Защо богатите са такива гадняри?
През 2007 година Гари Ривлин написа в "Ню Йорк Таймс " за сполучливите хора в Силициевата котловина. Един от тях, Хал Стегър, живеел с жена си в къща за милиони долари над Тихия океан. Общото им благосъстояние възлизало на 3,5 милиона $. Получавайки от него годишен приход от 5 на 100, Стегър и брачната половинка му могат да харчат, да влагат и да прекарат остатъка от живота си с приход от по 175 хиляди $ годишно. Вместо това по думите на Ривлин "почти всяка заран Стегър е на бюрото си в 7 часа. Обикновено работи по 12 часа дневно плюс още 10 през уикенда ". Стегър, който по това време е на 51 години, е наясно (донякъде) с иронията на обстановката: "Знам, че гледащите ме извън ще се запитат за какво някой като мен продължава по този начин крепко да бъхти. Само че няколко милиона не са това, което бяха ".
Стегър евентуално има поради корозивния резултат на инфлацията върху парите, само че наподобява не е наясно по какъв начин благосъстоянието въздейства върху личната му душeвност. "Силициевата котловина е цялостна с хора, които могат да бъдат избрани като милионери от работническата класа - работещи до съсипване, като Стегър, които за своя лична изненада не престават да работят по този начин крепко, както преди, въпреки че са част от малцинството на съумелите. Но доста от съумелите и амбициозни членове на цифровия хайлайф към момента не се считат за изключително огромни щастливци – ненапълно тъй като са заобиколени от по-богати хора, постоянно доста по-богати ", написа Ривлин.
След като за материала си беседва с няколко шефове на компании, Ривлин стига до извода, че "тези с по няколко милиона $ постоянно считат добитото си положение за тъпо, за отражение на скромния им статут по времето на новия Златен век, когато стотици хиляди са натрупали надалеч по-големи благосъстояния ". Друг блестящ образец е Гари Кремън. С общо положение от към 10 милиона $ създателят на Match.com осъзнава в каква клопка е попаднал: "Всички тук гледат към тези, които са над тях. С 10 милиона си никой ". Ако си никой с 10 милиона, какъв брой ти трябват, с цел да си някой?
Може би в този момент си мислите: "По дяволите тези видове и частните им самолети ". Правилно. Само че тези видове към този момент са отишли по дяволите. Наистина. Работели са като дяволи, с цел да стигнат там, където са, и парцел достъп до по-голямо благосъстояние от 99,999 % от всички хора, живели в миналото, само че към момента не са стигнали там, където им се желае да стигнат. Без фундаментална смяна в метода, по който гледат на живота си, те в никакъв случай няма да доближат непрекъснато отдалечаващите им се цели. И в случай че безсмислието на обстановката им в миналото тъмно ги огрее, надали ще получат и състрадание от околните и приятелите си.
А в случай че богат гадняр се става, а не си по рождение подобен? Ако коравосърдечието, толкоз постоянно асоциирано с най-горната класа – да го назовем Синдром на богатия гадняр – не е разследване от зли гувернантки, невъздържание с уроците по ветроходство и свръхдози черен хайвер, а е резултат от комплицираното отчаяние от това хем да се смяташ за късметлия, хем да се чувстваш несбъднат? Все ни споделят, че тези с най-вече играчки са спечелилите, че парите са точки върху таблото с резултати на живота. А в случай че тази остаряла история е просто детайл от измамата, с която ни залъгват?
Испанската дума aislar значи както "отделям се ", по този начин и "изолирам се ", което се случва с множеството от нас, когато спечелим повече пари. Купуваме си кола и към този момент не се возим на рейс. Изнасяме се от жилището с шумните съседи в къща с висока ограда. Посещаваме скъпи, тихи хотели вместо хостелите, на които сме привикнали. С парите си се отделяме от рисковете, шума, неудобствата. Отделянето обаче идва с цената на изолацията. Комфортът ни ни постанова да се откажем от инцидентните срещи, новата музика, спонтанния смях, свежия въздух и общуването с непознати. Учените са открили, че най-важният индикатор за щастието е до каква степен се чувстваш част от общественост. През 20-те години на предишния век към 5 на 100 от американците живеят отделени. Днес те са една четвърт – най-високото ниво за всички времена. Междувременно използването на антидепресанти се е нараснала с 400 % единствено през последните 20 години, а злоупотребата с болкоуспокояващи е станала епидемиологична. Корелацията не потвърждава причинно-следствена връзка, само че тези трендове не може да не са свързани. Може би е време да си зададем някои неуместни въпроси за до момента неподлагания на подозрение блян към комфорт, благосъстояние и власт.
Бях в Индия, когато за първи път ми се случи и аз да съм богат гадняр. Пътувах от няколко месеца и пренебрегнах просяците доколкото можех. Тъй като бях живял в Ню Йорк, бях привикнал да отбивам погледа си от възрастните клошари и психари, само че ми беше мъчно да привикна с групичките деца, които се събират до масата ми на уличния ресторант и се взират с гладни погледи в чинията ми. Накрая идваше някой келнер и ги пропъждаше, само че те единствено минаваха на отсрещната страна на улицата и оттова ме зяпаха в очакване да се лиша от отбраната на келнера и да оставя нещо в чинията си.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Стегър евентуално има поради корозивния резултат на инфлацията върху парите, само че наподобява не е наясно по какъв начин благосъстоянието въздейства върху личната му душeвност. "Силициевата котловина е цялостна с хора, които могат да бъдат избрани като милионери от работническата класа - работещи до съсипване, като Стегър, които за своя лична изненада не престават да работят по този начин крепко, както преди, въпреки че са част от малцинството на съумелите. Но доста от съумелите и амбициозни членове на цифровия хайлайф към момента не се считат за изключително огромни щастливци – ненапълно тъй като са заобиколени от по-богати хора, постоянно доста по-богати ", написа Ривлин.
След като за материала си беседва с няколко шефове на компании, Ривлин стига до извода, че "тези с по няколко милиона $ постоянно считат добитото си положение за тъпо, за отражение на скромния им статут по времето на новия Златен век, когато стотици хиляди са натрупали надалеч по-големи благосъстояния ". Друг блестящ образец е Гари Кремън. С общо положение от към 10 милиона $ създателят на Match.com осъзнава в каква клопка е попаднал: "Всички тук гледат към тези, които са над тях. С 10 милиона си никой ". Ако си никой с 10 милиона, какъв брой ти трябват, с цел да си някой?
Може би в този момент си мислите: "По дяволите тези видове и частните им самолети ". Правилно. Само че тези видове към този момент са отишли по дяволите. Наистина. Работели са като дяволи, с цел да стигнат там, където са, и парцел достъп до по-голямо благосъстояние от 99,999 % от всички хора, живели в миналото, само че към момента не са стигнали там, където им се желае да стигнат. Без фундаментална смяна в метода, по който гледат на живота си, те в никакъв случай няма да доближат непрекъснато отдалечаващите им се цели. И в случай че безсмислието на обстановката им в миналото тъмно ги огрее, надали ще получат и състрадание от околните и приятелите си.
А в случай че богат гадняр се става, а не си по рождение подобен? Ако коравосърдечието, толкоз постоянно асоциирано с най-горната класа – да го назовем Синдром на богатия гадняр – не е разследване от зли гувернантки, невъздържание с уроците по ветроходство и свръхдози черен хайвер, а е резултат от комплицираното отчаяние от това хем да се смяташ за късметлия, хем да се чувстваш несбъднат? Все ни споделят, че тези с най-вече играчки са спечелилите, че парите са точки върху таблото с резултати на живота. А в случай че тази остаряла история е просто детайл от измамата, с която ни залъгват?
Испанската дума aislar значи както "отделям се ", по този начин и "изолирам се ", което се случва с множеството от нас, когато спечелим повече пари. Купуваме си кола и към този момент не се возим на рейс. Изнасяме се от жилището с шумните съседи в къща с висока ограда. Посещаваме скъпи, тихи хотели вместо хостелите, на които сме привикнали. С парите си се отделяме от рисковете, шума, неудобствата. Отделянето обаче идва с цената на изолацията. Комфортът ни ни постанова да се откажем от инцидентните срещи, новата музика, спонтанния смях, свежия въздух и общуването с непознати. Учените са открили, че най-важният индикатор за щастието е до каква степен се чувстваш част от общественост. През 20-те години на предишния век към 5 на 100 от американците живеят отделени. Днес те са една четвърт – най-високото ниво за всички времена. Междувременно използването на антидепресанти се е нараснала с 400 % единствено през последните 20 години, а злоупотребата с болкоуспокояващи е станала епидемиологична. Корелацията не потвърждава причинно-следствена връзка, само че тези трендове не може да не са свързани. Може би е време да си зададем някои неуместни въпроси за до момента неподлагания на подозрение блян към комфорт, благосъстояние и власт.
Бях в Индия, когато за първи път ми се случи и аз да съм богат гадняр. Пътувах от няколко месеца и пренебрегнах просяците доколкото можех. Тъй като бях живял в Ню Йорк, бях привикнал да отбивам погледа си от възрастните клошари и психари, само че ми беше мъчно да привикна с групичките деца, които се събират до масата ми на уличния ресторант и се взират с гладни погледи в чинията ми. Накрая идваше някой келнер и ги пропъждаше, само че те единствено минаваха на отсрещната страна на улицата и оттова ме зяпаха в очакване да се лиша от отбраната на келнера и да оставя нещо в чинията си.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ