Изповедта на Мариян Огнянов
През 2006 година Мариян Огнянов вкара гол на Челси с екипа на Левски в Шампионската лига. Животът му се прекатурна. Грешката беше, че не го осъзна. Забърка се в кавги. Сега е друг. Животът му удари плесници и го направи по-силен. Не е останал помен от това момче, което се замеси в сборичкване и седна зад кормилото, използвал алкохол. Мисли единствено за футбол и за фамилията си. Съжалява за всичко, попречило на кариерата му. Пред списание „ Спринт”, халфът, който скоро се раздели с Черно море, за първи път толкоз искрено описа за компликациите и драмите, които е изживял.
- Как голът против Челси промени живота ви?
- Станах прочут и започнаха да ме разпознават. Повечето хора свързват моето име с този гол. Той промени живота ми, на 18 години не бях подготвен за славата.
- Негативно ли ви се отрази славата?
- Да, към този момент над 11 години след гола мога да кажа, че славата ми се отрази отрицателно. Хората си споделят - този вкара гол на Челси, а не може да вкара на Славия. Очакванията към мен станаха доста по-големи и натежават. Голът беше плод на шанс. Никога не съм казвал, че е майсторски. Просто шанс в точния миг. Дори не знаех, че ще попадна в групата за този мач.
- Включихте се от пейката...
- Два часа преди мача научих, че ще съм в групата, тъй като поначало бяхме 19 футболисти. Всичко беше поредност от късметлийски събития.
- Колко е значим шансът във футбола?
- Да попаднеш на точното място, в точния миг, в точния тим. Късметът играе доста значима роля. Има и труд, и ограничения. Футболът е много изтискваща специалност.
- В този ред на мисли, чувствате ли се късметлия?
- Не. Моят живот е тежък. Преминал съм през много компликации. Имам хубави моменти, само че неприятните са повече. Те ме направиха по-силен и ме научиха да се оправям с живота.
- Разкажете ни вашата история...
- На 12 години прекосих в Левски. Бях самичък, надалеч от околните ми. Изживях голям стрес. Чувствах се доста зле. Отне ми повече от година, до момента в който привикна. Всяка седмица се прибирах до Лом. Бях уединен в огромния град. Не познавах безусловно никого. Нямах съвсем никаква поддръжка. Не мога да кажа, че сме били най-бедното семейство, само че пък с разноските, които имах в София, парите започнаха да не стигат. Живеех в общежитие. Треньорът Петър Петров се оказа доста значим човек в моя живот. Понякога парите не ми стигаха да изкарам седмицата. Той ми помагаше с пари, с телефон и с поддръжка. Родителите ми се разделиха през 1998 година От 19 години майка ми е с психологично заболяване. Не можем да поддържаме връзка обикновено. Не мога да й споделям нищо, както и тя на мен. Откакто се разболя, за нея животът е спрял. Когато имам опция, се прибирам в Лом, с цел да я видя. Настанена е в старешки дом, а е на 48 години. Баща ми е правил всички опити да бъде излекувана, само че не се получи.
- Всичко това се отрази най-вероятно и на играта ви...
- Да. Трябваше да стартира да вземам решения за живота самичък. После разбрах, че те не са били верните. Наложи се да стана мъж на 13 години. Натрупваха се дребни неточности отвън футбола, които се отразиха на кариерата ми. Бях първосигнален и не можех да си затварям устата. На 16 години вкарах два гола за Левски. Бях горделив. На 18 вкарах на Челси. Не съумях да се наложа в тима, поради всички неща, които ми се случваха отвън футбола. Тогава мъчно можеше да се наложиш. Беше един от най-успешните тимове в историята на Левски.
- Сред огромните кавги беше едно сборичкване в Лом....
- Много пъти съм си задавал въпроса по какъв начин съм бил толкоз малоумен, с цел да позволи тези неща да се случат. Тогава не преценявах добре обстановките. Не си споделях „ Недей, не би трябвало да отиваш там”. Исках да оказа помощ на другари, само че моето име към този момент беше известно. Не го осъзнавах. Ако знаех каква е заплахата, нямаше да го направя. Сега доста ме е гняв. За страдание направих всичко допустимо името ми да бъде опетнено, посредством и на моя град Лом, където много ме „ уважават”.
- Последва злополука с 2,55 промила алкохол. Какво ви накара да седнете зад кормилото пийнал?
- Това беше един от най-тежките ми интервали. Може би най-тежкият. След болестта на майка ми и раздялата на родителите ми, това си остава един от най-трудните моменти (б. а. - очите му се насълзяват). Бях доста депресиран. Трудно преживявах ситуацията на майка ми. Липсваше ми моралната поддръжка. Ако не се беше случило това с нея, всичко щеше да е по-различно. Като си спомня за оня случай и ми е много неприятно. Нелеп случай. Глупава постъпка. Никога повече няма да седна зад кормилото пил. Абсурд. Всички неща, през които съм минал и които съм си предизвикал, мисля, че си ги изкупвам. Вярвам, че всичко се връща.
- Поддържате ли контакт с татко си?
- Отношенията ни се скапаха около брачната половинка ми Цветелина. С нея се познаваме от 15 години и от този момент сме дружно. Той не беше склонен. Каза ми, че ще се увлека по нея, ще мисля единствено за нея и ще оставя футбола. Аз пък бях влюбен. Прецених, че това е индивидът за мен. На 17 години започнахме да живеем дружно в София. Оттам потеглиха разликите с татко ми. Сега сме в нелоши връзки. Поех риск, само че нещата се получиха. Исках да покажа на него и на всички в Лом, че и ще съумея във футбола, и ще бъда с нея.
- Сега можете да помагате на сина си да бяга от неприятни решения.
- Това е огромната ми цел – да му дам всичко, което аз съм нямал. Най-вече моралната поддръжка. Искам синът ми да знае, че постоянно ще съм покрай него. На мен това ми липсваше. Не упреквам родителите ми. Обстоятелствата са били такива.
- С кого споделяте всичко?
- Жена ми е най-близкият ми човек. Споделям и с брат ми. Той работи и живее в Германия. Той ми е най-хубавия другар.
- Синът ви Даниел също тренира футбол. Запален ли е да стане футболист като татко си?
- Да, доста е разпален. Започна, когато бяхме в Пловдив. Където съм аз, там играе и той. Гледа огромните тимове, само че българският футбол не го вълнува доста. Следи моите мачове и е много сериозен.
- Какво ви споделя?
- Аз съм му обяснявал, че няма по какъв начин да ме съпоставя с тези, които гледа по малкия екран. Прави ми забележки, че не съм вкарал гол. Казва „ Не подаде както трябва” или „ Голът ти не беше нищо особено” (смее се).
- Тръгнал сте от тима Ромители в Лом. Има ли други момчета, които пробиха във футбола?
- Не, в „ А” и „ Б” група няма.
- Така ли смятахте, че ще се развие кариерата ви?
- Със сигурност можеше да бъде и по-успешна.
- Мечтаете ли още веднъж да сте в националния тим?
- Това в никакъв случай не е била огромната ми цел. Има такива футболисти, които умират да стигнат до националния тим. За мен не е по този начин.
- На кой треньор сте най-благодарен?
- Петър Петров беше извънредно значим за мен до момента в който ме вземат в мъжете в Левски. След това се появи Станимир Стоилов. Знаеше за грешките, които допусках, само че двамата с господин Наско Сираков стояха зад тила ми, за което съм им признателен. Виждаха в мен капацитет и не желаеха да се откажат толкоз елементарно. Стоилов е най-хубавият треньор. Той е учебник по футбол.
- Къде показахте най-хубавия си футбол?
- Имах мощен интервал в Ботев (Пловдив) под управлението на Стоилов. Играхме запаметяващи се мачове в Лига Европа.
- Къде сте се чувствал най-обичан като футболист?
- Имал съм хубави моменти в Ботев, в Левски, както и в Черно море.
- Кои играчи в България харесвате?
- Георги Илиев и Светослав Дяков, тъй като те държат непрекъснато равнище. В ЦСКА също има положителни играчи. Сега липсват футболисти като Христо Йовов, Димитър Телкийски и Иван Цветков. От тях съм научил доста. Подценяват се българите и това е отчайващо. Много се кланяме на чужденците. Винаги съм бил „ за” чужденците, само че в случай че са класни. Навсякъде би трябвало те да са с съсловия над локалните, а тук даже са с съсловия под нас и ние ги вършим звезди.
- Какво ви прави благополучен във футбола?
- Хубавата игра. Ако би трябвало да съм почтен, от време на време, в случай че сме играли добре изпитвам наслаждение даже при загуби.
- Обичате красивата и технична игра. Има ли я още в България?
- Определено обичам тази игра. Фен съм на Барселона и от този тим съм научил доста. В България най-хубавия футбол от години играе Лудогорец. Лошото там, че нямат доста българи в състава. Куцат ни школите. Не се работи вярно. Не виждам по какъв начин в околните години ще се класираме на огромен конгрес. Трябва да се обърне съществено внимание на юношите. Убеден съм, че огромна част от играчите на 18-19 години не знаят съществени неща, а на тази възраст те би трябвало да са приключени футболисти.
- С кого ви е било най-приятно да играете?
- С Йовов, Владимир Гаджев,Телкийски, Иван Цветков, Георги Илиев. С хората, с които се разбирам на футболен език, постоянно ми е прелестно да играя.
- Трудно допускате хора до себе си, толкоз доста ли са ви наранявали през годините?
- С времето съм решил, че желая да опозная някого, с цел да го позволи до себе си. Патил съм от хора, които желаят да са покрай мен поради облаги.
- Доволен ли сте от живота си досега?
- Горд съм от това, което съм постигнал. Малко хора биха стигнали до тук, в случай че се сблъскат с компликациите, през които съм минал. Преди да отида в Нефтохимик също имах доста тежък интервал. Това беше неверно решение.
- Защо?
- Имах цялото време на света, с цел да преценява къде да играя. Имах две предложения от Кипър, отхвърлих ги и взех неверното решение. Предположих, че в Бургас ще се усещаме добре. Случиха ми се неприятни персонални неща. Съпругата ми направи импровизиран аборт в ранна бременност, а три дни по-късно ми откраднаха джипа.
- Спомняте ли си защо похарчихте първите си пари от футбол?
- Бяха 50 лв.. Взех ги на към 16 години и купих почерпка. С първите по-големи пари си купих телефон и яке на жена ми.
- Коя фантазия ви сбъдна доход от футбола?
- През 2010-2011 година с Левски направихме пробив в Лига Европа. Заделих пари и си купих апартамент в Лом.
- Как глезите сина си Даниел?
- С обятия. Опитвам се да не го глезя с пари. Винаги му споделям, че парите не са главното нещо в живота и би трябвало да е удовлетворен от това, което има. Животът ми може да се раздели на две елементи – преди и след раждането на сина ми.
- Как се променихте?
- Станах доста по-отговорен. Премислям нещата повече.
- С какво се занимава брачната половинка ви?
- С развъждането на детето. Това е доста значимо. Моята специалност е доста изтискваща и на нея и се постанова през по-голяма част от времето да се оправя сама. Нейните родители са в чужбина.
- Какво постоянно сте желал да измененията в себе си?
- По-скоро има качества, които мисля, че ми липсват. Понякога това е упоритост.
- А какво харесвате в себе си?
- Лоялен съм. Никога няма да предам някого. Може да се разчита на мен.
- Как прекарвате свободното си време?
- Със фамилията ми. Когато имаме време гледаме да се разхождаме, да вървим на кино.
- Вярвате ли в себе си?
- Вярвам! Нещата, през които съм минал, ми дават увереността, че мога да се оправя с всичко.
- Вярвате ли в ориста?
- Вярвам, че човек каквото самичък си направи, никой различен не може да му го направи. Смятам, че в случай че ориста или Господ е решил нещо да се случи, то се случва.
- Какво желаете да ви се случи?
- Близките ми хора да са живи и здрави. Да се пазим от проблемите.
Мая Димитрова - сп. " СПРИНТ "
- Как голът против Челси промени живота ви?
- Станах прочут и започнаха да ме разпознават. Повечето хора свързват моето име с този гол. Той промени живота ми, на 18 години не бях подготвен за славата.
- Негативно ли ви се отрази славата?
- Да, към този момент над 11 години след гола мога да кажа, че славата ми се отрази отрицателно. Хората си споделят - този вкара гол на Челси, а не може да вкара на Славия. Очакванията към мен станаха доста по-големи и натежават. Голът беше плод на шанс. Никога не съм казвал, че е майсторски. Просто шанс в точния миг. Дори не знаех, че ще попадна в групата за този мач.
- Включихте се от пейката...
- Два часа преди мача научих, че ще съм в групата, тъй като поначало бяхме 19 футболисти. Всичко беше поредност от късметлийски събития.
- Колко е значим шансът във футбола?
- Да попаднеш на точното място, в точния миг, в точния тим. Късметът играе доста значима роля. Има и труд, и ограничения. Футболът е много изтискваща специалност.
- В този ред на мисли, чувствате ли се късметлия?
- Не. Моят живот е тежък. Преминал съм през много компликации. Имам хубави моменти, само че неприятните са повече. Те ме направиха по-силен и ме научиха да се оправям с живота.
- Разкажете ни вашата история...
- На 12 години прекосих в Левски. Бях самичък, надалеч от околните ми. Изживях голям стрес. Чувствах се доста зле. Отне ми повече от година, до момента в който привикна. Всяка седмица се прибирах до Лом. Бях уединен в огромния град. Не познавах безусловно никого. Нямах съвсем никаква поддръжка. Не мога да кажа, че сме били най-бедното семейство, само че пък с разноските, които имах в София, парите започнаха да не стигат. Живеех в общежитие. Треньорът Петър Петров се оказа доста значим човек в моя живот. Понякога парите не ми стигаха да изкарам седмицата. Той ми помагаше с пари, с телефон и с поддръжка. Родителите ми се разделиха през 1998 година От 19 години майка ми е с психологично заболяване. Не можем да поддържаме връзка обикновено. Не мога да й споделям нищо, както и тя на мен. Откакто се разболя, за нея животът е спрял. Когато имам опция, се прибирам в Лом, с цел да я видя. Настанена е в старешки дом, а е на 48 години. Баща ми е правил всички опити да бъде излекувана, само че не се получи.
- Всичко това се отрази най-вероятно и на играта ви...
- Да. Трябваше да стартира да вземам решения за живота самичък. После разбрах, че те не са били верните. Наложи се да стана мъж на 13 години. Натрупваха се дребни неточности отвън футбола, които се отразиха на кариерата ми. Бях първосигнален и не можех да си затварям устата. На 16 години вкарах два гола за Левски. Бях горделив. На 18 вкарах на Челси. Не съумях да се наложа в тима, поради всички неща, които ми се случваха отвън футбола. Тогава мъчно можеше да се наложиш. Беше един от най-успешните тимове в историята на Левски.
- Сред огромните кавги беше едно сборичкване в Лом....
- Много пъти съм си задавал въпроса по какъв начин съм бил толкоз малоумен, с цел да позволи тези неща да се случат. Тогава не преценявах добре обстановките. Не си споделях „ Недей, не би трябвало да отиваш там”. Исках да оказа помощ на другари, само че моето име към този момент беше известно. Не го осъзнавах. Ако знаех каква е заплахата, нямаше да го направя. Сега доста ме е гняв. За страдание направих всичко допустимо името ми да бъде опетнено, посредством и на моя град Лом, където много ме „ уважават”.
- Последва злополука с 2,55 промила алкохол. Какво ви накара да седнете зад кормилото пийнал?
- Това беше един от най-тежките ми интервали. Може би най-тежкият. След болестта на майка ми и раздялата на родителите ми, това си остава един от най-трудните моменти (б. а. - очите му се насълзяват). Бях доста депресиран. Трудно преживявах ситуацията на майка ми. Липсваше ми моралната поддръжка. Ако не се беше случило това с нея, всичко щеше да е по-различно. Като си спомня за оня случай и ми е много неприятно. Нелеп случай. Глупава постъпка. Никога повече няма да седна зад кормилото пил. Абсурд. Всички неща, през които съм минал и които съм си предизвикал, мисля, че си ги изкупвам. Вярвам, че всичко се връща.
- Поддържате ли контакт с татко си?
- Отношенията ни се скапаха около брачната половинка ми Цветелина. С нея се познаваме от 15 години и от този момент сме дружно. Той не беше склонен. Каза ми, че ще се увлека по нея, ще мисля единствено за нея и ще оставя футбола. Аз пък бях влюбен. Прецених, че това е индивидът за мен. На 17 години започнахме да живеем дружно в София. Оттам потеглиха разликите с татко ми. Сега сме в нелоши връзки. Поех риск, само че нещата се получиха. Исках да покажа на него и на всички в Лом, че и ще съумея във футбола, и ще бъда с нея.
- Сега можете да помагате на сина си да бяга от неприятни решения.
- Това е огромната ми цел – да му дам всичко, което аз съм нямал. Най-вече моралната поддръжка. Искам синът ми да знае, че постоянно ще съм покрай него. На мен това ми липсваше. Не упреквам родителите ми. Обстоятелствата са били такива.
- С кого споделяте всичко?
- Жена ми е най-близкият ми човек. Споделям и с брат ми. Той работи и живее в Германия. Той ми е най-хубавия другар.
- Синът ви Даниел също тренира футбол. Запален ли е да стане футболист като татко си?
- Да, доста е разпален. Започна, когато бяхме в Пловдив. Където съм аз, там играе и той. Гледа огромните тимове, само че българският футбол не го вълнува доста. Следи моите мачове и е много сериозен.
- Какво ви споделя?
- Аз съм му обяснявал, че няма по какъв начин да ме съпоставя с тези, които гледа по малкия екран. Прави ми забележки, че не съм вкарал гол. Казва „ Не подаде както трябва” или „ Голът ти не беше нищо особено” (смее се).
- Тръгнал сте от тима Ромители в Лом. Има ли други момчета, които пробиха във футбола?
- Не, в „ А” и „ Б” група няма.
- Така ли смятахте, че ще се развие кариерата ви?
- Със сигурност можеше да бъде и по-успешна.
- Мечтаете ли още веднъж да сте в националния тим?
- Това в никакъв случай не е била огромната ми цел. Има такива футболисти, които умират да стигнат до националния тим. За мен не е по този начин.
- На кой треньор сте най-благодарен?
- Петър Петров беше извънредно значим за мен до момента в който ме вземат в мъжете в Левски. След това се появи Станимир Стоилов. Знаеше за грешките, които допусках, само че двамата с господин Наско Сираков стояха зад тила ми, за което съм им признателен. Виждаха в мен капацитет и не желаеха да се откажат толкоз елементарно. Стоилов е най-хубавият треньор. Той е учебник по футбол.
- Къде показахте най-хубавия си футбол?
- Имах мощен интервал в Ботев (Пловдив) под управлението на Стоилов. Играхме запаметяващи се мачове в Лига Европа.
- Къде сте се чувствал най-обичан като футболист?
- Имал съм хубави моменти в Ботев, в Левски, както и в Черно море.
- Кои играчи в България харесвате?
- Георги Илиев и Светослав Дяков, тъй като те държат непрекъснато равнище. В ЦСКА също има положителни играчи. Сега липсват футболисти като Христо Йовов, Димитър Телкийски и Иван Цветков. От тях съм научил доста. Подценяват се българите и това е отчайващо. Много се кланяме на чужденците. Винаги съм бил „ за” чужденците, само че в случай че са класни. Навсякъде би трябвало те да са с съсловия над локалните, а тук даже са с съсловия под нас и ние ги вършим звезди.
- Какво ви прави благополучен във футбола?
- Хубавата игра. Ако би трябвало да съм почтен, от време на време, в случай че сме играли добре изпитвам наслаждение даже при загуби.
- Обичате красивата и технична игра. Има ли я още в България?
- Определено обичам тази игра. Фен съм на Барселона и от този тим съм научил доста. В България най-хубавия футбол от години играе Лудогорец. Лошото там, че нямат доста българи в състава. Куцат ни школите. Не се работи вярно. Не виждам по какъв начин в околните години ще се класираме на огромен конгрес. Трябва да се обърне съществено внимание на юношите. Убеден съм, че огромна част от играчите на 18-19 години не знаят съществени неща, а на тази възраст те би трябвало да са приключени футболисти.
- С кого ви е било най-приятно да играете?
- С Йовов, Владимир Гаджев,Телкийски, Иван Цветков, Георги Илиев. С хората, с които се разбирам на футболен език, постоянно ми е прелестно да играя.
- Трудно допускате хора до себе си, толкоз доста ли са ви наранявали през годините?
- С времето съм решил, че желая да опозная някого, с цел да го позволи до себе си. Патил съм от хора, които желаят да са покрай мен поради облаги.
- Доволен ли сте от живота си досега?
- Горд съм от това, което съм постигнал. Малко хора биха стигнали до тук, в случай че се сблъскат с компликациите, през които съм минал. Преди да отида в Нефтохимик също имах доста тежък интервал. Това беше неверно решение.
- Защо?
- Имах цялото време на света, с цел да преценява къде да играя. Имах две предложения от Кипър, отхвърлих ги и взех неверното решение. Предположих, че в Бургас ще се усещаме добре. Случиха ми се неприятни персонални неща. Съпругата ми направи импровизиран аборт в ранна бременност, а три дни по-късно ми откраднаха джипа.
- Спомняте ли си защо похарчихте първите си пари от футбол?
- Бяха 50 лв.. Взех ги на към 16 години и купих почерпка. С първите по-големи пари си купих телефон и яке на жена ми.
- Коя фантазия ви сбъдна доход от футбола?
- През 2010-2011 година с Левски направихме пробив в Лига Европа. Заделих пари и си купих апартамент в Лом.
- Как глезите сина си Даниел?
- С обятия. Опитвам се да не го глезя с пари. Винаги му споделям, че парите не са главното нещо в живота и би трябвало да е удовлетворен от това, което има. Животът ми може да се раздели на две елементи – преди и след раждането на сина ми.
- Как се променихте?
- Станах доста по-отговорен. Премислям нещата повече.
- С какво се занимава брачната половинка ви?
- С развъждането на детето. Това е доста значимо. Моята специалност е доста изтискваща и на нея и се постанова през по-голяма част от времето да се оправя сама. Нейните родители са в чужбина.
- Какво постоянно сте желал да измененията в себе си?
- По-скоро има качества, които мисля, че ми липсват. Понякога това е упоритост.
- А какво харесвате в себе си?
- Лоялен съм. Никога няма да предам някого. Може да се разчита на мен.
- Как прекарвате свободното си време?
- Със фамилията ми. Когато имаме време гледаме да се разхождаме, да вървим на кино.
- Вярвате ли в себе си?
- Вярвам! Нещата, през които съм минал, ми дават увереността, че мога да се оправя с всичко.
- Вярвате ли в ориста?
- Вярвам, че човек каквото самичък си направи, никой различен не може да му го направи. Смятам, че в случай че ориста или Господ е решил нещо да се случи, то се случва.
- Какво желаете да ви се случи?
- Близките ми хора да са живи и здрави. Да се пазим от проблемите.
Мая Димитрова - сп. " СПРИНТ "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ