Европа - един безпомощен, икономически и политически унижен остатък от империя
През 2004 година американският икономист Джеръми Рифкин написа бест селъра " Европейската фантазия ", в която съобщи, че 21 век ще принадлежи на Европа - и даже ще зависи от нея. Според Рифкин, Европа, обединена от концепцията за " единение в многообразието ", би била най-ефективният отговор на глобализацията. Европа трябваше да съставлява ново " световно осъзнаване " и " независимост от робството на материализма ", което ще бъде " сменено от съпричастност ".
Всички знаем какво се получи. Материалистичните Съединени щати, които Рифкин очакваше да бъдат засенчени от Европа, съумяха по-добре да устоят на финансовата рецесия, написа за Project Syndicate Славомир Сираковски.
Брекзит, рецесиите в Гърция и Каталуния и имплозията на демократичната народна власт в Централна и Източна Европа подчертаха минусите на единството в многообразието. Враждебната реакция на европейските общества към вълната от мигранти, бягащи от войни и апетит, сподели, че съпричастността не е съумяла да преодолее материализма.
Сгреши не Европа, а Рифкин. Европа не беше и не е обвързана с триумфа. В реалност, в края на 2019 година, Европейският съюз наподобява беззащитен и се помири предвид на най-важните си провокации: довеждане докрай на икономическата и политическа интеграция на блока, основаване на обща отбранителна политика и даже опазване на главните стандарти за върховенството на закона.
Правителството на Полша, да вземем за пример, дава отговор на решение на Съда на Европейски Съюз по отношение на нарушаванията на правосъдната самостоятелност посредством въвеждане на законодателство, което ще разреши на съдиите на страната да бъдат отстранени за критикуване на нарушавания на полската конституция. Когато водачите на ръководещата от Полша партия Право и правдивост (PiS) декларират, че " тази прослойка би трябвало да бъде дисциплинирана ", какво може да направи Европейски Съюз?
Анализът на Рифкин не се концентрира доста върху Китай, чието появяване като световен водач измества не Съединени американски щати, а Европа. Китай в този момент е най-големият експортьор в света и като най-големият производител на електрически коли скоро може да изпревари Германия, с цел да стане международен водач в автомобилната промишленост. Позицията на Америка като водеща международна военна, финансова и иновационна мощ към този момент не е застрашена. Съединени американски щати устояха на предходни провокации от Германия и Япония във всяка от тези области и е доста евентуално да устоят и на конкурентната опасност на Китай. Но Европа доста евентуално няма да успее.
Всъщност ставаме очевидци на огромно катурване на функциите сред Европа и Китай спрямо 19 век. За Китай 1800-те бяха " епохата на унижението ", интервал, в който е него се инфилтрираха Френската, Британската и Германската империи, както и Русия, и Съединени американски щати. Тези задгранични сили постановат унизителни търговски контракти, подчиняват и експлоатират стопански Китай и го управляват политически.
Днес Европейски Съюз от ден на ден наподобява на Китай от 19 век: към момента богата империя, която не може да бъде окупирана от други, само че е задоволително слаба, с цел да бъде инфилтрирана и експлоатирана. Междувременно Китай пое предходната роля на Европа, като нейните компании и вложители от ден на ден навлизат в европейската стопанска система и уголемяват своето въздействие.
Китайските вложители купуват най-хубавите европейски заводи (включително перлата на немската роботика, KUKA) и най-големите пристанища (включително Дуйсбург в Германия, най-голямото вътрешно пристанище в света и Пирея в Гърция). Те подписват неравностойни стопански съглашения и последователно превземат Европейски Съюз, започвайки от най-слабите връзки, а точно Източна и Южна Европа - и по-специално Унгария, Гърция и Португалия.
По-лошото е, че няма реакция от Брюксел. Има един нестабилен и рахитичен проект за създаване на европейски индустриални " първенци ", само че той е блокиран от страха от нарушение на разпоредбите на Европейски Съюз в региона на конкуренцията. Европейски Съюз не знае какво да прави, в това число с изгражданата от китайските компании 5G инфраструктура.
Освен това мълчанието на европейските водачи по въпросите за правата на индивида е умопомрачително. Докато жителите на Хонконг стачкуват, а Конгресът на Съединени американски щати приема законодателство, заплашващо с възможни наказания против китайските и хонконгските чиновници за нарушавания на правата на индивида, Европа се насилва и " приканва двете страни да се въздържат от експанзия ".
Европа може да бъде единствено непряк наблюдаващ, защото няма причини да направи каквото и да било. Трансатлантическото единение изчезва и на негово място не се появява нищо ново. Дори съдействието сред европейските разследващи служби е смехотворно и позьорщина: публицистите знаеха, кой умъртви някогашен пълководец на чеченски бунтовници в Берлинския парк Тиргартен през август, още преди немските политици.
Ако този застой продължи, единственият въпрос е дали Европа ще стане спътник на Съединени американски щати или на Китай. И в последна сметка това ще бъде решено отвън Европейски Съюз. Ако изолационизмът завоюва в Америка, Европа ще се трансформира в китайски спътник. Ако Съединени американски щати поддържат конфронтационна позиция по отношение на Китай, Европа ще остане подвластен американски спътник.
Доскоро Европа можеше да се надява да бъде сътрудник за Съединени американски щати, само че това в този момент наподобява все по-малко евентуално - освен поради " Америка преди всичко " на президента Доналд Тръмп, само че и вследствие на личните неточности и провали на Европейски Съюз. Пред възхода на Китай, европейската бездейност е не по-малко проблематична от непредсказуемостта на Тръмп.
Китайските рани, съветската сол и пръста на Макрон
Макрон е камъкът, който раздвижи водите на другояче инертното езеро на европейската политика, лепенето на етикетите за него е мъчно начинание. Мартин Табаков обаче наблюдава някои по-резки придвижвания на Макрон
Всички знаем какво се получи. Материалистичните Съединени щати, които Рифкин очакваше да бъдат засенчени от Европа, съумяха по-добре да устоят на финансовата рецесия, написа за Project Syndicate Славомир Сираковски.
Брекзит, рецесиите в Гърция и Каталуния и имплозията на демократичната народна власт в Централна и Източна Европа подчертаха минусите на единството в многообразието. Враждебната реакция на европейските общества към вълната от мигранти, бягащи от войни и апетит, сподели, че съпричастността не е съумяла да преодолее материализма.
Сгреши не Европа, а Рифкин. Европа не беше и не е обвързана с триумфа. В реалност, в края на 2019 година, Европейският съюз наподобява беззащитен и се помири предвид на най-важните си провокации: довеждане докрай на икономическата и политическа интеграция на блока, основаване на обща отбранителна политика и даже опазване на главните стандарти за върховенството на закона.
Правителството на Полша, да вземем за пример, дава отговор на решение на Съда на Европейски Съюз по отношение на нарушаванията на правосъдната самостоятелност посредством въвеждане на законодателство, което ще разреши на съдиите на страната да бъдат отстранени за критикуване на нарушавания на полската конституция. Когато водачите на ръководещата от Полша партия Право и правдивост (PiS) декларират, че " тази прослойка би трябвало да бъде дисциплинирана ", какво може да направи Европейски Съюз?
Анализът на Рифкин не се концентрира доста върху Китай, чието появяване като световен водач измества не Съединени американски щати, а Европа. Китай в този момент е най-големият експортьор в света и като най-големият производител на електрически коли скоро може да изпревари Германия, с цел да стане международен водач в автомобилната промишленост. Позицията на Америка като водеща международна военна, финансова и иновационна мощ към този момент не е застрашена. Съединени американски щати устояха на предходни провокации от Германия и Япония във всяка от тези области и е доста евентуално да устоят и на конкурентната опасност на Китай. Но Европа доста евентуално няма да успее.
Всъщност ставаме очевидци на огромно катурване на функциите сред Европа и Китай спрямо 19 век. За Китай 1800-те бяха " епохата на унижението ", интервал, в който е него се инфилтрираха Френската, Британската и Германската империи, както и Русия, и Съединени американски щати. Тези задгранични сили постановат унизителни търговски контракти, подчиняват и експлоатират стопански Китай и го управляват политически.
Днес Европейски Съюз от ден на ден наподобява на Китай от 19 век: към момента богата империя, която не може да бъде окупирана от други, само че е задоволително слаба, с цел да бъде инфилтрирана и експлоатирана. Междувременно Китай пое предходната роля на Европа, като нейните компании и вложители от ден на ден навлизат в европейската стопанска система и уголемяват своето въздействие.
Китайските вложители купуват най-хубавите европейски заводи (включително перлата на немската роботика, KUKA) и най-големите пристанища (включително Дуйсбург в Германия, най-голямото вътрешно пристанище в света и Пирея в Гърция). Те подписват неравностойни стопански съглашения и последователно превземат Европейски Съюз, започвайки от най-слабите връзки, а точно Източна и Южна Европа - и по-специално Унгария, Гърция и Португалия.
По-лошото е, че няма реакция от Брюксел. Има един нестабилен и рахитичен проект за създаване на европейски индустриални " първенци ", само че той е блокиран от страха от нарушение на разпоредбите на Европейски Съюз в региона на конкуренцията. Европейски Съюз не знае какво да прави, в това число с изгражданата от китайските компании 5G инфраструктура.
Освен това мълчанието на европейските водачи по въпросите за правата на индивида е умопомрачително. Докато жителите на Хонконг стачкуват, а Конгресът на Съединени американски щати приема законодателство, заплашващо с възможни наказания против китайските и хонконгските чиновници за нарушавания на правата на индивида, Европа се насилва и " приканва двете страни да се въздържат от експанзия ".
Европа може да бъде единствено непряк наблюдаващ, защото няма причини да направи каквото и да било. Трансатлантическото единение изчезва и на негово място не се появява нищо ново. Дори съдействието сред европейските разследващи служби е смехотворно и позьорщина: публицистите знаеха, кой умъртви някогашен пълководец на чеченски бунтовници в Берлинския парк Тиргартен през август, още преди немските политици.
Ако този застой продължи, единственият въпрос е дали Европа ще стане спътник на Съединени американски щати или на Китай. И в последна сметка това ще бъде решено отвън Европейски Съюз. Ако изолационизмът завоюва в Америка, Европа ще се трансформира в китайски спътник. Ако Съединени американски щати поддържат конфронтационна позиция по отношение на Китай, Европа ще остане подвластен американски спътник.
Доскоро Европа можеше да се надява да бъде сътрудник за Съединени американски щати, само че това в този момент наподобява все по-малко евентуално - освен поради " Америка преди всичко " на президента Доналд Тръмп, само че и вследствие на личните неточности и провали на Европейски Съюз. Пред възхода на Китай, европейската бездейност е не по-малко проблематична от непредсказуемостта на Тръмп.
Китайските рани, съветската сол и пръста на Макрон
Макрон е камъкът, който раздвижи водите на другояче инертното езеро на европейската политика, лепенето на етикетите за него е мъчно начинание. Мартин Табаков обаче наблюдава някои по-резки придвижвания на Макрон
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ