Да падне ли мораториумът за проучване на шистoв газ?
През 2012 година Народното събрание наложи неопределен мораториум на изследването и добива на шистов газ и петрол по технологията фракинг. Той е годен за територията на цялата страна и акваторията ни в Черно море. Актът на Парламента е в резултат на митинги от съперници на този способ.
Скандалът стартира откакто тогавашното държавното управление дава концесия на колоса Шеврон за изследване на находище на шистов газ до Нови пазар. Американците предвиждат, че на това място могат да се добият сред 300 милиарда и 1 трилион кубически метра шистов газ. В разбор на Агенцията за енергийна информация на Съединените щати се твърди, че в България има шистови находища от 500 милиарда куб. м газ, които ще можем да използваме минимум 100 години.
ДОВОДИ ЗА ШИСТОВИЯ ГАЗ
В изследванията и добива на шистов газ има политика, стопанска система, екология и лобистки ползи. Какви доводи имат обособените страни? Привържениците считат, че изследванията могат внезапно да понижат зависимостта на България от Газпром. Същото важи и за страните с властническо ръководство, които имат навика да изнудват контрагентите си по политически аргументи. Другият плюс на това да знаем на какви енергийни запаси можем да разчитаме е, че по този метод можем да влияем за намаление на цените от монополните снабдители. Освен това технологиите за рандеман толкоз са се развили, че в този момент, за разлика от преди 10 години, когато е натрапен мораториумът, няма никаква заплаха от замърсяване на подпочвените води. Примерът е, че Съединените щати от вносител (въпреки рестриктивните мерки наложени от администрацията на Байдън) в този момент са най-големият експортьор на компресиран газ
МОТИВИ ПРОТИВ
Основните притеснения свързани с изследването и добива на шистов газ е метода фракинг и вероятното замърсяване на подпочвените води. Фракингът е хидравлично разтрошаване на скалите и вкарване в сондажите на вода пясък и химикали под високо налягане. Противниците на метода считат, че даже и след изтощение на находището остатъчните химикали могат да отровят почвата и водите.
КАКВО КАЗВАТ ЕКСПЕРТИТЕ?
„ Въпреки съществуващите опасности добива на шистов газ в нашата страна е безвреден заради геологическите особености на българската територия и разположението на земните пластове “. Това декларират преди време доцент Радослав Наков и проф. Кристалина Стойкова от Геологическият институт към Българска академия на науките. Те допълват, че „ при прецизно съблюдаване на технологиите рискът от повреди се свежда до най-малко “.
На обосновани изказвания, че в Съединените щати има екологични проблеми с добива на шистов газ, геологът Христо Казанджиев изяснява.
„ В Съединени американски щати заради дребната дълбочина, на която се добива шистов газ, под 2 км, са вероятни замърсявания. Но в България залежите са на сред 3 и 4 км, а водоносните хоризонти са на към 500-1000 метра. Тази дълбочина защищава от замърсяване водите, които са над тези пластове “ добавя специалистът. През годините в Северна България са осъществени над 1000 сондажа за стандартни петрол и газ. Голяма част от тях са на дълбочина сред 3 и 4 км. През цялото време не е имало нито един случай.
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРИЧИНИ ЗА ЗАБРАНИТЕ
Мораториума на изследване и рандеман на шистов газ бе натрапен главно по политически аргументи. Протестите, които бяха проведени от екологични организации и локални активисти накараха политиците да избързат с налагане на възбраните. Мнението на специалистите и учените не натежа, колкото това на протестиращите. Мораториумът бе гласуван преждевременно, без съответните стопански, екологични и обществени разбори от изгодата или вредата от добива на шистов газ.
Дали в този момент в апогея на газовата и енергийна рецесия и непрестанно скокообразно покачване на цените няма да е положително решение да падне най-малко възбраната върху изследването на шистов газ?
Източник: Еконовини.бг
Скандалът стартира откакто тогавашното държавното управление дава концесия на колоса Шеврон за изследване на находище на шистов газ до Нови пазар. Американците предвиждат, че на това място могат да се добият сред 300 милиарда и 1 трилион кубически метра шистов газ. В разбор на Агенцията за енергийна информация на Съединените щати се твърди, че в България има шистови находища от 500 милиарда куб. м газ, които ще можем да използваме минимум 100 години.
ДОВОДИ ЗА ШИСТОВИЯ ГАЗ
В изследванията и добива на шистов газ има политика, стопанска система, екология и лобистки ползи. Какви доводи имат обособените страни? Привържениците считат, че изследванията могат внезапно да понижат зависимостта на България от Газпром. Същото важи и за страните с властническо ръководство, които имат навика да изнудват контрагентите си по политически аргументи. Другият плюс на това да знаем на какви енергийни запаси можем да разчитаме е, че по този метод можем да влияем за намаление на цените от монополните снабдители. Освен това технологиите за рандеман толкоз са се развили, че в този момент, за разлика от преди 10 години, когато е натрапен мораториумът, няма никаква заплаха от замърсяване на подпочвените води. Примерът е, че Съединените щати от вносител (въпреки рестриктивните мерки наложени от администрацията на Байдън) в този момент са най-големият експортьор на компресиран газ
МОТИВИ ПРОТИВ
Основните притеснения свързани с изследването и добива на шистов газ е метода фракинг и вероятното замърсяване на подпочвените води. Фракингът е хидравлично разтрошаване на скалите и вкарване в сондажите на вода пясък и химикали под високо налягане. Противниците на метода считат, че даже и след изтощение на находището остатъчните химикали могат да отровят почвата и водите.
КАКВО КАЗВАТ ЕКСПЕРТИТЕ?
„ Въпреки съществуващите опасности добива на шистов газ в нашата страна е безвреден заради геологическите особености на българската територия и разположението на земните пластове “. Това декларират преди време доцент Радослав Наков и проф. Кристалина Стойкова от Геологическият институт към Българска академия на науките. Те допълват, че „ при прецизно съблюдаване на технологиите рискът от повреди се свежда до най-малко “.
На обосновани изказвания, че в Съединените щати има екологични проблеми с добива на шистов газ, геологът Христо Казанджиев изяснява.
„ В Съединени американски щати заради дребната дълбочина, на която се добива шистов газ, под 2 км, са вероятни замърсявания. Но в България залежите са на сред 3 и 4 км, а водоносните хоризонти са на към 500-1000 метра. Тази дълбочина защищава от замърсяване водите, които са над тези пластове “ добавя специалистът. През годините в Северна България са осъществени над 1000 сондажа за стандартни петрол и газ. Голяма част от тях са на дълбочина сред 3 и 4 км. През цялото време не е имало нито един случай.
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРИЧИНИ ЗА ЗАБРАНИТЕ
Мораториума на изследване и рандеман на шистов газ бе натрапен главно по политически аргументи. Протестите, които бяха проведени от екологични организации и локални активисти накараха политиците да избързат с налагане на възбраните. Мнението на специалистите и учените не натежа, колкото това на протестиращите. Мораториумът бе гласуван преждевременно, без съответните стопански, екологични и обществени разбори от изгодата или вредата от добива на шистов газ.
Дали в този момент в апогея на газовата и енергийна рецесия и непрестанно скокообразно покачване на цените няма да е положително решение да падне най-малко възбраната върху изследването на шистов газ?
Източник: Еконовини.бг
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ