно и да наблюдават в действително време изискванията на международните пазари; че дамите ще имат късмет да подобрят квалификацията си, да научат повече за фамилното обмисляне и да се включат в икономическите процеси; че образованието ще премине на идващото равнище и от примитивните класни стаи ще се придвижи в цифровата епоха.
Оказва се обаче, че за самите консуматори нещата напълно не наподобяват по този метод. Проучванията в международен мащаб демонстрират, че когато става въпрос за онлайн прекарвания, заниманието е с преимущество пред работата.
Когато в Бразилия бяха отворени хиляди субсидирани от страната " интернет кафета ", те мигновено се трансфораха в шлагер. Интернет покритието в бедните квартали се увеличи до над 60%. Хората обаче ги посещаваха не с цел да получават нови познания и умения, а с цел да гледат филми и да играят компютърни игри.
В някои африкански страни компании, като Fаcebook и Wikipedia, оферират избрани услуги гратис. Ако потребителите употребяват техните приложения, те не заплащат за прехвърлянето на данните.
Оказва се обаче, че тези промоционални пакети се употребяват най-вече за гледане на " пиратски " филми и чатове. Едва 17% от потребителите са употребявали достъпа до интернет за навестяване на онлайн курсове или други варианти за повишение на професионалната си подготовка.
Тенденцията се обрисува най-ясно на индийския пазар. Младите хора употребяват мобилните си устройства главно за връзка в WhatsApp, Instagram и Фейсбук, както и за гледане на видеа в YouTube и китайската обществена мрежа TikTok. Повечето индийци признават, че употребяват интернет най-вече, с цел да " убиват времето " и за забавление.
Трендът на развлекателната същина на интернет се удостоверява и от статистиката в световен мащаб. По-голямата част от 25-те най-сваляни приложения в хранилищата на Гугъл Play и App Store са игри. Тази година и Гугъл, и Apple стартираха нови платени услуги за " геймърите ".
Tencent се трансформира в един от водещите китайски софтуерни колоси с помощта на игрите. Фейсбук се трансформира в една от най-скъпите компании в международната история, осигурявайки на милиарди хора опция да " убиват времето ".
Това важи както за бедните, по този начин и за богатите. Разликите се крият в бизнес модела, който интернет колосите ползват към съответната публика. Ако потребителите на обещано приложение са заможни, фирмите " продават " тяхното внимание на рекламодателите, които ще им оферират разнообразни артикули и услуги. Ако пък са небогати, ги карат да заплащат минимални суми за наличието си в Мрежата.
Но по всичко проличава, че бизнесът към момента не е намерил най-ефективния метод да " капитализира " интернет наличието на жителите на Третия свят. 46% от приходите на Гугъл идват от Съединени американски щати, 6% - от останалите страни в Северна и Южна Америка и 15% - от Азия.
Един консуматор на Фейсбук от Съединени американски щати носи на компанията 12 пъти повече доходи от този в Азия. Но над 90% от упования растеж на потребитерите на обществената мрежа, основана от Марк Закърбърг, през идващите четири години се чака да пристигна точно от Югоизточна Азия, Латинска Америка, Близкия Изток и Африка.
Технологичните компании търсят способи да продават от ден на ден артикули и услуги на хората от тези райони, само че за задачата са изправени пред съществено предизвикателство - да трансформират напълно маркетинговия си модел. Гугъл, с чиято операционна система Android работят 86% от всички смарт телефони по света, се пробва да създава от ден на ден артикули, които са предопределени за Мумбай, а не за Сан Франциско.
" Екстрите ", които имат висока стойност за потребителите в разрастващите се страни, могат да наподобяват безполезни или безмислени за западняците. В Индия, да вземем за пример, в годините преди " интернет революцията " стотици хиляди хора си плащаха за разнообразни мелодии, които да звучат вместо сигнала " свободно " на телефона им, когато някой им звъни.
Общите доходи на мобилните оператори от тази услуга възлизат на 82 милиарда рупии (над 1 милиард евро) за трите години от 2010 до 2012.
Желанието на хората да заплащат за музика, която те самите в никакъв случай няма да чуят, е метод за себеизразяване и наблягане на персоналната еднаквост. Всичко това се придвижва и в Мрежата - с графичните " тематики ", които можете да свалите на мобилния си телефон, с опцията за платени поздрави и музикални известия в чат платформите. Създават се бизнес модели, които разчитат на дребни преводи, само че в голям мащаб.
Забавлението, връзката и себеизразяването постоянно вървят " ръка за ръка ", демонстрират още маркетинговите изследвания, представени от The Economist. Повечето индийски семейства, да вземем за пример, разполагат с един-единствен тв приемник, който се споделя от цялата фамилия.
Смартфоните оферират скъпата алтернатива да гледаш това, което си искаш, а не това, което е избрала баба ти. Социалните мрежи и онлайн приложенията обезпечават чувство за персонално пространство - нещо, което липсва на доста от младежите в дребните села и градове в разрастващите се страни.
И до момента в който на запад от ден на ден хора недоволстват против нахлуването на софтуерните корпорации в персоналния живот и против монопола им в съхранението и обработката на тази информация, жителите на Третия свят за първи път получават опцията да споделят и да показват себе си отвън сериозния взор на по-възрастните си родственици и съседи.
В Азия и Близкия изток онлайн приложенията отварят вратата към " неразрешения свят " на романтиката, в който запознанствата и флиртът са вероятни, без значение от съществуващите обществени канони и ограничавания.
Интернет дава опция на хората, които евентуално в никакъв случай няма да могат да пътуват отвън родното си място, да си намерят другари от целия свят. А на тези, които напущат родината си, с цел да намерят прехранване и по-добър живот - да не губят връзката със своите близки.
В последна сметка, обезпечаването на достъп до онлайн занимания и опцията да се изразяваш свободно пред целия свят, евентуално ще доведат до фрапантно възстановяване на качеството на живота в разрастващите се страни, написа още The Economist.
Със сигурност те носят със себе си и обилни опасности, като политизирането на обществените платформи. Те към този момент бяха образно демонстрирани в развитите западни страни. Но с изключение на рисковете, бедните и богатите ще могат все по-лесно да споделят между тях и своите прекарвания.
И в Съединени американски щати, и в Замбия от ден на ден хора ще вършат едни и същи неща - ще пишат в WhatsAp, ще преглеждат фотоси в Instagram, ще гледат видеа в YouTube и ще " убиват времето " в TikTok. И може би ще бъдат малко по-щастливи.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ