Астрономите за първи път наблюдаваха релативистична струя от черна дупка
През 2017 година астрономите от плана Event Horizon Telescope (EHT) получиха първите изображения от хоризонта на събитията на черната дупка M87*.
Чрез съчетание на голямо количество данни учените съумяха да пресъздават ярък борд към тъмнината. Задълбоченото проучване на М87* и включването на друга световна мрежа от обсерватории – радиотелескопите Global Millimeter VLBI Array, осигуриха по-близък взор към тази черна дупка и изхвърлянето на мощна релативистична бликам.
Новите изображения, направени година след първите наблюдения на EHT, демонстрират по-широк, „ размит “ пръстен към черната дупка, на половина по-малък от този на първите изображения. Причината за уголемяването му е по-високата разграничителна дарба на телескопа, който е надъхан по този начин, че да улавя сигналите от нажежената до алено плазма към черната дупка.
Астрономите за първи път съумяха да видят, че тази част от черната дупка се състои от плазма от обкръжаващия я акреционен диск – електрони, нагрети до милиарди градуси, които се гълтам от черната дупка със скоростта на светлината. На изображенията се вижда и дирек от плазма, излизащ от центъра на обекта, оповестява MIT News. Учените смятат, че това е детайл на бликам или цялостна релативистична бликам, чиято основа е съединена с централния пръстен.
„ За първи път успяхме да локализираме пръстен по отношение на мощна бликам, изригваща от центъра на черна дупка “, споделя Казунори Акияма от Масачузетския софтуерен институт, разработчик на програмата за обрисуване на черни дупки. „ Сега можем да стартираме да задаваме въпроси, като да вземем за пример по какъв начин черната дупка събира материя и по какъв начин тази материя от време на време съумява да избяга “.
За да получат изображение на М87*, астрономите са приложили интерферометрия със свръхдълга база. Когато около Земята минава радиосигнал, антените го улавят. След това учените могат да обмислен времето, в което всяка антена е уловила сигнала, и дистанцията сред антените. Комбинирайки тази информация, те основават нещо, което наподобява като един доста огромен телескоп с размерите на планета.
Ако всеки радиотелескоп е надъхан на избрана периодичност, целият масив може да се концентрира върху един-единствен радиосигнал. Мрежата EHT е настроена на 1,3 mm. При тази разграничителна дарба учените съумяха да обхванат зад плазмата, заобикаляща М87*, и да видят най-тънкия пръстен – сянката на черната дупка.
За разлика от тях планът GMVA, състоящ се от дузина радиотелескопи, разпръснати в Съединени американски щати и Европа, работи с малко по-голяма дължина на вълната от 3 mm. Внимателното конфигуриране на телескопите даде опция да се види повече плазма към черната дупка под формата на по-широк и обилен пръстен.
Астрономите се надяват в бъдеще да научат още повече детайлности за черната дупка M87*, по-специално за нейната температура и конструкция. За тази цел те желаят да настроят EHT и GMVA на друга разграничителна дарба.
