Мениджмънт извън рутината
През 2017 година Александър Георгиев се подреди измежду 12-те финалисти в националния конкурс за млади бизнес водачи на " Капитал " и " Кариери " Next Generation.
© Надежда Чипева [Капитал] Профил
Александър Георгиев има 10-годишен интернационален опит в 14 страни - от Финландия до България - в региона на създаването и преструктурирането на бизнес модели на козметичния пазар и директните продажби. В момента е управител " Бизнес интеграция " в козметичната компания Avon Cosmetics, където дава отговор за развиването на бизнеса и мотивирането на комерсиалните представители и клиенти за България, Македония и Албания в район Централна и Източна Европа. Преди да се завърне в България през 2017 година, той е бил на сходна позиция във Финландия и балтийските страни, където дава отговор за две трети от общите вложения на Avon в тези пазари. Едно от забавните неща, с които се занимава, е основаването и мотивирането на чиновници за иновиране и основаване на стартъп просвета вътре в компанията.
През 2017 година Александър се подреди измежду 12-те финалисти в националния конкурс за млади бизнес водачи на " Капитал " и " Кариери " Next Generation. Остават единствено няколко дни до крайния период за присъединяване в новото издание на състезанието. Инициативата цели да отличи експерти на възраст до 35 години, които имат бизнес и предприемачески опит и лидерски капацитет. Оценяват се кариерното им развиване, иновативност, отговорности, финансови резултати и достижения на настоящия им пост. Финалистите ще получат EMBA стипендии от City College - интернационалния факултет на The University of Sheffield, които да подкрепят бъдещето им кариерно развиване. Кандидатствайте и номинирайте на capital.bg/next до 27 май. Компанията
Създадена преди 132 години в Ню Йорк, през днешния ден Avon е компания, публикувана в 60 страни с продажби от над
5
милиарда $. В България съществува от 19 години, като в последните от тях заема второ място по пазарен дял на козметичния пазар. На челните 3 места се бори дружно с L’Oréal Groupe и Beiersdorf AG (Nivea).
Още по тематиката
Руслан Папазян: Контактът с новите генерации оказва помощ да следиш пулса на нещата към теб
Фундаменталните правила за триумф са свързани със познания и умения и предпочитание за развиването им, създаване на умения за връзка и доверие с сътрудници и сътрудници, следването на морални правила, споделя ипзълнителният шеф на " Trelleborg България " и финалист в Next Generation 2011
22 май 2018
Остава една седмица до крайния период за присъединяване в Next Generation 2018
Финалистите получават EMBA стипендии
21 май 2018
Наградите | Next Generation 2018
Победителите ще получат Еxecutive MBA стипендии от City College – интернационалния факултет на The University of Sheffield на обща стойност 29 000 евро
5 апр 2018
Next Generation 2018
5 апр 2018
Гените ни приказват
Боряна Герасимова, съосновател и основен изпълнителен шеф на NutriGen, пред " Капитал "
8 дек 2017 Една година след присъединяване ви в Next Generation какво се промени в персонален и професионален проект?
Доста неща се трансформираха. Когато участвах в състезанието, таман сменях позиция, прибирах се от чужбина в България. В същата компания работех, само че бях във Финландия и балтийските страни. Оттогава до момента смених още една позиция, а след състезанието записах и MBA. Така че много динамично се развиха нещата за мен през този интервал.
А по какъв начин оказа помощ, в случай че въобще е оказал помощ, състезанието на кариерното ви развиване?
Първо, беше много забавно самото кандидатстване, даде ми опция да премисля някои неща, които върша и които виждам в работата и всекидневието си. Когато работиш в огромна компания, постоянно си изправен пред въпроса с кариерното израстване. По време на състезанието си почистих задачите и визията за моето бъдеще. Интервютата с журито на състезанието, през които прекосих, ме срещнаха с хора, потвърдили се в своята сфера на активност. Дискусиите, които организирахме, ми демонстрираха тяхната вероятност, а това ми разреши да видя цялата картина в по-голям мащаб. И не на последно място, участниците, с които съумях да се срещна – всеки с неговите хрумвания и достижения, могат сносно да те вдъхновят. С половината към момента поддържаме контакти.
Вие сте един от финалистите, които записаха MBA след състезанието. Каква е равносметката ви от образованието досега?
По време на състезанието бях в интервал на дотъкмяване на една магистратура. Растейки в компанията, се усилват и отговорностите ти и би трябвало да можеш да приоритизираш нещата. Видях, че ще е добре за мен да се развъртвам в област, която е по-специализирана, ориентирана повече към бизнес администрацията. Така взех решение да прекъсна магистратурата, която карах, с цел да запиша MBA – много по-практически насочен вид обучение, което също така ти дава и необятно поле за нетуъркинг. Като цяло курсът е много забавен и динамичен. В този интервал смених няколко позиции, компанията мина през преструктуриране, което също ти лишава време, с цел да си наместиш програмата. На всичкото от горната страна фамилията и дългите уикенди за лекциите в магистратурата и домашните, които имаш по-късно – въобще времето съвсем не стига за отмора. Но всичко е въпрос на положително приоритизиране и систематизиране на дилемите. Доста е предизвикателно, само че си заслужава.
Какво съгласно вас значи да си Next Generation водач?
Повечето хора на управителни позиции гледат на екипите си като на запаси. Според мен това не е вярно, хората са капиталът на една компания, който би трябвало да се развива. И това би трябвало да е главният фокус на бъдещите водачи – да развиват хората, с които работят, без значение на какво равнище или в кой отдел са. С автоматизирането на процесите взаимоотношенията сред хората в една компания стават все по-важни, без значение дали е стартъп или огромна корпорация. Това би трябвало да е вторият фокус на водачите – основаването на добра връзка вътре и сред екипите.
Споменахте автоматизацията. Как новите технологии и изкуственият разсъдък ще трансформират вашата работа и бизнес?
Отразяват се във всяка компания, и то освен в производството, само че и в областта на продажбите – хората ще имат от ден на ден и повече време да употребяват главата си, в сравнение с да правят скучни, повтаряеми задания. Това икономисва време и дава опция на чиновниците да персонализират метода си на работа и връзката с клиентите и бизнес сътрудниците. Тук към този момент взаимоотношенията и по какъв начин може да си по-адекватен на потребностите на потребителите идват преди всичко. Не виждам риск от загуба на работни места, дори виждам повече благоприятни условия хората да станат повече хора, по-човечни в нещата, които вършат. И освен за резултатите на компанията, само че и за обществото като цяло.
Искам да ви върна малко обратно във времето към началото на кариерата. Как се насочихте към козметичната промишленост?
Аз съм от към 8-9 години в Avon Cosmetics. Преди това работих към 2 години като финансов анализатор в Bloomberg в Ню Йорк. Започнах там като стажант, откакто приключих бакалавърска степен по финанси в Ню Йорк. Прибрах се за едно дълго лято в България, взех решение да остана тук и инцидентно открих план на половин работен ден за преструктуриране на българския пазар на Avon. В началото беше малко като на смешка, тъй като не виждах доста допирни точки с бизнеса на компанията, изглеждаше необичайно да влезеш в офис преобладаващо с дами. Но след това много ми хареса работата и интензивността и в последна сметка се задържах по-дълго от предстоящото. За това време прекосих през най-различни позиции – започнах като бизнес анализатор, минах през планов мениджмънт, началник на анализаторския отдел, началник на отдела за маркетингови промоции и преданост на клиенти и по този начин до районна позиция в балтийските страни, а в този момент съм на същата позиция, само че за България и Албания.
Какво ви накара да се върнете от Съединени американски щати в България?
Отчасти фамилията, частично образованието – там приключих бакалавър и желаех да запиша магистратура и докторска степен в региона на финансите. Кандидатствах за стипендия, която не съумях да печеля. Тъй като американското обучение е много скъпо, взех решение да го продължа тук, в България. В последна сметка се отхвърлих от проектите си за докторантура, тъй като не беше в моята област, и се насочих към бизнеса.
Разглеждайки биографията ви, прави усещане, че съвсем цялата ви кариера досега е минала в Avon. Какво ви задържа в компанията към момента?
И аз след петата година започнах да се тормозя дали не е време за смяна. Но в действителност за тези 8-9 години в Avon смених много позиции, отговарях за разнообразни пазари, за разнообразни екипи. Даже предишния уикенд в MBA класа правихме едно упражнение, в което смятахме междинната дълготрайност на една позиция. При мен се оказва, че почти на година и половина съм сменял средата, отговорностите и екипите. Като прибавим, че сменяш и пазарите, в действителност става много разнообразно.
Фотограф: Надежда Чипева [Капитал]
Кой от пазарите, на които сте работили, е най-предизвикателен и за какво?
Винаги имаш разнообразни провокации. В козметичния бизнес и по-конкретно в частта, обвързвана с директни продажби, непрекъснато има провокации поради самия бизнес модел, битката с имиджа на други сходни компании, устрема да привлечеш повече разнообразни клиенти и така нататък Най-интересните ми пазари са Финландия и Албания. Финландия е една от страните с най-голям стандарт на живот, директните продажби в подобен пазар са много предизвикателни, защото приходът като потребност на хората е на много ниско място като приоритет спрямо по-големи потребности като социализация, обучение за децата и така нататък Така че в този случай предизвикването е да привлечеш повече клиенти. Албания пък не е в Европейския съюз, там се сблъскваш с многообразие от религии, една от най-младите народи е, над 90% от потребителите са в цифровото пространство, клиентите са главно под 30 години. Подходът е друг, би трябвало да гледаш през очите на тези напълно младежи, които даже не са милениъли, а по-скоро идващото потомство Z.
А какво е характерно за българския пазар в този отрасъл?
Може би са две неща. Едното е много мощното развиване на ритейл мрежата, изключително в огромните и междинните градове, които са ни директна конкуренция. Другото е самият имидж на директните продажби, част от хората ги възприемат отрицателно, опитваме се да променим тези настройки, да помогнем на българските дами да избират артикули, които освен да ги вършат по-красиви, само че и да имат спомагателна обществена стойност.
В Avon освен чиновниците, само че и клиентите са най-вече дами. Каква е тайната ви за триумф в един преобладаващо женски бизнес?
В Avon може би сме в съответствие 1:10 мъже - дами. Не виждам компликации и разлики в това да работиш с повече дами, дори бих споделил, че е по-интересно, съумяват да вкарат повече креативност и многообразие в работата. С мъжете може да си много по-директен и прям, до момента в който, работейки с повече дами, постоянно би трябвало да се опитваш да четеш сред редовете, в случай че някъде има интриги или недоразумение, да се опиташ да схванеш каква е повода, да си по-дипломатичен и да бъдеш малко като барометър. Но във всички случаи е много забавно.
Как бихте определили мениджърския си жанр?
Доста разгадавам на това, че хората са откровени и почтени и се пробват да създадат нещата по най-хубавия метод съгласно опциите си. Винаги търпя инициативността и честната връзка. Склонен съм да давам по-голяма независимост на хората, с цел да свършат работата си. Така че имам по-отворен жанр на мениджмънт, трансферирам повече отговорности, вместо аз да диктувам всичко. Разбира се, не ми е елементарно да го реализирам, тъй като и аз имам лично мнение, лично его, само че намирам, че и за мен като управител е потребно да поглеждам нещата през гледната точка на другите. Често ми се постанова да се боря с това да не натрапвам своето мнение.
Кое е най-трудното решение в кариерата ви?
Имах огромно предизвикателство, до момента в който бях в балтийските страни – предложиха ми да остана за непрекъснато там или да се върна в България на друга позиция. Това беше моментът, в който ми беше много предизвикателно да взема решение. И двете страни имаха плюсове и минуси, имаше много фактори, които трябваше да взема поради. В последна сметка се върнах в България и не скърбя.
Какъв е съветът ви към актуалните претенденти в състезанието Next Generation?
Едно от нещата, което има въздействие в състезанието, е това, което си направил. Тук няма по какъв начин да върнеш времето обратно. От опита и достиженията, които имате, предлагам да акцентирате върху това, което е по-различно от общоприетото, това, което ви отличава. Това е и скъпото на състезанието – пробва се да откри нови и по-ефективни образци за триумф в разнообразни области.Q&A
Каква технология употребявате най-често в всекидневието си?
За мен това е One Note на Outlook – като се изключи че може да си водиш бележки и описи, можеш да си даваш задания, да копираш публикации от уеб страници, да си записваш хрумвания и да ги споделяш с сътрудници. Използвам доста в свободното си време и приложения като Coursera и Udemy за онлайн самообразование. Те се конкурират като време, които им обричам, на YouTube – другото нещо, без което не мога.
Кариера MBA, семейство - по какъв начин успявате да съчетаете всички тези неща? Каква е рецептата ви за баланс?
Като се замисля, няма ден, в който да не си поглеждам имейла, даже и през уикенда. Да работя отвън работно време или в уикенда не го одобрявам като тежест, а ми идва от вътрешната страна някак. Трудно ми е да диференцирам сред работа и отмора. Винаги диря нещо ново във всичко, което върша. Рутината ме плаши, тези 9 години на едно и също място ме плашат, само че фактът, че съм още тук с това многообразие, значи, че не ми тежи, че към момента ми е забавно и имам какво да си взема. Извън работата с изключение на фамилията и двете деца, с които извозвам много време дружно, с група другари имаме клуб по рискови спортове. Практикувам алпинизъм, който е едно от заниманията ми, другите са парапланеризъм и гмуркане. Може би този адреналин допълнително ми оказва помощ, в случай че има стрес в работата, и на този стадий от кариерата ми да не го чувствам като бърнаут.
По какъв метод тези ваши рискови занимания ви оказват помощ на работата като управител?
Алпинизмът е активност, която би трябвало сносно да планираш – освен като трасе, само че и като външни фактори. Важно е да планираш времето и оборудването, която би трябвало да вземеш. Тази структурираност и поемането на избран риск сигурно се трансферира в бизнеса. Освен това при скалното катерене, което аз упражнявам, би трябвало да имаш сътрудник, на който да можеш да разчиташ. Там отворената и открита връзка е много значима, с цел да съумеете да преминете трасето. Буквално животът ти зависи от твоя сътрудник, което неведнъж е правилно и за бизнеса.
Интервюто взе Димитър Пижев
© Надежда Чипева [Капитал] Профил
Александър Георгиев има 10-годишен интернационален опит в 14 страни - от Финландия до България - в региона на създаването и преструктурирането на бизнес модели на козметичния пазар и директните продажби. В момента е управител " Бизнес интеграция " в козметичната компания Avon Cosmetics, където дава отговор за развиването на бизнеса и мотивирането на комерсиалните представители и клиенти за България, Македония и Албания в район Централна и Източна Европа. Преди да се завърне в България през 2017 година, той е бил на сходна позиция във Финландия и балтийските страни, където дава отговор за две трети от общите вложения на Avon в тези пазари. Едно от забавните неща, с които се занимава, е основаването и мотивирането на чиновници за иновиране и основаване на стартъп просвета вътре в компанията.
През 2017 година Александър се подреди измежду 12-те финалисти в националния конкурс за млади бизнес водачи на " Капитал " и " Кариери " Next Generation. Остават единствено няколко дни до крайния период за присъединяване в новото издание на състезанието. Инициативата цели да отличи експерти на възраст до 35 години, които имат бизнес и предприемачески опит и лидерски капацитет. Оценяват се кариерното им развиване, иновативност, отговорности, финансови резултати и достижения на настоящия им пост. Финалистите ще получат EMBA стипендии от City College - интернационалния факултет на The University of Sheffield, които да подкрепят бъдещето им кариерно развиване. Кандидатствайте и номинирайте на capital.bg/next до 27 май. Компанията
Създадена преди 132 години в Ню Йорк, през днешния ден Avon е компания, публикувана в 60 страни с продажби от над
5
милиарда $. В България съществува от 19 години, като в последните от тях заема второ място по пазарен дял на козметичния пазар. На челните 3 места се бори дружно с L’Oréal Groupe и Beiersdorf AG (Nivea).
Още по тематиката
Руслан Папазян: Контактът с новите генерации оказва помощ да следиш пулса на нещата към теб
Фундаменталните правила за триумф са свързани със познания и умения и предпочитание за развиването им, създаване на умения за връзка и доверие с сътрудници и сътрудници, следването на морални правила, споделя ипзълнителният шеф на " Trelleborg България " и финалист в Next Generation 2011
22 май 2018
Остава една седмица до крайния период за присъединяване в Next Generation 2018
Финалистите получават EMBA стипендии
21 май 2018
Наградите | Next Generation 2018
Победителите ще получат Еxecutive MBA стипендии от City College – интернационалния факултет на The University of Sheffield на обща стойност 29 000 евро
5 апр 2018
Next Generation 2018
5 апр 2018
Гените ни приказват
Боряна Герасимова, съосновател и основен изпълнителен шеф на NutriGen, пред " Капитал "
8 дек 2017 Една година след присъединяване ви в Next Generation какво се промени в персонален и професионален проект?
Доста неща се трансформираха. Когато участвах в състезанието, таман сменях позиция, прибирах се от чужбина в България. В същата компания работех, само че бях във Финландия и балтийските страни. Оттогава до момента смених още една позиция, а след състезанието записах и MBA. Така че много динамично се развиха нещата за мен през този интервал.
А по какъв начин оказа помощ, в случай че въобще е оказал помощ, състезанието на кариерното ви развиване?
Първо, беше много забавно самото кандидатстване, даде ми опция да премисля някои неща, които върша и които виждам в работата и всекидневието си. Когато работиш в огромна компания, постоянно си изправен пред въпроса с кариерното израстване. По време на състезанието си почистих задачите и визията за моето бъдеще. Интервютата с журито на състезанието, през които прекосих, ме срещнаха с хора, потвърдили се в своята сфера на активност. Дискусиите, които организирахме, ми демонстрираха тяхната вероятност, а това ми разреши да видя цялата картина в по-голям мащаб. И не на последно място, участниците, с които съумях да се срещна – всеки с неговите хрумвания и достижения, могат сносно да те вдъхновят. С половината към момента поддържаме контакти.
Вие сте един от финалистите, които записаха MBA след състезанието. Каква е равносметката ви от образованието досега?
По време на състезанието бях в интервал на дотъкмяване на една магистратура. Растейки в компанията, се усилват и отговорностите ти и би трябвало да можеш да приоритизираш нещата. Видях, че ще е добре за мен да се развъртвам в област, която е по-специализирана, ориентирана повече към бизнес администрацията. Така взех решение да прекъсна магистратурата, която карах, с цел да запиша MBA – много по-практически насочен вид обучение, което също така ти дава и необятно поле за нетуъркинг. Като цяло курсът е много забавен и динамичен. В този интервал смених няколко позиции, компанията мина през преструктуриране, което също ти лишава време, с цел да си наместиш програмата. На всичкото от горната страна фамилията и дългите уикенди за лекциите в магистратурата и домашните, които имаш по-късно – въобще времето съвсем не стига за отмора. Но всичко е въпрос на положително приоритизиране и систематизиране на дилемите. Доста е предизвикателно, само че си заслужава.
Какво съгласно вас значи да си Next Generation водач?
Повечето хора на управителни позиции гледат на екипите си като на запаси. Според мен това не е вярно, хората са капиталът на една компания, който би трябвало да се развива. И това би трябвало да е главният фокус на бъдещите водачи – да развиват хората, с които работят, без значение на какво равнище или в кой отдел са. С автоматизирането на процесите взаимоотношенията сред хората в една компания стават все по-важни, без значение дали е стартъп или огромна корпорация. Това би трябвало да е вторият фокус на водачите – основаването на добра връзка вътре и сред екипите.
Споменахте автоматизацията. Как новите технологии и изкуственият разсъдък ще трансформират вашата работа и бизнес?
Отразяват се във всяка компания, и то освен в производството, само че и в областта на продажбите – хората ще имат от ден на ден и повече време да употребяват главата си, в сравнение с да правят скучни, повтаряеми задания. Това икономисва време и дава опция на чиновниците да персонализират метода си на работа и връзката с клиентите и бизнес сътрудниците. Тук към този момент взаимоотношенията и по какъв начин може да си по-адекватен на потребностите на потребителите идват преди всичко. Не виждам риск от загуба на работни места, дори виждам повече благоприятни условия хората да станат повече хора, по-човечни в нещата, които вършат. И освен за резултатите на компанията, само че и за обществото като цяло.
Искам да ви върна малко обратно във времето към началото на кариерата. Как се насочихте към козметичната промишленост?
Аз съм от към 8-9 години в Avon Cosmetics. Преди това работих към 2 години като финансов анализатор в Bloomberg в Ню Йорк. Започнах там като стажант, откакто приключих бакалавърска степен по финанси в Ню Йорк. Прибрах се за едно дълго лято в България, взех решение да остана тук и инцидентно открих план на половин работен ден за преструктуриране на българския пазар на Avon. В началото беше малко като на смешка, тъй като не виждах доста допирни точки с бизнеса на компанията, изглеждаше необичайно да влезеш в офис преобладаващо с дами. Но след това много ми хареса работата и интензивността и в последна сметка се задържах по-дълго от предстоящото. За това време прекосих през най-различни позиции – започнах като бизнес анализатор, минах през планов мениджмънт, началник на анализаторския отдел, началник на отдела за маркетингови промоции и преданост на клиенти и по този начин до районна позиция в балтийските страни, а в този момент съм на същата позиция, само че за България и Албания.
Какво ви накара да се върнете от Съединени американски щати в България?
Отчасти фамилията, частично образованието – там приключих бакалавър и желаех да запиша магистратура и докторска степен в региона на финансите. Кандидатствах за стипендия, която не съумях да печеля. Тъй като американското обучение е много скъпо, взех решение да го продължа тук, в България. В последна сметка се отхвърлих от проектите си за докторантура, тъй като не беше в моята област, и се насочих към бизнеса.
Разглеждайки биографията ви, прави усещане, че съвсем цялата ви кариера досега е минала в Avon. Какво ви задържа в компанията към момента?
И аз след петата година започнах да се тормозя дали не е време за смяна. Но в действителност за тези 8-9 години в Avon смених много позиции, отговарях за разнообразни пазари, за разнообразни екипи. Даже предишния уикенд в MBA класа правихме едно упражнение, в което смятахме междинната дълготрайност на една позиция. При мен се оказва, че почти на година и половина съм сменял средата, отговорностите и екипите. Като прибавим, че сменяш и пазарите, в действителност става много разнообразно.
Фотограф: Надежда Чипева [Капитал]
Кой от пазарите, на които сте работили, е най-предизвикателен и за какво?
Винаги имаш разнообразни провокации. В козметичния бизнес и по-конкретно в частта, обвързвана с директни продажби, непрекъснато има провокации поради самия бизнес модел, битката с имиджа на други сходни компании, устрема да привлечеш повече разнообразни клиенти и така нататък Най-интересните ми пазари са Финландия и Албания. Финландия е една от страните с най-голям стандарт на живот, директните продажби в подобен пазар са много предизвикателни, защото приходът като потребност на хората е на много ниско място като приоритет спрямо по-големи потребности като социализация, обучение за децата и така нататък Така че в този случай предизвикването е да привлечеш повече клиенти. Албания пък не е в Европейския съюз, там се сблъскваш с многообразие от религии, една от най-младите народи е, над 90% от потребителите са в цифровото пространство, клиентите са главно под 30 години. Подходът е друг, би трябвало да гледаш през очите на тези напълно младежи, които даже не са милениъли, а по-скоро идващото потомство Z.
А какво е характерно за българския пазар в този отрасъл?
Може би са две неща. Едното е много мощното развиване на ритейл мрежата, изключително в огромните и междинните градове, които са ни директна конкуренция. Другото е самият имидж на директните продажби, част от хората ги възприемат отрицателно, опитваме се да променим тези настройки, да помогнем на българските дами да избират артикули, които освен да ги вършат по-красиви, само че и да имат спомагателна обществена стойност.
В Avon освен чиновниците, само че и клиентите са най-вече дами. Каква е тайната ви за триумф в един преобладаващо женски бизнес?
В Avon може би сме в съответствие 1:10 мъже - дами. Не виждам компликации и разлики в това да работиш с повече дами, дори бих споделил, че е по-интересно, съумяват да вкарат повече креативност и многообразие в работата. С мъжете може да си много по-директен и прям, до момента в който, работейки с повече дами, постоянно би трябвало да се опитваш да четеш сред редовете, в случай че някъде има интриги или недоразумение, да се опиташ да схванеш каква е повода, да си по-дипломатичен и да бъдеш малко като барометър. Но във всички случаи е много забавно.
Как бихте определили мениджърския си жанр?
Доста разгадавам на това, че хората са откровени и почтени и се пробват да създадат нещата по най-хубавия метод съгласно опциите си. Винаги търпя инициативността и честната връзка. Склонен съм да давам по-голяма независимост на хората, с цел да свършат работата си. Така че имам по-отворен жанр на мениджмънт, трансферирам повече отговорности, вместо аз да диктувам всичко. Разбира се, не ми е елементарно да го реализирам, тъй като и аз имам лично мнение, лично его, само че намирам, че и за мен като управител е потребно да поглеждам нещата през гледната точка на другите. Често ми се постанова да се боря с това да не натрапвам своето мнение.
Кое е най-трудното решение в кариерата ви?
Имах огромно предизвикателство, до момента в който бях в балтийските страни – предложиха ми да остана за непрекъснато там или да се върна в България на друга позиция. Това беше моментът, в който ми беше много предизвикателно да взема решение. И двете страни имаха плюсове и минуси, имаше много фактори, които трябваше да взема поради. В последна сметка се върнах в България и не скърбя.
Какъв е съветът ви към актуалните претенденти в състезанието Next Generation?
Едно от нещата, което има въздействие в състезанието, е това, което си направил. Тук няма по какъв начин да върнеш времето обратно. От опита и достиженията, които имате, предлагам да акцентирате върху това, което е по-различно от общоприетото, това, което ви отличава. Това е и скъпото на състезанието – пробва се да откри нови и по-ефективни образци за триумф в разнообразни области.Q&A
Каква технология употребявате най-често в всекидневието си?
За мен това е One Note на Outlook – като се изключи че може да си водиш бележки и описи, можеш да си даваш задания, да копираш публикации от уеб страници, да си записваш хрумвания и да ги споделяш с сътрудници. Използвам доста в свободното си време и приложения като Coursera и Udemy за онлайн самообразование. Те се конкурират като време, които им обричам, на YouTube – другото нещо, без което не мога.
Кариера MBA, семейство - по какъв начин успявате да съчетаете всички тези неща? Каква е рецептата ви за баланс?
Като се замисля, няма ден, в който да не си поглеждам имейла, даже и през уикенда. Да работя отвън работно време или в уикенда не го одобрявам като тежест, а ми идва от вътрешната страна някак. Трудно ми е да диференцирам сред работа и отмора. Винаги диря нещо ново във всичко, което върша. Рутината ме плаши, тези 9 години на едно и също място ме плашат, само че фактът, че съм още тук с това многообразие, значи, че не ми тежи, че към момента ми е забавно и имам какво да си взема. Извън работата с изключение на фамилията и двете деца, с които извозвам много време дружно, с група другари имаме клуб по рискови спортове. Практикувам алпинизъм, който е едно от заниманията ми, другите са парапланеризъм и гмуркане. Може би този адреналин допълнително ми оказва помощ, в случай че има стрес в работата, и на този стадий от кариерата ми да не го чувствам като бърнаут.
По какъв метод тези ваши рискови занимания ви оказват помощ на работата като управител?
Алпинизмът е активност, която би трябвало сносно да планираш – освен като трасе, само че и като външни фактори. Важно е да планираш времето и оборудването, която би трябвало да вземеш. Тази структурираност и поемането на избран риск сигурно се трансферира в бизнеса. Освен това при скалното катерене, което аз упражнявам, би трябвало да имаш сътрудник, на който да можеш да разчиташ. Там отворената и открита връзка е много значима, с цел да съумеете да преминете трасето. Буквално животът ти зависи от твоя сътрудник, което неведнъж е правилно и за бизнеса.
Интервюто взе Димитър Пижев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ