Най-високите заплати в България са 5.5 пъти над най-ниските, изчисли КНСБ
През 2017 година най-високи заплати са получавали работещите в бранша на осведомителните технологии, а най-ниско платени са били работещите в ресторантьорството. Средната работна заплата за 2017 година за ресторантьорството е 580 лева, а в осведомителните технологии 3150 лева Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на Годишния отчет за резултатите от групово договаряне на работните заплати през 2017 година и упованията за 2018 година.
Разликата сред най-ниско платения и най-високо платения бранш е близо 5.5 пъти.
По данните на КНСБ близо 6.1 милиарда лева повече са получили работещите през последните пет години, което съгласно конфедерерацията е с помощта на синдикалните договаряния с работодателите, само че и на пазара на труда, където дефицитът на фрагменти е вдигал нагоре заплатите.
През 2017 година междинната работна заплата се е нараснала с 11.8 на 100 и е достигнала 1060 лева, което по отношение на 2016 година е растеж със 115 лева
Независимо, че нараства промишленото произвеждане, това не на всички места се отразява в заплатите, сочи синдикалният отчет. Такива образци са производството на железни произведения, без машини и съоръжение - растеж на продуктивността на труда на едно наето лице с 31.5 на 100, растеж на междинната заплата - с 9.2 на сто; произвеждане на компютърна техника, електронни и оптични артикули - растеж на продуктивността на труда на едно наето лице с 19,8 на 100, растеж на междинната заплата - с 3,4 на сто; произвеждане на произведения от каучук и пластмаси - растеж на продуктивността на труда на едно наето лице с 22.2 на 100, растеж на междинната заплата - с 11 на 100.
Последните разполагаеми и сравними данни демонстрират, че междинната заплата в България изостава номинално сред 5 и 10 пъти по отношение на старите страни членки и към 1.8-2.2 пъти по отношение на новите страни членки, сочат данните на КНСБ.
Разликата сред най-ниско платения и най-високо платения бранш е близо 5.5 пъти.
По данните на КНСБ близо 6.1 милиарда лева повече са получили работещите през последните пет години, което съгласно конфедерерацията е с помощта на синдикалните договаряния с работодателите, само че и на пазара на труда, където дефицитът на фрагменти е вдигал нагоре заплатите.
През 2017 година междинната работна заплата се е нараснала с 11.8 на 100 и е достигнала 1060 лева, което по отношение на 2016 година е растеж със 115 лева
Независимо, че нараства промишленото произвеждане, това не на всички места се отразява в заплатите, сочи синдикалният отчет. Такива образци са производството на железни произведения, без машини и съоръжение - растеж на продуктивността на труда на едно наето лице с 31.5 на 100, растеж на междинната заплата - с 9.2 на сто; произвеждане на компютърна техника, електронни и оптични артикули - растеж на продуктивността на труда на едно наето лице с 19,8 на 100, растеж на междинната заплата - с 3,4 на сто; произвеждане на произведения от каучук и пластмаси - растеж на продуктивността на труда на едно наето лице с 22.2 на 100, растеж на междинната заплата - с 11 на 100.
Последните разполагаеми и сравними данни демонстрират, че междинната заплата в България изостава номинално сред 5 и 10 пъти по отношение на старите страни членки и към 1.8-2.2 пъти по отношение на новите страни членки, сочат данните на КНСБ.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ