Икономическото оживление започва да се усеща във всички региони на България
През 2016-2017 година стопанската система на страната форсира растежа си до близо 4% годишно, като всички области без изключение означиха растеж на благосъстоянието и стандарта на живот, измерени посредством Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, заплатите на работещите и приходите на семействата. Докато в предходните години на възобновяване на стопанската система след рецесията от 2009 година позитивните процеси обхващаха единствено част от областите, то в последните две години икономическото раздвижване се разпростря по територията на цялата страна. Това се показва в алманаха „ Регионални профили: индикатори за развитие” на Института за пазарна стопанска система.
Все отново някои области се отличават с очевидно изпреварващи темпове на напредък на всички упоменати индикатори, което се дължи на бумтяща локална стопанска система и догонващ растеж на заплатите и приходите. Такъв районен стопански тигър в последното издание е област Пловдив , която през 2016 година бележи 10%-тен растеж на Брутният вътрешен продукт на човек и 9%-тен растеж на заплатите. Предвид това, че през 2017 година приходите в региона нарастват с цели 16%, най-вероятно и 2017 година е била доста мощна за локална стопанска система. Други области с релативно висок растеж на Брутният вътрешен продукт на човек през 2016 година са мощните стопански центрове Бургас и Стара Загора, както и по-малките, само че бързо догонващи стопански системи на Перник, Ловеч, Търговище, Разград, Габрово.
Растежът на приходите и потреблението доведоха до усъвършенстване в съвсем всички области на главния индикатор за безспорна беднотия – делът на хората, живеещи в материални ограничения.
Добрият стопански напредък вървеше ръка за ръка със мощен пазар на труда в множеството области. Нещо повече – 2017 година означи рекордни коефициенти на претовареност измежду най дейното население, това на 15-64 година, в болшинството области. Заетостта е към 70% от популацията на 15-64 година приблизително за страната, като в най-силните стопански центрове – областите София, Пловдив и Стара Загора към този момент надвишава 70%. Безработицата също в множеството области към този момент доближава рекордно ниските равнища от 2008 година, само че към момента има области, в които коефициентът остава двуцифрен, което приказва за съществени структурни проблеми на локалните пазари на труда, ниска подвижност на популацията или даже статистически недостатъци в регионалните данни. Почти всички области с безработица над 10% (сред популацията на 15-64 г.) са струпани в Северна България – Видин, Враца, Плевен, Силистра, Търговище, Шумен. Изключенията в Южна България са областите Сливен и Смолян.
Способността на областите да притеглят локални и непознати вложения е главен фактор за положителното им икономическо развиване. За поредна година, областите с растеж на директните непознати вложенията на глава от популацията през 2016 година са измежду най-силните стопански центрове – София и необятната Софийска област, Пловдив, Бургас, Габрово, Русе, както и по-слабо развитата Търговище, където вложенията водят до бърз растеж на заетостта.
За страдание процесите при инфраструктурата и изключително пътната инфраструктура не са толкоз позитивни. Въпреки продължаващото строителство на нови прави от изграждащите се сега автомагистрали, делът на автомагистралите и първокласните пътища остава действително без смяна общо за страната. В същото време, делът на пътищата с положително качество на настилката понижава през 2017 година и към този момент е под 40% от всички, което демонстрира изоставащата рехабилитация на съществуващите пътища, показва се още в разбора на ИПИ за икономическото развиване на районите.
Редактор: Деница Райкова
Все отново някои области се отличават с очевидно изпреварващи темпове на напредък на всички упоменати индикатори, което се дължи на бумтяща локална стопанска система и догонващ растеж на заплатите и приходите. Такъв районен стопански тигър в последното издание е област Пловдив , която през 2016 година бележи 10%-тен растеж на Брутният вътрешен продукт на човек и 9%-тен растеж на заплатите. Предвид това, че през 2017 година приходите в региона нарастват с цели 16%, най-вероятно и 2017 година е била доста мощна за локална стопанска система. Други области с релативно висок растеж на Брутният вътрешен продукт на човек през 2016 година са мощните стопански центрове Бургас и Стара Загора, както и по-малките, само че бързо догонващи стопански системи на Перник, Ловеч, Търговище, Разград, Габрово.
Растежът на приходите и потреблението доведоха до усъвършенстване в съвсем всички области на главния индикатор за безспорна беднотия – делът на хората, живеещи в материални ограничения.
Добрият стопански напредък вървеше ръка за ръка със мощен пазар на труда в множеството области. Нещо повече – 2017 година означи рекордни коефициенти на претовареност измежду най дейното население, това на 15-64 година, в болшинството области. Заетостта е към 70% от популацията на 15-64 година приблизително за страната, като в най-силните стопански центрове – областите София, Пловдив и Стара Загора към този момент надвишава 70%. Безработицата също в множеството области към този момент доближава рекордно ниските равнища от 2008 година, само че към момента има области, в които коефициентът остава двуцифрен, което приказва за съществени структурни проблеми на локалните пазари на труда, ниска подвижност на популацията или даже статистически недостатъци в регионалните данни. Почти всички области с безработица над 10% (сред популацията на 15-64 г.) са струпани в Северна България – Видин, Враца, Плевен, Силистра, Търговище, Шумен. Изключенията в Южна България са областите Сливен и Смолян.
Способността на областите да притеглят локални и непознати вложения е главен фактор за положителното им икономическо развиване. За поредна година, областите с растеж на директните непознати вложенията на глава от популацията през 2016 година са измежду най-силните стопански центрове – София и необятната Софийска област, Пловдив, Бургас, Габрово, Русе, както и по-слабо развитата Търговище, където вложенията водят до бърз растеж на заетостта.
За страдание процесите при инфраструктурата и изключително пътната инфраструктура не са толкоз позитивни. Въпреки продължаващото строителство на нови прави от изграждащите се сега автомагистрали, делът на автомагистралите и първокласните пътища остава действително без смяна общо за страната. В същото време, делът на пътищата с положително качество на настилката понижава през 2017 година и към този момент е под 40% от всички, което демонстрира изоставащата рехабилитация на съществуващите пътища, показва се още в разбора на ИПИ за икономическото развиване на районите.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ