Преживяното през деня и как навлиза в сънищата ни
През 2001 година учени от Харвард открили, че хора с амнезия сънуват това, което са правили предходния ден, само че нямат мемоари, че в действителност са го правили. Всеки ден пациентите играели на Тетрис по няколко часа и по-късно сънували по какъв начин огромни блокове падат и се въртят, само че не можели да си обяснят за какво сънуват това, тъй като не си спомняли да са претърпели нещо сходно. Това подсказва, че сънищата не идват от декларативната памет (там, където са известните за индивида обстоятелства, които ясно осъзнава и може да обясни), а от подсъзнанието.
Подсъзнанието съдържа несъзнавани мемоари, които обаче въпреки всичко са там. То включва процедурната и семантичната памет. Процедурната памет е обвързвана с уменията, които имаме, само че не осъзнаваме изцяло по какъв начин, да вземем за пример карането на колело.
Семантичната памет съдържа нереална информация и се намира в неокортекса на мозъка - образец за нея е претърпяното от пациентите с амнезия, които виждали падащи блокове, а не по какъв начин стоят в стая и играят на играта.
Тъй като хората с амнезия резервират подсъзнателните си мемоари, те не си спомнят името на някой непосредствен човек, само че се оправят с други неща от всекидневието.
Съществува доктрина, съгласно която, до момента в който спим, мозъкът преглежда голямата информация, която сме събрали денем и я подрежда по подобаващ метод на подобаващото място и в този миг ние сънуваме.
Под въздействие на напрежението ние може да сънуваме същинския му извършител или пък да прехвърлим този стрес върху различен обект от всекидневието, който няма общо, само че участва в съзнанието ни. Ако в действителност сънищата идват от неокортекса и подсъзнанието, това изяснява за какво от време на време са толкоз нереални.
Вероятно отговорът на въпроса по какъв начин действителността се преплита в сънищата ни, се крие в метода, по който мозъкът ни обработва и подрежда спомените. /lifestyle.bg
Подсъзнанието съдържа несъзнавани мемоари, които обаче въпреки всичко са там. То включва процедурната и семантичната памет. Процедурната памет е обвързвана с уменията, които имаме, само че не осъзнаваме изцяло по какъв начин, да вземем за пример карането на колело.
Семантичната памет съдържа нереална информация и се намира в неокортекса на мозъка - образец за нея е претърпяното от пациентите с амнезия, които виждали падащи блокове, а не по какъв начин стоят в стая и играят на играта.
Тъй като хората с амнезия резервират подсъзнателните си мемоари, те не си спомнят името на някой непосредствен човек, само че се оправят с други неща от всекидневието.
Съществува доктрина, съгласно която, до момента в който спим, мозъкът преглежда голямата информация, която сме събрали денем и я подрежда по подобаващ метод на подобаващото място и в този миг ние сънуваме.
Под въздействие на напрежението ние може да сънуваме същинския му извършител или пък да прехвърлим този стрес върху различен обект от всекидневието, който няма общо, само че участва в съзнанието ни. Ако в действителност сънищата идват от неокортекса и подсъзнанието, това изяснява за какво от време на време са толкоз нереални.
Вероятно отговорът на въпроса по какъв начин действителността се преплита в сънищата ни, се крие в метода, по който мозъкът ни обработва и подрежда спомените. /lifestyle.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ