Откриха рядка монета на цар Иван Асен II край Ивайловград
През 2017 година в крепостта Лютица край Ивайловград беше открита монета на цар Иван Асен II, която е 26-ият образец от откритите до момента в България при постоянни археологически изследвания.
Лютица е българска средновековна цитадела, съществувала от 9 до 18 век. Намира се югозападно и наоколо до град Ивайловград. Разположена е на връх „ Градището “ намиращ се на едно от последните възвишения на Източните Родопи. Лютица е една от най-добре непокътнатите български средновековни замъци и една от най-големите в Източните Родопи. Известна е още с имената „ Мраморният град “ и „ Цитаделата на Калоян “. Разрушавана е многократно‚ а в настоящия си тип е издигната през 12–13 век.
Обектът "Лютица” е най-югоизточната опорна, значима точка при изследването на явленията в българското парично послание в интервала Х-ХV в. Има към този момент представителна извадка за тези процеси, която включва досегашните находки и в този момент тя се добавя и обогатява с нови данни. Монетите, открити на Лютица през предходната година, демонстрират няколко съществени хронологични интервала, оповестиха от Националния исторически музей.
Животът в крепостта е най-активен в интервала 1204-1246/1250 година Още при цар Калоян градът влиза в рамките на Българското царство, като популацията в него интензивно употребява същите медни парични знаци (медни монети), които българският вестарх постанова в цялата страна. Нумизматичният материал потвърждава несъмнено, че през средновековието крепостта Лютица е в рамките на Българското царство. Монетите отразяват ненапълно събитията от пролетта на 1230 година, когато, както написа Георги Акрополит, солунският диктатор Теодор Дука нахлува в България със своя армия и с наемни латински рицари в долното течение на р. Марица, което поражда бърза военна интервенция от страна на цар Иван Асен ІІ и пленяването на ромейския диктатор с цялото му семейство при с. Клокотница.
Засега това е най-югоизточната точка, където е открита билонова монета на цар Иван Асен ІІ, и то добре непокътната. В поддръжка на тези исторически събития е намирането на монети на Теодор Комнин Дука, на брат му Мануил Комнин Дука и на сина му Йоан Дука.
Лютица е ситуирана на повърхност от 26 декара. Оградена е от крепостни стени с дължина над 600 m, които на множеството места са добре непокътнати. Те обрисуват неправилна елипса, съобразена с конфигурацията на терена. Входът е от запад, единствено един, фланкиран от две правоъгълни кули, ситуирани с дългата си страна перпендикулярно на стените. Укреплението има общо 12 кули с правоъгълен проект и една с осмостенен. Материалът, от който е построена крепостта е мрамор, заради което е придобила и популярност като „ Мраморният град “.
От вътрешността са разкрити две църкви, като по-ранната е епископска базилика, донжонът, просторен некропол, основи на жилищна кула, контейнер за вода, на дъното на който се откриват материали от времето на траките, остатъци от антична канализационна система. Около крепостта има следи от външен град, а в основата на хълма са ситуирани некрополи от разнообразни столетия. При разкопките са открити доказателства, че мястото е било населявано от късната бронзова ера. Откритите керамични съдове са идентични с тези от Плиска и Преслав, с което се потвърждава, че крепостта е българска и е била център на високо развита просвета.
Лютица е българска средновековна цитадела, съществувала от 9 до 18 век. Намира се югозападно и наоколо до град Ивайловград. Разположена е на връх „ Градището “ намиращ се на едно от последните възвишения на Източните Родопи. Лютица е една от най-добре непокътнатите български средновековни замъци и една от най-големите в Източните Родопи. Известна е още с имената „ Мраморният град “ и „ Цитаделата на Калоян “. Разрушавана е многократно‚ а в настоящия си тип е издигната през 12–13 век.
Обектът "Лютица” е най-югоизточната опорна, значима точка при изследването на явленията в българското парично послание в интервала Х-ХV в. Има към този момент представителна извадка за тези процеси, която включва досегашните находки и в този момент тя се добавя и обогатява с нови данни. Монетите, открити на Лютица през предходната година, демонстрират няколко съществени хронологични интервала, оповестиха от Националния исторически музей.
Животът в крепостта е най-активен в интервала 1204-1246/1250 година Още при цар Калоян градът влиза в рамките на Българското царство, като популацията в него интензивно употребява същите медни парични знаци (медни монети), които българският вестарх постанова в цялата страна. Нумизматичният материал потвърждава несъмнено, че през средновековието крепостта Лютица е в рамките на Българското царство. Монетите отразяват ненапълно събитията от пролетта на 1230 година, когато, както написа Георги Акрополит, солунският диктатор Теодор Дука нахлува в България със своя армия и с наемни латински рицари в долното течение на р. Марица, което поражда бърза военна интервенция от страна на цар Иван Асен ІІ и пленяването на ромейския диктатор с цялото му семейство при с. Клокотница.
Засега това е най-югоизточната точка, където е открита билонова монета на цар Иван Асен ІІ, и то добре непокътната. В поддръжка на тези исторически събития е намирането на монети на Теодор Комнин Дука, на брат му Мануил Комнин Дука и на сина му Йоан Дука.
Лютица е ситуирана на повърхност от 26 декара. Оградена е от крепостни стени с дължина над 600 m, които на множеството места са добре непокътнати. Те обрисуват неправилна елипса, съобразена с конфигурацията на терена. Входът е от запад, единствено един, фланкиран от две правоъгълни кули, ситуирани с дългата си страна перпендикулярно на стените. Укреплението има общо 12 кули с правоъгълен проект и една с осмостенен. Материалът, от който е построена крепостта е мрамор, заради което е придобила и популярност като „ Мраморният град “.
От вътрешността са разкрити две църкви, като по-ранната е епископска базилика, донжонът, просторен некропол, основи на жилищна кула, контейнер за вода, на дъното на който се откриват материали от времето на траките, остатъци от антична канализационна система. Около крепостта има следи от външен град, а в основата на хълма са ситуирани некрополи от разнообразни столетия. При разкопките са открити доказателства, че мястото е било населявано от късната бронзова ера. Откритите керамични съдове са идентични с тези от Плиска и Преслав, с което се потвърждава, че крепостта е българска и е била център на високо развита просвета.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ