Икономически София вече е равна на 50% от България
През 2015 година по публични данни създадената в София продукция е била 43%. Тенденцията е всяка последваща година този дял да се усилва приблизително с към 1%.
Така евентуално до края на 2018 година столицата ще има 46% дял в създавания в България БВП, написа Дир.бг.
В собствен разбор, Институтът по пазарна стопанска система преглежда неравномерното икономическо развиване на страната през последните години и обрисува икономическите центрове, където се "прави " Брутният вътрешен продукт на страната.
Картата на тези стопански центрове демонстрира няколко доста съществени казуса. първият-в страната има региони, освен това като повърхност те не са по никакъв начин незначителни, където икономическата активност е алегорична.
Потвърждава се извода, че Северозападна България е подобен район. Тук ресурсите от произвеждане и работна мощ се изчерпват бързо и обезлюдяването и миграцията са най-силните процеси. Лошото е, че това не се отнася единствено до Северозапада. сходно е ситуацията и в Югозападна България, където единствено Благоевград е присъединен към икономическите центрове с национално значение.
Същото е и ситуацията с Родопите, въпреки че чисто географски общините там са покрай втория по значение и развиване стопански център към Пловдив. От изложените обстоятелства се вижда, че Южна България като цяло се развива по-добре стопански от Северна България.
Една от вероятните аргументи е в развиването на инфраструктурата, само че тя надалеч не изяснява всичко. По-скоро основните аргументи за това дебалансирано икономическо развиване са три. Първата е обвързвана с централизирането на приходите в страната и вторичното им систематизиране от столицата.
Това "връзва " ръцете на общините да привлекат вложения и да обезпечат работни места, с цел да останат хората по родните си места.
Втората е неналичието на държавна политика при построяването на стопански структури и съответната инфраструктура. Работи се на парче, запушват се дупки или се утвърждават планове по политически аргументи, а в това време райони с капацитет да развиват мощна локална стопанска система са оставени на доизживяване.
Третата причина е жестоката демографска рецесия, в която е страната. София, Пловдив, Варна и още 1-2 регионални центъра на процедура "изсмукват " освен стопанската система, само че и хората от районите. И това не е от в този момент, то продължава към този момент 30 години. Няма по какъв начин освен това състояние да имаме релативно отмерено икономическо развиване и претовареност в районите отвън огромните центрове.
Докога стопанската система на България ще издържи тези несъответствия, никой не може да предвижда. Но скупчването на работа, хора и обвързваните с популацията действия и услуги на едно или няколко места не е добър знак за бъдещето. Защото макар голямата си роля за стопанската система на страната, София надалеч не е България. И не се знае докога столицата ще издържи непрекъснато увеличаващото се население, с всички произлизащи от това проблеми-транспортни, екологични, отзивчиви и обществени.
Така евентуално до края на 2018 година столицата ще има 46% дял в създавания в България БВП, написа Дир.бг.
В собствен разбор, Институтът по пазарна стопанска система преглежда неравномерното икономическо развиване на страната през последните години и обрисува икономическите центрове, където се "прави " Брутният вътрешен продукт на страната.
Картата на тези стопански центрове демонстрира няколко доста съществени казуса. първият-в страната има региони, освен това като повърхност те не са по никакъв начин незначителни, където икономическата активност е алегорична.
Потвърждава се извода, че Северозападна България е подобен район. Тук ресурсите от произвеждане и работна мощ се изчерпват бързо и обезлюдяването и миграцията са най-силните процеси. Лошото е, че това не се отнася единствено до Северозапада. сходно е ситуацията и в Югозападна България, където единствено Благоевград е присъединен към икономическите центрове с национално значение.
Същото е и ситуацията с Родопите, въпреки че чисто географски общините там са покрай втория по значение и развиване стопански център към Пловдив. От изложените обстоятелства се вижда, че Южна България като цяло се развива по-добре стопански от Северна България.
Една от вероятните аргументи е в развиването на инфраструктурата, само че тя надалеч не изяснява всичко. По-скоро основните аргументи за това дебалансирано икономическо развиване са три. Първата е обвързвана с централизирането на приходите в страната и вторичното им систематизиране от столицата.
Това "връзва " ръцете на общините да привлекат вложения и да обезпечат работни места, с цел да останат хората по родните си места.
Втората е неналичието на държавна политика при построяването на стопански структури и съответната инфраструктура. Работи се на парче, запушват се дупки или се утвърждават планове по политически аргументи, а в това време райони с капацитет да развиват мощна локална стопанска система са оставени на доизживяване.
Третата причина е жестоката демографска рецесия, в която е страната. София, Пловдив, Варна и още 1-2 регионални центъра на процедура "изсмукват " освен стопанската система, само че и хората от районите. И това не е от в този момент, то продължава към този момент 30 години. Няма по какъв начин освен това състояние да имаме релативно отмерено икономическо развиване и претовареност в районите отвън огромните центрове.
Докога стопанската система на България ще издържи тези несъответствия, никой не може да предвижда. Но скупчването на работа, хора и обвързваните с популацията действия и услуги на едно или няколко места не е добър знак за бъдещето. Защото макар голямата си роля за стопанската система на страната, София надалеч не е България. И не се знае докога столицата ще издържи непрекъснато увеличаващото се население, с всички произлизащи от това проблеми-транспортни, екологични, отзивчиви и обществени.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ